Затягат кранчетата на болниците

Има опастност половината от болниците да минат в частни ръце

Държавата затяга кранчетата на болниците и те вече няма да получават пари от здравната каса за щяло и нещяло. Това ще стане с промени в Закона за лечебните заведения, които бяха одобрени от кабинета вчера.

Поправките предвиждат всяка област да има максимален брой специализирани и многопрофилни болници, с които Националната здравноосигурителна каса ще може да сключва договори. В момента в страната има около 300 болници. „Ние не си поставяме за цел да закрием част от болниците. Искаме да спрем лавинообразното откриване на нови, които до този момент автоматично сключваха договори с НЗОК и получаваха държавно финансиране“, аргументира въвеждането на тавана здравният министър Стефан Константинов.

Според него идеята е оскъдните ресурси на държавата да бъдат насочени към най-добрите лечебни заведения в страната. „Който иска да притежава собствена клиника, ще е свободен да го направи, но в нея пациентите или ще си плащат лечението от собствения джоб, или то ще бъде финансирано от доброволните здравни фондове“, каза още д-р Константинов. Анализът на данните показва, че нови болници се откриват само в големите градове, където вече има достатъчно лечебни заведения. Затова здравното министерство ще въведе цедка за разкриването на клиники, като ще поощрява държавното финансиране само за нови болници в малките градове.

„Вторият етап от промените ще засегне държавните болници, т.е. ние ще се опитаме да оптимизираме дейностите и разходите, като от това ще спечелят най-вече общинските болници в по-слабо населените райони“, каза още министърът. В малките общини, където не е възможно да има болници, те ще се преструктурират в консултативни медицински центрове или стационари. За тази цел тези населени места ще получат до 2 млн. лв. по европрограми.

Критериите, по които ще бъдат подбирани болниците, с които касата ще сключва договор през 2012 г., са досегашните – какъв е броят на пациентите, преминали през лечебното заведение, разполага ли с нужните специалисти и апаратура, какви диагнози се лекуват там най-често и т.н. В предложените промени се залага и изискването за минимален брой легла. За специализираните болници те трябва да са минимум 30, а за многопрофилните – 60. Освен това всички болници трябва по най-бърз начин да изградят информационни звена, за да се подобри обменът на данни между тях, касата и здравното министерство.

Високотехнологичните методи на лечение също ще бъдат регулирани на национално ниво. Става въпрос за инвазивната кардиология, трансплантациите, роботизираната хирургия и т.н. От следващата година ще се определят и нуждите на държавата от броя и местонахождението на тези центрове. Няма да се посочва поименно коя клиника да бъде закрита, но за да се гарантира качеството на предлаганите здравни услуги, здравното министерство ще определи центровете според броя на населението в региона.

„Има девет области със свръхпредлагане на болнични услуги и ако някой иска да работи със здравната каса, трябва да покаже добри резултати и да убеди експертите, че това е болницата, с която трябва да се сключи договор“, каза още д-р Константинов. Министърът обеща, че няма да се стимулира преглеждането на здрави хора само за да се поддържат центрове, които не могат да оправдаят съществуването си. По думите на Константинов така болниците ще се конкурират, а там, където има свръхпредлагане на медицински услуги, ще бъдат наложени допълнителни ограничения.

Бонуси за еднодневна хирургия

Болниците, които предлагат еднодневно лечение, ще бъдат стимулирани от държавата. Все още обаче не е ясно какви точно ще са стимулите. „Ние ще заложим на бързото и качествено лечение на пациентите. Мисля, че така ще насърчим добрите практики“, каза здравният министър Стефан Константинов. Според него тази промяна, заедно с въвеждането на диагностичносвързаните групи, ще доведе до по-добри резултати.

Директорите на лечебни заведения в столицата приемат предизвикателството, но посочват и два основни проблема, свързани с еднодневната хирургия. „Около 40% от нашите пациенти са преминали лечение точно по тази клинична пътека“, отбеляза директорът на ВМА ген. Стоян Тонев. По думите му обаче около 5% от тях остават по-дълго в болницата по чисто медицински причини, които не могат да бъдат предвидени при приемането. Затова при среща със здравния министър ще попита дали този проблем ще бъде решен чрез диагностичносвързаните групи.

Директорите на няколко многопрофилни болници в страната пък се оплакаха, че финансирането на еднодневната хирургия е недостатъчно. Според тях тези пациенти генерират голям разход за консумативи, които НЗОК не заплаща. Така болниците трупали загуби и затова предпочитали да приемат пациентите по други клинични пътеки. Други мениджъри са решили проблема чрез заплащане на консумативите в касата на лечебното заведение. Всички те обаче се обединиха около твърдението, че биха лекували пациентите си в рамките на един ден при финансови стимули от страна на държавата.

С промени в бюджета на касата дават 2 млн. лв. за ваксини срещу рак на матката

Два милиона лева ще отпусне държавата за закупуване на ваксини срещу рак на шийката на матката. Ваксините ще са предназначени за момичетата на възраст до 12 години, за които се предвижда да подлежат на имунизация. Това прие вчера парламентът с приемането на текстове от бюджета на НЗОК за 2012 г. на второ четене в пленарната зала.

Закупуването на ваксини срещу онкозаболяването от страна на държавата се прави за първи път. Нужните средства ще бъдат осигурени от трансфера на здравното министерство към касата и ще са за сметка на предвидената сума за раждания на здравнонеосигурени жени. За тях се отделят 3.4 млн. лв.

Възрастовата граница от 12 години за подлежащите на имунизация момичета ще бъде поставена, тъй като според експертите ваксината трябва да се поставя преди те да са започнали да водят полов живот.

Промяната в бюджета на здравната каса беше направена по предложение на Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който съобщи, че от рак на матката всеки ден у нас умира по една жена.

С друга промяна в бюджета на НЗОК за 2012 г. депутатите отпуснаха допълнителни 6 млн. лв. за зъболекарите. Така общата сума за дентална медицина за догодина става 101.3 млн. лв., с което бяха изпълнени исканията на зъболекарите. Допълнителната сума ще бъде използвана за профилактика. Увеличението е за сметка на средствата за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни. За тях първоначално бяха предвидени 501.5 млн. лв.

Джипитата със собствени медицински центрове

Общопрактикуващите лекари ще могат да бъдат съучредители на малки медицински центрове или големи ДКЦ. Това става възможно чрез промените в Закона за лечебните заведения, които бяха одобрени от правителството вчера.

„Досега джипитата не можеха да купуват част от ДКЦ. Сградата можеше да бъде продадена само на един собственик, а никой от тях няма такива средства. Това изискване лишаваше семейните лекари от възможността да придобият част от собственост и ги принуждаваше да плащат месечен наем на медицинския център, в който работят“, обясни д-р Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари в България.

В Закона за лечебните заведение се казва, че за да имат право да разкрият медицински център, лекарите трябва да са минимум трима, а в него задължително трябва да се извършва образна диагностика и да има клинична лаборатория. „Ако този режим за придобиване на собственост е облекчен, аз бих поздравил здравния министър. За съжаление обаче никой не е обсъждал това с нас и не съм запознат с тези промени в закона“, коментира още д-р Киров.