Макроглобулинемия (M. Waldenstroem)

Лимфоплазмоцитен (цитоиден) неходжкинов лимфом с образуване на моноклонални имуноглобулини от тип IgM. Среща се четири пъти по-рядко от плазмоцитома и то в по-напреднала възраст.

Клинична картина

Туморните клетки не са така агресивни към скелета, както при плазмоцитом. Наблюдава се само остеопороза, но не и остеолиза с хиперкалциемия. Вторичното увреждане на бъбреците също е в значително по-ниска степен. Макроглобулините ограничават aгрегацията на тромбоцитите и се свързват с факторите на кръвосъсирването. В резултат на това нерядко се стига до хеморагична диатеза. Моноклоналните IgM могат да предизвикат хипервискозен синдром със смущения в оросяването на ръцете, наподобаващи синдрома на Рейно, както и нарушения на зрението. Увеличаването на лимфните възли и хепатомегалията не са задължителни. СУЕ е силно ускорена.

Диагноза

Поставя се чрез доказване на моноклонални IgM и лимфоцитоидна клетъчна инфилтрация на костния мозък.

Лечение

Внимателно лечение с Prednison + алкилиращи субстанции. При хипервискозен синдром: плазмофереза (кръвопускания с отстраняване на плазмата и обратна трансфузия на еритроцитите).

Прогнозата е по-благоприятна от тази при плазмоцитом.