Болниците са без дългове за първи път от години

д-р Димитър Димитров, директор на УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването

- Д-р Димитров, има ли промени в болниците, след като финансирането им премина от делегирани на прогнозни бюджети?

- Основното и най-важното, което последва с тази промяна, е, че има регулярност в плащанията на Националната здравноосигурителна каса.

За разлика от миналата година по това време, когато лечебните заведения бяха натрупали огромни дългове, сега положението е коренно различно. Към края на юни 2010 г. НЗОК имаше неразплатени към болниците над 130 млн. лева заради методиката на делегирания бюджет и продължителните проверки за доказване обосноваността на разходите. През това време се трупаха фактури за храна, консумативи, пране и всичко необходимо и свързано с лечебния процес и грижата за пациента в болницата. Тази година чрез прогнозните тримесечни бюджети НЗОК им даде възможност, при доказана необходимост, да се прехвърлят 10% от средствата за следващото тримесечие. Това успокои екипите. Вече не се налага пациентите да бъдат връщани. Отчетохме обаче и това, че немалко клинични пътеки са недооценени, тоест – не се финансират достатъчно.

- Недофинансираните клинични пътеки за кои заболявания са?

- За различни, но най-ярко се откроява пулмологията. Например клиничната пътека за лечение на пневмония, а и други белодробни заболявания. В областта на урологията недооценена е онкоурологията. Примери има още много.

Тази година обаче съвместно с НЗОК и БЛС започваме по-отрано да работим новите протоколи и алгоритми, както и по новото остойностяване за следващата година.

- Здравният министър д-р Стефан Константинов обещава, че от 2012 г. клиничните пътеки ще останат само като методика за остойностяване, но ще започне въвеждането на т.нар. диагностично свързани групи. Вашият коментар?

- Клиничните пътеки са протокол и алгоритъм за качествено лечение, по тази причина остойностяването им не може да се осъществи до 100% на направените разходи. Пътеките са клиничната, лекарската, медицинската част. Те са протоколът, показващ как, с какво и колко дни ще лекуваме болния. Диагностичносвързаните групи са микс от диагнози, включващи не само основното, но и придружаващите заболявания. При инфаркт на сърцето например клиничната пътека сега включва и финансира само лечението на инфаркта. Ако обаче пациентът с такава диагноза страда и от друго, то не се включва. Сега се налага болниците да правят чудеса от героизъм, за да лекуват и съпътстващите заболявания. Обикновено това остава за тяхна сметка. Занапред обществените здравни фондове ще плащат за всичко. Към момента почти цяла Европа работи по системата на диагностичносвързаните групи, Германия бе последната страна, която ги въведе. Преди да обхванат цялата система на здравеопазване там, бяха нужни четири-пет години.

У нас общественият здравноосигурителен фонд е само един – Националната здравноосигурителна каса.

- Това добре ли е или не?

- Не е добре. Вече се вижда, че системата куца, вече и политиците го видяха. Затова задължително трябва да я обновим с по-активното включване на допълнителните здравноосигурителни фондове, които да подпомогнат и Националната здравноосигурителна каса, и самите пациенти. В бедна държава като нашата вноските за задължителното здравно осигуряване са много ниски – 8 на сто. Четирите процента, отделяни за здравеопазване от и без това малкия ни брутен вътрешен продукт, са недостатъчни. В Германия осигурителните вноски са 14 процента. Единствената глътка въздух са допълнителните здравноосигурителни фондове, представляващи надграждане на това, което касата поема. Плащанията от страна на пациента категорично трябва да бъдат прекратени, независимо под каква форма се извършват. Такова нещо няма никъде по света.

- Дори плащане за избор на екип?

- Няма, разбира се. Както няма по света и плащане за ВИП стая. Какво означава ВИП стая?! Смешно е дори да се твърди, че е лукс да имаш баня и тоалетна към болничната стая. Та това е елементарна норма за всяко едно лечебно заведение според европейските стандарти. Ако някой реши да предлага все пак някакъв свръхлукс, то за него да плаща допълнителният здравноосигурителен фонд, но в никакъв случай парите да не излизат от джоба на пациента. Болничният мениджмънт се занимава не с кешови плащания, а с документи. Кешовите плащания трябва да бъдат премахнати от лечебните заведения под каквато и да било форма. Когато това стане, ще престанем и да говорим за корупция в здравеопазването.

- И сега има 23 частни здравноосигурителни фонда за допълнително осигуряване, но интересът към тях е твърде малък.

- Интерес към тях няма, защото няма достатъчно конкретен закон, който да убеди хората, че трябва да се осигуряват и допълнително.

Застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобилите ни например е задължителна. Независимо че я плащаме, застраховаме автомобила и допълнително. Същото е и при здравното осигуряване.

- Като стана дума за обществени здравни фондове, как се решава въпросът със заплащането на лечението на здравнонеосигурените? Плаща ли държавата реално терапията на бедните без осигуровки или това пак е само на хартия?

- За жалост продължава практиката след 20 часа и в почивните дни спешните кабинети на болниците да се препълват от хора без здравни осигуровки, често пъти обаче съвсем не нуждаещи се от спешна или неотложна помощ.

- Защо се случва така?

- За да получат безплатно медицинско обслужване, което им гарантират и конституцията, и Законът за лечебните заведения, и Законът за здравното осигуряване. Тези хора буквално са на гърба на болниците. Ние не можем да ги върнем не само защото нормативната уредба не ни го позволява, но и защото трудно ще се намери лекар, който да отпрати пациент, без да му окаже помощ. Немалка част от тези пациенти идват не с едно, а с по няколко заболявания, занемарени от години. Това, от своя страна, означава по-продължителни и скъпи медицински грижи.

Броят на здравнонеосигурените варира между 1 млн. 500 хил. и 1 млн. 800 хил. – цифра твърде висока за страна като нашата. Действително има социалнослаби, на които държавата по определени критерии поема лечението. Истината обаче е, че много повече са тези, които имат доходи, но просто не желаят да си внасят осигуровките за здраве, защото са наясно, че спешната помощ им е гарантирана. Например в болница „Света Анна“ на денонощие приемаме не по-малко от 60 човека по спешност. От тях 5% са без осигуровки. На практика ние им осигуряваме същите грижи, както и на хората с редовен здравноосигурителен статус. Освен това не стига че те са неосигурени, но идват и с най-големите травми – пребити пияници, катастрофирали наркомани, почерпени или надрусани с пукнати глави в някоя дискотека и с битови травми. Болницата по неволя се превръща в социална институция – от една страна, ги лекува, от друга, с икономистите и юристите издирваме близките им, убеждаваме ги да им внесат здравните осигуровки, защото се налага и последващо лечение, на някои се налага да търсим домове за временно настаняване или хосписи, където да бъдат приети след изписването им. Тези грижи никой не ни ги заплаща, а в повечето случаи и лечението на такива хора остава за сметка на лечебното заведение.

- Какво може да се направи, за да се ограничи този поток от здравнонеосигурени, които обаче търсят възможност да се лекуват на аванта?

- Засега нищо не се прави по този въпрос. Парадоксалното е, че тези хора, когато разберат, че се налага и последващо лечение, намират начин да платят няколко здравни осигуровки със задна дата и така да са изрядни пред закона и получат медицински грижи. Но се осигуряват само временно, до следващия път, когато им се наложи да влязат в болница.

Необходимо е да се вземат крути мерки по отношение на тези, които хитруват, не си плащат осигуровките, а след това се налага да ги лекуват чрез здравните си вноски всички останали.