Хроничен бронхит

Диагноза

Диагнозата се основава на анамнезата (тютюнопушене) и клиничната картина (хронична продуктивна кашлица).

Диференциална диагноза

• Вторичен бронхит при друго основно заболяване:
  • Бронхиален карцином (рентгенография, КАТ, ЯМР, бронхоскопия)

    N.B. Диагнозата „хроничен бронхит“ се поставя след изключване на други възможни заболявания. Това се отнася в особена степен за белодробния карцином, при който поставянето на диагноза „хроничен бронхит“ е една от най-честите грешки. Ето защо не бива да се поставя диагноза преди предварителното провеждане на рентгеново изследване на белите дробове, а при неясноти – на бронхоскопия.

  • Туберкулоза (доказване на причинителя)
  • Бронхиектазии (трислойни храчки, бронхография)
  • Синобронхиален синдром е налице, когато причината за рецидивиращите бронхити е хроничен синузит. Тогава се налага консултация със специалист оториноларинголог, рентгеново изследване на околоносните синуси и други изследвания.
  • Чуждо тяло в бронхите (бронхоскопия)
• Бронхиална астма (чрез кашлицата болният с хроничен бронхит излиза от пристъпа, докато астматикът влиза в пристъпа!)

Методи за изследване

• Аускултация: долавят се сухи и/или влажни хрипове (в зависимост от количеството на секрета, спастичната компонента, възпалителния инфилтрат).

• Посявка от храчка и изготвяне на антибиограма: вземането на материал се осъществява при дълбоко сутрешно отхрачване след основен тоалет на устната кухина с вода. По-прецизно е ендобронхиалното вземане на секрет (аспириране насляпо или в рамките на бронхоскопия). Пробата трябва да бъде обработена бързо или изпратена на лабораторията в съд с лед.

  Причинителите на острите екзацербации могат да бъдат:

  • бактерии, обикновено Haemophilus influenzae, често в съчетание с пневмококи, по-рядко други бактерии, например Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, Bramhamella catharralis и др.;
  • вируси, например риновируси, Influenza A- и В-вируси и др.;
  • микоплазми.

    N.B. Често вирусите и микоплазмите изиграват роля на благоприятстващ фактор за развитие на бактериална суперинфекция.

• Лабораторни данни: трябва да бъдат изключени синдромите с дефицит на антитела (прави се количествено определяне на имуноглобулините) и дефицитът на протеазния инхибитор алфа₁-антитрипсин.
• Рентгенография: при неусложнен бронхит рентгеновата находка е нормална, а наличието на малки петнисти засенчвания говори за възпалителни инфилтрати.
• Бронхоскопия с бактериално, цитологично и хистологично (биопсия) изследване
• Функционално изследване на дишането (ФИД):
  • Необструктивен хроничен бронхит – стойностите обикновено все още са нормални. За да бъде изключено наличието на хиперреактивност на бронхиалното дърво, се провежда провокационен тест с ацетилхолин или метахолин.
  • Обструктивен хроничен бронхит – трябва да бъде доказано нарушение на вентилацията от обструктивен тип (понижен ФEO1 и повишено съпротивление на дихателните пътища). Обратимата обструкция се разпознава при бронходилататорния тест – наблюдава се подобряване на ФЕО1 и намаляване на съпротивлението след инхалиране на бета₂-симпатикомиметик.
  • При усложнен белодробен емфизем се наблюдава увеличен интраторакален газов обем (ИГО).
  • При пулмонална хипертония се откриват повишени стойности на средното налягане в белодробната артерия.
• Кръвно-газов анализ на артериална кръв (КГА): при частична дихателна недостатъчност рО₂ е понижено; при тотална дихателна недостатъчност рО₂ е понижено, а рСО₂ – повишено.

Лечение

Лечението на хроничния бронхит трябва да бъде последователно и продължително.

• Отстраняване на провокиращите нокси (цигари!)
• Саниране на наличните огнища на инфекция (например на хроничния синузит)
• При остър тласък се дава широкоспектърен антибиотик (например amoxicillin или хинолони), след като се вземе материал от храчка, съответно бронхиален секрет, и се проведе бактериологична диагностика. Антибиотичната терапия може да бъде коригирана след изготвяне на антибиограмата.
• Четиристепенна терапия на обструктивния бронхит:
  • бета₂-симпатикомиметици
  • допълнително даване на парасимпатиколитици и/или theophyllin
  • допълнителни инхалации с глюкокортикоиди
  • допълнително перорално лечение с глюкокортикоиди (по възможност за кратко време)
• При жилав секрет се предписват секретолитици
• Лечение с аерозоли (ултразвуков небулизатор), вибрационен масаж за подпомагане на експекторацията, дихателна гимнастика
• Лечение на късните усложнения
• Провеждане на активна имунизация срещу пневмококите и грипните вируси

Прогноза

Необструктивният хроничен бронхит често е обратим след отстраняване на провокиращата нокса (тютюнопушене!). С развитието на обструктивен тип нарушение на вентилацията прогнозата се влошава. Намалява и продължителността на живота.