Проблеми с личните лекари в малките населени места

Все повече хора в страната остават без лични лекари. Тенденцията се усеща най-силно извън големите градове, където повечето практики са свободни от години. В област Кърджали например незаети са близо половината от общо 123 лекарски практики.

Кметовете твърдят, че виновна за ситуацията е и здравната каса, която не съобразява изискванията си към специфичните условия за работа в отдалечените региони. В София един лекар се грижи средно за около 1000 пациенти, но поне повечето са от един квартал. В Кърджалийско личният лекар е отговорен най-малко за 2500 души, и то разпръснати в няколко селища, доста отдалечени едно от друго. Тази разлика ще се задълбочава, защото на мястото на пенсионираните медици тук няма нови попълнения. В община Кирково половината практики са свободни. Лекарският кабинет в село Самодива е заключен от четири години. Заедно с картоните на пациентите и ново оборудване за 10 хиляди долара.

Раим Местан – кмет на с. Самодива: „Това се съхранява, гарантирано. Никой няма достъп и при наличие на желаещ медицински кадър ще се използва. Стига да има желаещо лице да заеме практиката.“

Предишният лекар е бил пенсионер от Стара Загора. Здравната каса въвела изискването за електронен отчет, а джипито си тръгнало, защото нито имало компютър, нито желание на 65 години да се обучава.

Проф. д-р Цекомир Воденичаров – декан на Факултета по здравен мениджмънт и обществено здраве, МУ – София: „Ситуацията в момента е такава – около 600 000 българи, които се намират в труднодостъпни и отдалечени региони при неблагоприятни условия, практически имат много затруднен достъп до здравеопазване и по специално до т.нар. лични лекари. Общо има незаети около 424 практики.“

Затова кметовете сами се грижат за здравето на своите избиратели.

Юсеин Мехмед – кмет на с. Старово: „Разболя се една баба, изгори си крака. Качих я в личния си автомобил и я закарах до най-близкото джипи, което се намира на 10 километра. И оттам, пак с моята кола, трябваше да я закарам до Кърджали в окръжната болница, в спешното отделение и оттам половин ден, докато минат всички процедури.“

Повечето пациенти пътуват 30 километра до личния си лекар дори за една инжекция. Община Кирково е готова на всичко да запълни незаетите практики, но желаещи няма.

Шукран Идриз – кмет на община Кирково: „Предлагаме им жилищно настаняване, предлагаме им лекарски кабинети, които са с оборудване. И здравната каса отпуска 300 лева допълнително на лекарите в труднодостъпните региони, но се оказва, че това не е достатъчен стимул.“

Според националния консултант по здравен мениджмънт проф. Воденичаров решението е да навлязат частните здравноосигурителни фондове като равностойна конкуренция на касата.

Проф. д-р Цекомир Воденичаров – декан на Факултета по здравен мениджмънт и обществено здраве, МУ – София: „Ще се получи реална възможност незабавно, без държавата да търси други механизми освен включването на частните фондове, да се удвоят възнагражденията. Примерно лекарите ще могат да получават веднъж едно възнаграждение по линия на НЗОК и второ за сътрудничество с частен здравноосигурителен фонд.“

За да работят край границата, лекарите трябва да получават материални стимули. А такива сега няма. Ако нещо не се промени, лекарите ще продължат да търсят високоплатена работа в чужбина, столицата и големите градове, а кабинетите в пограничните райони ще си останат все така празни.