Остра дихателна недостатъчност

Лечение

• Етиологично: включва отстраняване на отключващата причина (например шок)
• Симптоматично:
  • Апаратно обдишване с програмирано налягане при положително крайно експираторно налягане (PEEP) и инспираторно плато (inflation hold/определена степен на раздуване) и често обръщане на пациента no корем за профилактика срещу образуването на ателектази в задните дялове. Индикации: хипоксия въпреки подаването на кислород с назална сонда. Усложнения: при по-продължително кислородолечение възниква опасност от допълнително увреждане вследствие повишеното налягане при обдишване (баротравма) и високите концентрации на кислорода във вдишвания въздух.
  • Екстракорпорално елиминиране на CO₂ ce постига чрез: частично заместване на белодробните функции при елиминиране на въглеродния двуокис с помощта на екстракорпорална белодробна мембрана (през венозно-венозен байпас). Подаването на кислород се осъществява с катетър, който се вкарва през тубуса и се фиксира пред шпората на трахеята (на бифуркацията). При това пациентът не се обдишва, a неговият бял дроб се поддържа в разгънато състояние чрез подаване на четири пъти по-високо положително крайно експираторно налягане (PEEP), за да може внесеният кислород да дифундира в бронхиалната система.
  • Вътресъдова оксигенация (IVOX или вътресъдово окисление): тя включва окисление на кръвта и елиминация на въглеродния двуокис посредством тръбно-мембранен газообменен механизъм, който се вкарва в горната куха вена.
  • Лечение на успожненията - например системни антибиотици при бактериална инфекция.

Прогноза

Прогнозата на острата дихателна недостатъчност зависи от това, дали основното заболяване може да бъде овладяно и дали може да бъде проведено ранно лечение на острата дихателна недостатъчност. Чрез екстракорпоралното елиминиране на въглеродния двуокис смъртността на болните може да бъде понижена до около 40%.