Хроничен панкреатит

Диагноза на хроничен панкреатит

Доказване на тласък на панкреатита: повишаване на специфичните за панкреаса ензими (амилаза, липаза)

Доказване на екзокринната панкреасна недостатъчност:

• Секретин-панкреозиминовият тест е най-чувствителният, но относително скъп тест. Първоначално с помощта на секретин (i.v.) ce стимулира секрецията на вода и бикарбонати, при което посредством сонда фракционирано се аспирира дуоденален сок и се определя концентрацията на бикарбонатния йон в него. Впоследствие панкреасът се стимулира с панкреозимин, за да може да бьде определено количеството на ензимите в дуоденалния секрет (амилаза, липаза, трипсин, химотрипсин).
• Индиректен панкреасен функционален тест: поради своята ограничена чувствителност следните три теста не са подходящи за ранно диагностициране на хроничния панкреатит:
  • Определяне на химотрипсина в изпражненията: при недостатъчност на жлезата концентрациите в изпражненията са понижени. Препаратите, които съдържат панкреасни ензими, трябва да бъдат спрени 5 дни преди провеждането на теста. Важно!: Ниски стойности при нормална панкреасна функция се наблюдават и при диария, и състояние след операция no Billroth II.
  • Тест NBT-PABA: перорално внесената N-бензил-L-тирозил-р-аминобензоената киселина се разгражда в тънкото черво под въздействието на химотрипсина. Отцепилата се РАВА се резорбира, конюгира се в черния дроб и се отделя през бъбреците. Излъчването на РАВА с урината съответства на химотрипсиновата панкреасна секреция. Фалшиво-положителни резултати от теста (10%) се наблюдават при малабсорбция, чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност.
  • Fluorescein-Dilaurat-тест (или pancreolauryl-test): перорално внесеният Fluorescein-Dilaurat ce разгражда от специфични за панкреаса арилни естерази. Отцепилият се флуоросцеин се резорбира, конюгира се в черния дроб и се отделя през бъбреците, след което се определя неговата концентрация в урината. Отделянето на флуоросцеина с урината съответства на секрецията на арилните естерази от панкреаса. Фалшиво-положителните резултати се срещат относително често (120%) и се дължат на същи- те причини, както тези при предишния тест.

Образни методи за диагноза на хроничен панкреатит

• Доказване на морфологични изменения в задстомашната жлеза:
  • Вкалцявания на панкреаса (ендо/ехографски изследвания, КАТ): характерни са за алкохолно-токсичния хроничен панкреатит.
  • Непостоянство в калибъра на панкреасните каналчета (ЕРЦП, панкреатоскопия): къси стенози и дилатации (във вид на перлена огърлица) и камъни в панкреасния проток
• Доказване на усложнения:
  • Стеноза на d. choledochus (ЕРЦП)
  • Дуоденална стеноза (стомашно-чревен пасаж)
  • Псевдокисти (ехографско изследване, КАТ)
  • Псевдокисти с кръвотечения в тях (цветен доплер)