Нели Нешева: Пари за лекарства има, хората да са спокойни

Нели Нешева, директор на НЗОК

- Д-р Нешева, заплащането на хормоналните препарати за някои видове онкозаболявания, както и лекарствата за трансплантирани пациенти и редки болести мина към НЗОК. От БФС обаче прогнозират, че има опасност да не ви достигнат 60 млн. лева. Така ли е?

- От 1 март към нас преминаха 115 лекарства за 18 заболявания, в 3 групи – за хормонално поддържане на онкоболни, за трансплантирани пациенти и за редки болести. Ние бяхме готови с новите критерии и указания към пациентите още в края на февруари. Оттогава, като изключим единични случаи, пациентите не са имали проблеми да си осигурят предписаните им лекарства, които им се отпускат по линия на касата. Националните консултанти също много отговорно се отнесоха към въпроса, за да не се бавят решенията и протоколите на комисиите. За всички лекарства, които преминаха от Министерството на здравеопазването към нас, които и до този момент отпускаме, средствата ще бъдат напълно достатъчни. Сътресения няма да има. Предвидили сме механизми, които ще ни позволят да ползваме и част от оперативния резерв. Той е разписан в Закона за бюджета на НЗОК и е на стойност 260 млн. лева. По мое и на оперативното ръководство предложение и решение на Надзорния съвет на касата оперативният резерв ще се използва тогава, когато има нужди, независимо дали те са в доболничната или в болничната помощ, или за лекарства.

След преминаването на тези медикаменти към нас е нормално да има повишаване на разходите на касата за лекарства за домашно лечение. В МЗ съществува т.нар. тръжен модел, където, когато лекарствата се купуват, то е по определена квота и определено количество, което предполага договаряне на по-ниски цени. Другият модел е реимбурсният, по който работим ние. На всеки здравноосигурен пациент заплащаме медикамент за домашно лечение по Наредба № 38. Това определя покачването на разходите. Ние нямаме квоти, а осигуряваме лечението на всеки здравноосигурен, който има нужда. Освен това от две години нямаме листа на чакащите и медикаментите се осигуряват веднага. Затова разходите за лекарства на касата от март се увеличават. Само за март – април сме заплатили с 6.5 млн. лева повече от предвиденото. При разчетени 32 млн. лева ние сме заплатили 39 млн. лв. Ако се запази тази тенденция, до края на годината за това перо ще са ни необходими допълнителни 60 млн. лева. Имаме готовност да ги осигурим от оперативния резерв. Затова гражданите не бива да имат никакви притеснения. Средства за техните лекарства има и няма да им се налага да ги плащат от джоба си или пък да прекъсват лечението си по финансови причини. За първа година ние ще отворим оперативния резерв за лекарства. С Надзорния съвет решихме въпроса за ползване на пари от него в рамките на 60 – 70 млн. лева.

- През януари НЗОК имаше сериозни проблеми с плащанията на болниците. Как стои въпросът към последното тримесечие, след като бяха въведени прогнозните бюджети?

- През последните пет години разходите в болничната помощ са увеличени с 60%, а хоспитализациите са скочили с 39%. За първи път тази година след края на първото тримесечие анализът ни установи, че средствата в прогнозните бюджети са били достатъчни, дори имаме икономия от 20 млн. лева. Имаме и намаление на хоспитализациите със 7 на сто. Оказа се, че с въвеждането на прогнозните бюджети директорите на лечебни заведения могат истински да управляват средствата си, защото знаят прогнозната стойност, определена им за месеца.

- Какво обаче им гарантира, че няма да има финансово неблагополучие?

- Методиката, която въведохме от 2011 г., им позволява да оперират със средствата в тримесечие, като парите от един месец могат да прехвърлят в друг. Тази гъвкавост им дава възможност да управляват паричните потоци, на които разчитат.

- Преди време най-големи бяха разходите по клинични пътеки в сферата на инвазивната кардиология. Намалени ли са вече средствата и от това няма ли да пострадат пациентите?

- Истински нуждаещите се пациенти няма да пострадат. През първото тримесечие на тази година за първи път в инвазивната кардиология са отчетени 3000 пациенти по-малко в сравнение със същия период на 2010 г. Това се дължи на решението лечението по клинична пътека да бъде съобразено с медицинския стандарт по инвазивна кардиология. Той позволява в осемчасовия работен ден да се следи колко манипулации, съответно операции може да извършва един апарат или медицински екип. Става дума за реални процедури, фиксирани като бройка и съобразени със световните стандарти. Доклад на Агенцията по медицински одит, направен през миналата година, показа доста завишени бройки на направени инвазивни интервенции на пациенти, които вероятно не са се нуждаели от тях. Гарантирам, че сега истински нуждаещите се болни няма да бъдат ощетени.

- Проблемът с недостига на направления не е от вчера. Ще пристъпите ли към преразпределянето им така, че пациентите да не бъдат ощетени?

- В доболничната помощ също въведохме промени в методиката, която действаше до 2010 г. Променена е гледната точка. При разпределението на направленията вече не се взема под внимание само броят на населението, а и по-специфични характеристики, като възраст на хората и вид населено място. Тези характеристики пък обуславят потребността от здравните услуги. С тази методика ние дадохме възможност на директорите на регионалните здравноосигурителни каси да разпределят и пренасочват направленията съобразно необходимостите. След първото тримесечие преразпределихме 50 000 талона. С промяната добрият лекар взема повече направления.

- Имахте идея НЗОК да договаря с фирмите отстъпки в цената на медикаментите. Разкажете повече за това.

- Така работят фондовете в почти цяла Европа. Допреди две години това се е правело и в Здравната каса, но тази възможност е премахната със законови промени. След въвеждането им започват да се отчитат големи разходи за лекарства. Затова съществува необходимост от нормативна промяна. Тя ще доведе до коригиране на финансовата рамка по начин, по който ние да можем да управляваме средствата, за които отговаряме и за които се отчитаме пред обществото. Става дума за промяна в Наредба № 10. Надзорният съвет на НЗОК утвърди предложение за такава промяна, която очакваме да бъде приета от Министерството на здравеопазването. С нея ни се дава възможност да договаряме отстъпки от производителите в цената на лекарствата, за които плащаме 100%, тъй като са и най-скъпите. На практика те са между 50 и 60 на сто от финансовата тежест, която НЗОК поема за медикаментите. А щом ние получим възможност да договаряме отстъпки в цената, ще се освободят финансови ресурси за обезпечаване на повече лекарства за здравноосигурените. Така ще се лекуват повече болни, с повече лекарства, но на по-достъпна за касата цена.

- Не е тайна, че доста лекари, ангажирани по един или друг начин към дадена фирма, изписват скъпи лекарства, при положение че има и отлични генерици, които са по-евтини. Това не е ли интелигентен начин за източване на касата?

- Касата по никакъв начин не може да определя кое лекарство ще реши да изпише лекарят. Това е негово право. Място в лечебния процес имат както иновативните, така и генеричните лекарства в зависимост от заболяването, степента му и оценката на лекаря.

- Информационната система на касата все още не е завършена изцяло. Какви са причините?

- В информационната система има определени модули, които не са надградени. По време на действието на договора е трябвало да бъдат усъвършенствани, но това не се е случило. Гаранционният срок по договора изтича до края на месец септември. Поканили сме на среща представители на консорциума „БУЛ и партньори“, за да видим каква готовност имат да довършат нещата. Цената на договора е 4 198 569.60 евро. За ефективно начало на договора е приета датата 1 ноември 2006 г., а информационната система е приета на 30 септември 2008 г. Вече проведохме поредица от срещи и успяхме да убедим изпълнителя, че има много несвършена работа. В началото представителите дори бяха учудени от нашите „претенции“, тъй като никой преди това не им бе съобщавал за нередностите. Те сами установиха, че някои от модулите не работят, а други са недовършени. Но вече започнаха да ги отстраняват.

- Затова ли от толкова години говорим за електронно здравеопазване, но не успяваме да го въведем?

- Отчасти и заради това, макар че доста неща от информационната система работят. Истината обаче е, че отделните модули в нея „не си говорят“, което затруднява и лекарите, и фармацевтите, и служителите в касата.

Предвижда се да има онлайн отчитане, т.е. щом постъпи човек в болница, в НЗОК да постъпва информация. Щом недостатъците на информационната система бъдат отстранени и модулите започнат да си „говорят“, ще можем да въведем и електронната рецепта. Това ще улесни много както фармацевтите, така и самите болни. Например, ако в нея има допусната някаква неточност, фармацевтът ще може веднага да направи справка и да установи какво точно е имал предвид лекарят.

- Откога ще минем на електронни рецепти?

- Надяваме се да ги въведем експериментално още до края на годината.