Недостатъчност на предния дял на хипофизата

Клинична картина

Хронична недостатъчност на предния дял на хипофизата

За да се стигне до развитие на клинични симптоми при дефицита на периферни хормони, трябва да бъдат разрушени поне 80% от предния дял. Когато вследствие аденом на предния дял се развие недостатъчност, често отделните хормонални функции отпадат в определена последователност: соматотропен хормон (СТХ) - гонадотропини - тиреотропен хормон (ТТХ) - адренокортикотропен хормон (АКТХ)

• Отпадане на СТХ във възрастта на растеж: хипофизарен нанизъм (интелектът и телесните пропорции са нормални).
• Синдром при недоимък на СТХ у възрастни: наблюдава се нарастване на теглото, хиперлипидемия, намаляване на мускулната сила, понижаване на ЦВН, повишен риск от атеросклероза и остеопороза.
• Вторичен хипогонадизъм (гонадотропните лутеинизиращ хормон /ЛХ/ и фоликулостимулиращ хормон /ФСХ/ са понижени): вторична аменорея, загуба на либидо и потентност, изчезване на вторичното окосмяване.
• Вторичен хипотиреоидизъм (намаляване на тиреотропния хормон /ТТХ/): непоносимост към студ, брадикардия, уморяемост и други.
• Вторична недостатъчност на надбъбречната кора (недостиг на меланоцитостимулиращ хормон /МСХ/ и адренокортикотропен хормон /АКТХ/): восъчна бледост на кожата в резултат на депигментацията, понижена работоспособност, артериална хипотония и др.
• Отпаданато на пролактиновата секреция при кърмещи жени довежда до агалактия (липса на кърма).

Общ вид на пациентите: лицата на пациентите са безизразни, характерна е липсата на латерална част на веждите. В напреднали случаи се наблюдава загуба на тегло (25% от случаите).

Важно!:

При недостиг на:

• Гонадотропни хормони: аксиларното окосмяване/окоомяването на веждите изчезва, налице е аменорея, агалактия.
• ТТХ: Апатия
• АКТХ: Адинамия
• МСХ: Алабастърна бледост

Остра недостатъчност на предния хипофизен дял и хипофизна кома

Отпадането на секрецията на СТХ, ЛХ, ФСХ или МСХ не довежда до остра кризисен момент. При обременяване в резултат на дефицит на АКТХ и ТТХ може да се стигне до остра хипофизна кома, при която пациентът изпада в едно сънно-ступорозно състояние. Ролята на провокиращи фактори могат да изпълняват инфекции, травми, операции, повръщане и диария, особено когато в такива случаи се осъществява недостатъчна заместителна терапия с хормони.

Симптоми:

• Хипотония, брадикардия
• Хипотермия, хипогликемия
• Хиповентилация с хиперкапния
• Восъчна бледост, липса на вторично окосмяване