Особености на сивата икономика в българското здравеопазване

Приключиха първите две национално представителни изследвания през 2010 г., проведени от Асоциацията на индустриалния капитал в България в изпълнение на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“ – за изследване на обществените нагласи и толерантността към неформалната/сивата икономика, както и сред работодателите – за проявленията и мащабите на неформалната икономика.

Ето някои от първоначалните изводи въз основа на анализираната информация:

Неформалната/сивата икономика (НИЗ) присъства в ежедневието на всички основни социални групи на българското общество (по-често ще използваме термина „корупция“, както е прието в медицинските среди). В годините на прехода тя се е превърнала в неизбежното, но необходимо социално зло – компенсаторни механизми, посредством които икономически активното население по неформален начин регулира законодателните и институционалните пропуски на държавата. Оценките на населението за относителните дялове на сивия сектор в българската икономика са твърде разнопосочни, но общата оценка за дела на сивата икономика като цяло варира около 40 – 50%.

Здравеопазването заема съществено място в икономиката на страната и притежава сложна собствена икономика, която като система придобива, разпределя, изразходва и възпроизвежда ресурси (трудови, материални, финансови, информационни, организационни и др.) за изпълнението на своята мисия.

През 1999 г. България избра половинчат вариант на преструктуриране, в който само доболничната помощ бе поверена на частния сектор. Болниците останаха в публичния. На практика здравното осигуряване е държавно, финансира се чрез НЗОК и обществото приема, че се ръководи от нея.

Преходът към здравноосигурителна система наложи и развитието на „пазар“ на здравните услуги. Присъщ елемент в тази система, наред със задължителното, е и доброволното здравно осигуряване, което стимулира предоставянето на по-качествени здравни услуги на по-ниска цена. Допълнителното здравно осигуряване предлага комплексни здравни осигурителни пакети, които покриват частично или изцяло разходите на осигурените лица за здравни услуги.

Една от водещите причини за неблагополучията в реформата на родното ни здравеопазване е хроничният недостиг на средства за функционирането на здравната система. При международни сравнения публичните разходи за здравеопазване у нас като процент от БВП и на глава от населението са сред най-ниските в Европейския съюз (ЕС). По разходи на глава от населението след нас е само Румъния, а по дял на публичните разходи за здравеопазване от БВП – Румъния и Латвия. Дори на Балканите по тези показатели ние сме след Хърватска, Сърбия и Македония.

Проследявайки хода на реформата, ясно се вижда слабата координираност и съгласуваност в здравните политики, приемствеността между отделните правителства не е на ниво. Участието на държавата често е нерационално, частично и неефективно, което води до негативни последици и способства за създаването на корупционни схеми при предлагането на здравните грижи за населението.

Вторичното законодателство включва множество наредби и постановления на Министерския съвет, на Министерствата на здравеопазването, отбраната, транспорта и съобщенията, на общините и на другите ведомства и агенции, чиято дейност е свързана с различни здравни рискове и опазването на общественото здраве. Това доведе до създаването на благоприятни условия за злоупотреби и корупция от страна както на администрацията, така и на медицинските специалисти, предоставящи здравните услуги.

В резултат на провежданите през последните години политики броят на болничните легла е чувствително намален, при увеличена средната годишна използваемост на легловата база. Въпреки това този подход не доведе до оптимизиране на разходите, тъй като намалението на броя на болничните легла, в комбинация с увеличения брой хоспитализации, не доведе до повишаване ефективността.

Наред с човешките ресурси, които са основният елемент в системата от лечебни заведения (ЛЗ), много важни за развитието на корупционни практики при здравните услуги се оказват и фактори като наличието на свръхкапацитет от амортизирани материални активи, неефективното използване на наличните ресурси, остарелите технологии за диагностициране и лечение.

Броят на глава от населението и разпределението на лекарите, медицинските сестри и акушерките е с трайна тенденция към свръхконцентрация в големите градове, което води до двоен проблем – ниско възнаграждение и липса на мотивация, от една страна, и изключително неравномерно регионално покритие, от друга страна.

Мнозинството от анализаторите продължават да отбелязват, че здравеопазването (особено болничното) си остава недофинансирано и не е в състояние да покрие разходите си с приходите, които получава. Това се отразява на обема и качеството на оказваната медицинска помощ.

В българското законодателство няма правна дефиниция на понятието „корупция“. През 1999 г. Съветът на Европа дава следното определение на този термин: „искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава“.

В Република България в последните години има широко разпространение и прояви на неформална икономика в здравеопазването (НИЗ). Проявите на НИЗ преди 10 години бяха епизодично явление, което напоследък доби по-широко разпространение и в последните 5 години в здравеопазването най-често се говори за корупция. На изследването на това негативно явление са посветени редица проучвания на общественото мнение през последните години.

Пълните резултати от изследването – в приложения файл.

Приложения: 

Неформалната икономика в българското здравеопазване