Атрезия на тънко черво

Среща се приблизително 1:6000 раждания. Възниква по време на късното развитие на плода и вероятно се дължи на интраутеринна тромбоза на мезентериалните съдове, с последваща некроза и резорбция на съответния тънкочревен участък, при което се образуват различни по вид дефекти. Класификация Различават се четири основни анатомични варианта: - Мембранозен тип - Кордонен тип - Пълен тип – при него двата слепи края на червото са отделени и има V-образен дефект на мезентериума. Негова разновидност е т.н. “apple-peеl atresia”, при което приводящият йеюнум е навит около къс мезентериум във формата на ябълкова обелка, както и множествената атрезия тип наденички (“string of sausages”) (фиг.24). Клинична картина Представя се с класическата триада на илеуса: повръщане, неизхождане на мекониум и балониране на корема. Характерът на тяхната проява е различна за високите (йеюнална атрезия) и ниските форми (илеална атрезия): - В повърнатите материи има жлъчно и фекулентно съдържимо. При високите форми на атрезия повръщанията започват рано към 12-ия час след раждането, докато при ниските форми то се появява по-късно, едва след балонирането на корема - Ако атрезията на тънкото черво е възникнала в по-късен стадий от ембрионалното развитие, може да се появи оскъдно мекониум, след което отделянето му се прекратява - При високите форми на атрезия балонирането на корема е предимно в горния етаж и се проявява след първите повръщания, докато при ниските форми балонирането е дифузно, с постепенна поява на разширена подкожна венозна мрежа. Палпира се дилатирана чревна бримка над атретичния участък. Понякога картината на атрезията се усложнява от прояви на тънкочревна перфорация. Тя се допълва с едем и хиперемия на предната коремна стена и външните гениталии. Диагностика Основен метод е нативното рентгеново изследване в право положение. Характерно е наличието на хидроаерични сенки, чийто брой и разположение зависят от нивото на препятствието(фиг.25). Даването на контрастна материя не е препоръчително. В диференциално-диагностичен план се имат предвид: - Атрезия и стеноза на дуоденума– при тях има само две хидроаерични нива. - Мекониум-илеус. - Сндром на мекониалната тапа – клинично се проявява като дебелочревен илеус и се решава диагностично след клизма. Лечение Лечението е оперативно и се извършва в срокове до 6 – 12 часа след диагнозата. Предоперативната подготовка включва стомашна сонда, венозни инфузии и антибиотици. В зависимост от общото състояние и локалната находка се прилагат различни методики: - При висок тип атрезия – латеро-латерална анастомоза между дилатирания начален участък и подлежащоно черво - При по-ниско ниво на атрезията – резекция на дилатирания участък и директна анастомоза тип end to end или end to back с помощта на различни техники за адаптиране на двата лумена (фиг.26). - В условията на перитонит – на първи етап извеждане на илиачен анус и втори етап възстановяване на тънкочревния тракт. Преживяемостта е между 40 и 80 %. Често се налагат многоетапни операции във връзка с различни усложнения. В някои случаи при обширни резекции се наблюдава синдрома на “късото тънко черво” (short bowel syndrome), което се изразява в малабсорбция, бърз пасаж и хипотрофия.