Грип

Характеристики на епидемичния процес при грип

Най-важните характерни особености на епидемичния процес при грипа са:

1. Демографска ендемичност. Обуславя се от непрекъснатото наличие на източници на зараза и на възприемчиво население и особеностите на уникалната изменчивост на грипните вируси.

2. Форми на епидемичния процес. Грипът се разпространява епидемично и пандемично, като в междуепидемичните периоди се наблюдава спорадична заболяемост. Тя обаче спомага за съхранението на грипните вируси. 

• Пандемичен грип. Характеризира се с възникването на глобални епидемии с бързо обхващане на цялото население посвета без оглед на раса, възраст, пол, географски регион. Обикновено заболяването протича тежко.
• Епидемичен грип. Възниква почти непрекъснато и се отличава с регионално разпространение.
• Антигенни изменения. Във връзка с промяната на скоростта на антигенните изменения на грипния вирус сроковете между отделнитеепидемии се съкращават. Така например до 1947 г. този срок е бил през 18 - 13 години, а след 1947 г. - през 10 - 11 години. Успоредно с това се същращават и сроковете за протичане на пандемиите. Например през 1918-1919г. е бил 3 години, през 1946 г. - 2 години, а през 1977 г. - 1 година
• Прилагането на противогрипни ваксини в различни части на света променя и епидемичния процес на заболяването.

3. Динамика на серологичните варианти на грипния вирус А свързана с появата на нови серотипове и антигенни варианти. Обикновено новите серотипове на вируса имат пандемичен характер. Причината за това е, че създаденият имунитет към друг серотип не предпазва заразените. Смята се, че Югоизточна Азия е мястото, където най-често възникват нови серотипове поради голямата гъстота на населението и преобладаването на деца и млади хора с недостатъчен имунитет. Грипният вирус А се характеризира и с това, че има способността да възвръща стари грипни щамове. Това оборва схващането за прекъсване на циркулацията на даден щам след появата на нов.

4. Сезонност. В България грипните епидеми възникват обикновено през месеците януари и първата половина на февруари. Това може да се обясни с поведението на хората през зимните месеци на годината и снижената резистентност на организма. В световен мащаб грипните епидемии възникват в периода ноември - март в районите с умерен климат, а в тропическите страни липсва проявена сезонност. Като изключение от това правило обаче е грипната пандемия през 1957 г., преминала през септември - октомври.

5. Възрастово разпределение. През последните години се наблюдава, че боледуват основно деца от 0 до 14 годишна възраст. По време на пандемии се поразяват хора от всички възрасти.

6. Влияние на социалния фактор. Разпространението на грипа се определя от вида на населените места, наличието на колективи където се събират повече хора, професията и други. Огромна роля за разсейването на грипа имат транспортните средства. Висока интензивост на епидемичния процес се наблюдава основно в големите градове с висока гъстота на населението.

7. Антропонозна и зоонозна теория за циркулацията на грипните вируси.

• Според антропонозната теория човешката популация е единствен резервоар на грипните вируси. Промените в антигенната им структура се формират под въздействието на противогрипния имунитет на населението.
• Според зоонозната теория се приема, че излезлите от циркулация сред хората грипни вируси успяват да преживяват в различни видове животни. При определени условия някои от тях попадат отново сред хората. Тук обаче се сформират нови вируси посредством рекомбинация между човешките и животинските вируси.

8. Злокачественост. При грипа се наблюдават тежко протичане и понякога значително ниво на смъртност.