Здравната каса поема протезите и имплантите

Предвиждат касата да поема по-висок процент от скъпоструващите консумативи и импланти

Д-р Цеков, НЗОК взе мерки за по-рационално харчене на средствата от болниците. Какво показват разчетите за първото полугодие, научиха ли се мениджърите да изразходват по-оптимално финансовите ресурси? Какво показват цифрите?

Твърде нескромно ще бъде, ако заявя, че откакто съм управител на НЗОК, съм накарал мениджърите на болниците да изразходват по-оптимално средствата. Лечебните заведения са самостоятелни търговски дружества и затова касата не може да има съвсем ясен поглед, нито да упражнява въздействие върху това, което се случва вътре в тях. Ние следим дали на пациентите се изписват необходимите медикаменти и дали се спазват алгоритмите при лечение. Самите разходи се определят от мениджъра на болницата. Поставени сме в ситуацията да плащаме, без да можем да регулираме този процес при необходимост.

И все пак бяха въведени прогнозни бюджети?

Да, но подобен тип бюджети са само една груба рамка. По моя инициатива здравната каса ще изисква от лечебните заведения и разходната част по дадена клинична пътека. Това отскоро ни го позволява и поправка в Закона за здравното осигуряване. Според нея болниците вече са длъжни да ни предоставят медицинска, техническа и икономическа информация. Така вече ще виждаме не само дали са изписвани медикаменти и какви, но и на каква цена. Ясна картина вече ще имаме и за цената на медицинското оборудване. Това ще накара мениджърите да бъдат толкова прозрачни, колкото е прозрачна към тях и НЗОК. Досега те ни даваха един общ отчет за разходите, но ние нямахме представа какво е ставало вътре, в самите болници. Мениджърите от своя страна нямаха вменена отговорност. Сега вече всички те ще носят отговорност и за информацията, която ни подават, независимо че тя се отнася до търговската част на дружеството.

Ако се окаже, че някой мениджър на болница ви е подвел, какво ще последва за него?

Най-напред ще се опитаме да формираме доверието на договорните партньори, каквито се явяват болниците на здравната каса, а едва след това ще мислим за санкции. Предстои да изработим и критерии, на които трябва да отговарят болниците, за да сключва НЗОК договори с тях. Например ще им бъде дадена възможност още преди директорите на лечебни заведения да дойдат при нас за договаряне, да могат да изчислят и формират бюджетите си.

Проектоцифрите им трябва да бъдат мотивирани на базата на разрешението от Министерството на здравеопазването за даденото лечебно заведение, като например брой легла и процент на тяхното използване, преминали болни за година, среден престой, персонал, апаратура и редица други показатели.

Досега болниците заявяваха проектобюджет на базата на сумите, изразходвани в предходната година. Не е ясно обаче за преминалото време дали някои от леглата не са закрити, дали болните не са намалели, дали въобще тези и други параметри са се запазили.

Там, където имаме некоректно отношение, ще поставяме по-сурови условия.

Сега прави впечатление, че за едни и същи случаи като тежест разходите в общинските, областните и университетските болници са драстично различни. В общинските болници те са най-ниски, а в университетските разликата достига три – четири пъти.

По презумпцията, че в университетските болници лекарската помощ е по-високо квалифицирана, това не е ли оправдано?

Говорим за един и същи случай като тежест. Нивото на интелектуален труд е едно и също. Все още не сме наясно откъде идва тази разлика, затова и се старая да не говоря в детайли. Надявам се догодина с новите законови разпоредби да имаме по-ясна картина. Не мога обаче да премълча факта, че определена лапароскопска (безкръвна) операция в университетска болница струва 1500 лева, а в общинската е 580 лева.

Имате идея изписването на лекарства за домашно лечение, които се поемат от НЗОК, да става по диагнози. Какво точно означава това и откога може да бъде въведено?

Идеята е да се ограничи преразходът в бюджета на НЗОК по това перо. От друга страна, целта е да облекчим максимално пациентите при закупуването на тези медикаменти. Това няма да е за сметка на качеството на самото лечение. За всяко едно заболяване, чиято терапия протича у дома или пък е хронично, ще се сложи таван на средствата за медикаменти, до които касата ще плаща. Например за хипертония ще се полагат до 50 лева месечно за хапчета. Личният лекар ще трябва да изписва такива препарати, които не надвишават тази сума. Те могат да бъдат както оригинални, така и генерични, т.е. на които е изтекъл срокът за патент и затова са по-евтини. Ако джипито изпише лекарства, по-скъпи за месеца от въпросните 50 лева, пациентът ще трябва да си доплаща разликата. Така се стремим да въведем максимална справедливост и равнопоставеност за пациентите. Сега такова ограничение няма, често пъти се изписват скъпи лекарства, без достатъчна мотивация, че са по-добри, но здравната каса ги плаща. Фирмите производителки пак ще имат условия за конкуренция, но това ще е свободният пазар. Ако те искат препаратите им да бъдат предпочитани, ще трябва да коригират и цените си. Този механизъм не сме го измислили ние, във Франция и Великобритания той работи успешно и резултатно от години. Няма причини той да не проработи добре и в нашата страна.

Когато станаха ясни прогнозните бюджети, много от малките болници „изплакаха“, че част от парите, които биха могли да отидат при тях, бяха разпределени за частните лечебни заведения. Застрашено ли е съществуването на малките болници?

Страховете са неоснователни, защото частните лечебни заведения консумират не повече от 130 – 140 млн. лв. годишно от общия бюджет на НЗОК, който за болниците възлиза на 1.2 млрд. лева. С новата методика, за която вече говорих и която ще приложим от 2013 г., искаме да избегнем максимално субективния фактор при формирането на бюджета. Частните болници в никакъв случай не са били и не са привилегировани.

Неведнъж се чуват критики, че частните болници, когато сключват договор за работа с НЗОК, обикновено вземат добре платени и не така рискови клинични пътеки, каквито се извършват обикновено в големите болници. Предвиждате ли мерки за преодоляване на тази практика?

Критиците са прави, но наполовина. В определени лечебни заведения имаме концентрация на тежки случаи, най-вече в университетските болници. През годините законодателят и практиката така са дефинирали тяхната дейност, че те са преимуществени за лечение на тежки случаи. Като се има предвид и че са университетски, това е съвсем логично. По тази причина те консумират почти изцяло всичкия финансов ресурс от НЗОК за лечение, остават им твърде малко пари за възнаграждения. В този смисъл шефовете на големите болници са прави. От друга страна обаче, ръководените от тях лечебни заведения са протектирани, голяма част от капиталовите инвестиции в тях се поемат от МЗ, т.е. поема ги държавната хазна. Тези инвестиции надхвърлят далече стойността на това, което касата им плаща. В частните болници също има тежки случаи, но те са в рамките на тяхната компетентност и възможности. Логично е по-отдавнашните на пазара да се страхуват от по-новите. Смятам, че в следващите години всеки, който реши да разкрива ново лечебно заведение, особено в градовете София, Пловдив, Варна, Пазарджик и Бургас, ще се замисли сериозно дали ще може да оцелее на пазара.

Преди броени дни синдикатите алармираха, че някои населени места се обезлюдяват не само заради липсата на работни места, но и заради липсата на болници. Така ли е?

В град Кула преди няколко години беше закрита болницата, както и инфекциозното отделение на болница „Св. Петка“ във Видин поради липсата на кадри. Според мен едно лечебно заведение не е в основата на това ще има ли население или не в дадено селище. Когато има достатъчно хора там, естествено е, че възниква и лечебно заведение. И тук действат икономическите закономерности.

За да се ограничи изтичането на млади лекари в чужбина, синдикатите дори предлагат да се въведе задължение след завършване медиците да работят 4 – 5 години в държавна или общинска болница, за да компенсират обществото за изхарчените средства за обучението им. Ще подкрепите ли въвеждането на една такава мярка?

Когато някой плаща за нещо, трябва да го ползва. Обществото ни плаща обучението на лекарите и има пълното основание да иска да се ползва от техните услуги. За шест години обучение, колкото продължава следването на един медик, държавата инвестира в него около 50 000 лева, родителите на студента дават поне още толкова. Държавата трябва да си потърси парите, като въведе условия за реализацията на младите медици в нашата страна. Плащащият за обучението на специализантите има пълното основание също да си предяви исканията и да ги обвърже с договор да работят определен брой години в място, посочено от платеца. Човек, който иска да следва медицина, трябва да знае, че един лекар се създава трудно и скъпо, и да е готов да работи за страната не 4 – 5, а 10 – 12 години. В момента в България няма такава рестрикция, в резултат 400 – 500 лекари напускат страната или преминават на друга работа всяка година. На практика се оказва, че ние субсидираме богатите държави с добре подготвени медицински кадри.

Проблемът със здравнонеосигурените в България не е от вчера. Колко наброяват те към днешна дата?

Броят им остава около 1.2 млн. души, които са избрали личен лекар, но не са здравноосигурени. Това е много сериозен проблем.

Какво предлагате за разрешаването му?

Истината е, че всеки опит да се наложат някакви рестрикции на тези хора се посреща остро, но не толкова от тях, колкото от политиците. Аутсайдерите, които не могат да си плащат здравните осигуровки, са не повече от 150 000, за които социалните служби биха могли да се погрижат. По-голямата част обаче могат да се лишат от 4 кутии цигари месечно и със спестените от тях пари да си платят здравната осигуровка. Истината е, че системата ни губи значителен финансов ресурс от тях, тъй като те не внасят, но се ползват от лечебните заведения, които ги вземат като спешни случаи – право, от което се ползва всеки един български гражданин.

Какво ние, здравноосигурените, да очакваме в повече от НЗОК от следващата година, за какво ще настоявате в новия проектобюджет? Може ли да се очаква касата да поеме по-висок процент от цената на имплантите например?

Предвиждаме касата да поема по-висок процент от скъпоструващите консумативи и импланти, които сега са за сметка на болните. НЗОК ще ги договаря с вносителите и производителите, за да бъде облекчен българският пациент.