Отравяне с трициклични антидепресанти

Трицикличните антидепресанти или групата на имизина се използват за лечение на депресивни и невровегетативни разстройства. Най-чести са: Levomepromazia, Chlorprotixen, Amitriptylin, Desipramin, Clomipramin, Insidon, Tofranil, Imipramin (Psyhoforin). Te притежават малка терапевтична ширина и значителен кардиоселективност, поради което се търсят непрекъснато нови антидепресанти с ограничение на тези ефекти.

Токсично действие

Трицикличните антидепресанти постъпват в организма през храносмилателната система, добре се резорбират от стомашната и чревна лигавица, метаболизират се в черния дроб и притежават ентерохепатален кръговрат поради елиминиране през жлъчката. Свързват се със серумните протеини до 90%. В организма се метаболизират до значителен брой също токсични метаболити. Елиминират се в малък процент под формата на метаболити през бъбреците. Притежават голям обем на разпределение и токсичната им концентрация в серума не отговаря на тази в тъканите. Притежават избирателна токсичност към мозъка, сърцето, черния дроб и бъбреците. Имат афинитет към централните моноаминергични неврони. Токсичната и летална доза варират в широки граници. Летална доза за имипрамина около и над 1500 mg. Токсичното действие се свързва с блокиране обратното рекаптипане на серотонина, по-слабо на норадреналина и отчасти на допамина в областта на аксоплазмата на централните моноаминоергични неврони. Блокират централните М-холинореактивни системи, предизвиквайки централен и периферен антихолинергичен ефект .

Патоморфология

Неспецифични промени в мозъка, сърцето, бъбреците, черния дроб.

Клинична картина

Тя е съчегание на три основни синдрома:

Церебротоксичен синдром: нарушена координация, нарушаване на съзнанието до кома, конвулсивен  или еквиваленти на гърчове при всеки опит да се докосне пациента, хипертермия

Холинолитичен синдром: мидриаза, тахикардия психомоторна възбуда до делирозно променено съзнание с халюцинации, ретенция на урината (спазъм на сфинктерите на пикочния мехур!)

Кардиотоксичен: пряко токсично действие с разстройства в сърдечния ритъм, реполаризацията и проводимостта с разнообразна ЕКГ-характеристика: тахиаритмия, терминална брадикардия, идиовентрикуларен ритъм, предсърдно мъждене и трептене, камерни екстрасистоли, AV блок, асистолия, екзотоксичен шок, артериална хипотония.

Лечение

Стабилизиране на нарушената хемодинамика, симптоматично лечение по отношение кардиотоксичните увреждания (антиаритмични средства, пейсмейкър и др.), овладяване на гърчовете с Diazepam , Phenobarbital, стомашна промивка с разтвор на медицински въглен, очистителни средства за чревния тракт, гастрален лаваж и очистителни клизми (елиминиране чрез жлъчката), продължителна форсирана диуреза, хемоперфузия, циркулаторна и дихателна реанимация. Антидотно лечение: Syntostigmin до 1 mg.субкутанно или i.v. капелно в банка със глюкозиран серум 5%, на чийто антидотен фон се провежда останалото лечение. Антидотен комплекс със Syntostigmin 1 mg., Pyramem 2-4 g., Vit.В6 50 - 100 mg., Diazepam 10 - 20 mg. Катетеризиране на пикочния мехур.

Протичане и прогноза

При адекватно лечение възстановяване в следващите дни. Висок леталитет.