Отравяне от гъби (с дълъг латентен период)

Фалоидно гъбно отравяне

С най-голямо значение за клиничната токсикология от отравянията с дълъг латентен период. Причинява се от групата фалоидни гъби - зелената, бяла и жълта мухоморка (Amanita phalloides, Amanita vema u Amanita virosa), които пo ботанически белези, местонаходища и сезонност наподобяват ядливите и с добри вкусови качества неотровни гъби ливадна и полска печурка. Гъбната тъкан съдържа две групи токсични вещества:

• група на фалотоксините, които са специфичен мембранен токсин
• група на аманитотоксините

Двете групи токсични вещества имат избирателна токсичност спрямо черния дроб и водят до т.н. химическа хепатектомия. Аманитотоксините, в частност алфа - аманитинът, инхибира РНК-полимераза В с последващо увреждане цялостния метаболизъм на чернодробната клетка и нейната структура. Значителна роля в патогенезата на чернодробното увреждане играе и липидната пероксидация. Летална доза на алфа-аманитинът е 0,1 mg/кг.т. чиста субстанция. Гъба с тегло 5 гр. може да причини смърта на човек с тегло 70 кг. Леталитетът при този вид остро отравяне е един от най-високите - до 90%.

Патоанатомия

В черния дроб се установява остра мастна дистрофия и чернодробна некроза центролобуларно разположени. Дистрофични промени в панкреас, бъбреци, надбъбреци, мозък и миокард. Дистрофични промени по лигавицата на цялата храносмилателна система.

Клинична картина

Латентен период - от 8 до 48 часа след гъбната юнсумация, безсимптомно протичащ!

1. Гастроинтестинален синдром - с гадене, повръщания без облекчаване на стомашната тежест, диария на холериформени изпражнения, които явления придобиват хеморагичен характер към третия ден от отравянето, екзотоксичен шок
2. Хепатален синдром - болка в чернодробната област, хепатомегалия, иктер, хепатален дъх от устата, хеморагични явления от стомашно - чревния тракт, склонност към подкожни кръвоизливи, брадикардия, ритъмни нарушения, артериална хипотония, замъгленост на съзнанието или психомоторна възбуда, чернодробна кома

Лабораторна диагностика

Хипербилирубинемия за сметка на директната фракция, високи серумни трансаминази (АСАТ и АЛАТ), лактатдехидрогеназа (ЛДХ) в екстремни стойности, хипопротеинемия, нарушен хемостазен баланс с протромбиново време до 0%, повишение на лактат и пируват (лактатна ацидоза), урея и креатинин. амоняк в серума. Хемоконцентрация с високи хемоглобин и хематокрит, диселектролитемия (хипокалиемия и хипонатриемия), метаболитна ацвдоза. Хипогликемия или хипергликемия. Възстановителен стадий - ако болният преживее отравянето, продължителен и завършващ с хронично чернодробно увреждане.

Лечение

Стомашна промивка с разтвор на медицински въглен, независимо времето на гъбната консумация, началото на отравянето, както и часа на потърсена медицинска помощ. Висока очистителна клизма (по възможност с воден разтвор на медицински въглен), адсорган през устата 3-4 X1-2 каф.л., няюлко дни подред до 5-7 ден от началото на отравянето. Стабилизиране на нарушената хемодинамика, инфузионна реанимация за корекция на дехидратацията и диселектролитемията и текущите загуби, алкални разтвори, форсирана диуреза.

Хемоперфузия и частично обменно кръвопреливане като комплексен детоксично - депурационен метод за лечение на фалоидното гъбно отравяне, плазмафереза като метод на избор за детоксична депурация на хуморалната среда. Хемоперфузията или плазмаферезата задължителни в първите 48 часа от началото на отравянето! Антидот - Penicillin до 3-ия ден от началото на отравянето в доза 24 - 48 млн.Е/ 24 часа i.v. през интервали от 4 или 6 часа, Silibinin i.v. през 4 часа Х 1 флакон до 5 дни от консумацията на гъбите, или Legalon капс. 3 Х 2 за 24 часа.

Органопротективно лечение с глюкокортикостероиди 3-5 mg./кг.т., Urbazon i.v., ензимни препарати /Cocar-boxilasa 100 - 200 mg i.v. 3 - 4 пъти дневно, високи дози до 2000 mg вит.С, тиоктова (липоева) киселина, вит.Е интрамускулно до 3-4 амп./24 часа, оротова киселина (Acidum oroticum) амп.3 - 4 / 24 часа i.v. или Orozetam (оротова киселина и пирамем като комбиниран препарат) 4 - 12 г. за 24 часа, адеметионин 3 Х 1 амп. от 500 mg i.v. в продължение на 14 дни, след което продължително време 2 до 3 пъти по 1 табл. Hepa Merz амп.i.v. 3 - 4 амп. / 24 часа при повишаване стойностите на амоняка в серума.

Витамини от група В, витамин В12 3-4 пъти Х 250 - 500 гами , Витамин К3, Calcium gluconicum 3-4 Х 10 мл. i.v.. Фосфорни донатори (Phosphobion , Atriphos) i.m.. 3 - 4 пъти по 1-2 амп. Заместително - коригираща терапия с аминокиселинни разтвори, хуман-серум албумин, плазма, фактори на съсирване (Prothromplex), прясна едногрупова кръв, тромбоцитна маса и други. Хипербарна оксигенотерапия във възстановителния стадий.