Менингеален синдром

Симптоми на Брудзински

СБ, които рутинно се търсят в клиничната практика, са най-често два:

1. горен – свиване на коленете и тазобедрените стави при флексия на главата към гърдите на пациента;
2. долен – при пасивно максимално сгъване на единия крак в тазобедрената и колянната става (с петата към таза и коляното към корема) възниква флексия в колянната става на другия крак.

Описани са още реципрочен, срединен или коремен СБ. При едностранна централна пареза, СК или СБ може да се позитивират само на незасегнатата страна. Опистотонус има при едновременно изразена мускулна хипертония и ригидност на екстензорите на шията и паравертебралните мускули. При гръбнаковия симптом болният не може да докосне с брадичката леко сгънатите си колене. Симптом на триножника има, когато болният може да седне на леглото само при подпиране с двете ръце зад тялото.

Възможностите за оценка на хетерогенния МС, в частност СМРД, от една страна, зависят от степента на съзнание и контакт с пациента. Ако болният не отговаря на въпроси или ако има количествени нарушения на съзнанието, е особено важно да се търсят щателно симптомите на СМРД. При сопор или кома първо трябва да се определят виталните показатели и да се извърши насочен соматичен преглед. Неврологичната оценка трябва да започне със скалите за оценка на коматозните състояния (Glasgow Coma Scale, Glasgow-Liege Coma Scale) и след това болният да се изследва за СМРД. При тежки коматозни състояния, при възрастни хора, туберкулоза, асимптомен нерволуес или при пациенти с анергия, диабет, кахексия може да липсва СМРД, както и при някои реанимационни, метаболитни или интоксикационни състояния. От друга страна, СМРД се променя в зависимост от фазата на болестния процес. В първите часове на възникването на САК, травма или в началото на дадена невроинфекция може да няма симптоми като ВР, СК или СБ. При някои пациенти е възможно да има дисоциирано само ВР или само СБ. Винаги трябва да се търси СМРД, ако пациентът има анамнеза за главоболие, гадене, повръщане, сънливост, обърканост, вирусна инфекция, температура, токсоинфекциозен процес, припадъчно състояние, фото- и фонофобия, хиперестезия, хипертонична криза, травма или онкологично заболяване.

Трябва да се подчертае, че отсъствието на клинично проявен МС и СМРД не изключва наличие на изразен патологичен процес, който ангажира менингите. Ето защо в диагностичния алгоритъм, особено при спешни случаи, трябва да се търсят анамнестични данни за менингеални белези и да се изследват най-характерните прояви на СМРД. В контекста на цялостното клинично и неврологично изследване, и преценката на ползата спрямо риска, за доказване или отхвърляне на МС е необходимо провеждане на ликворно изследване.