Пъпна и околопъпна херния

Среща се сравнително често в кърмаческа възраст, като засяга еднакво и двата пола. Може да е в съчетание с ингвинална херния. Етиопатогенеза Причините за възникване на пъпна херния са няколко: - Вродена слабост на съединителната тъкан на предната коремна стена (предимно при параумбиликалните и епигастрални хернии) - Слабост на елементите на пъпния пръстен, което улеснява образуване на херния при повишаване на интраабдоминалното налягане (плач, кашлица, запек). - Високо лигиране на пъпната връв, при което се образува т.н. кожен пъп. Клинична картина Диагнозата се поставя при обективния преглед. В границите на пъпа или над него (супраумбиликално) се вижда подутина с различни размери, която се увеличава при плач. Кожата над нея е изгладена и непроменена, добре се опипват границите на кръглия херниален отвор. Детето е неспокойно, но трябва да се знае, че детските пъпни херни не инкарцерират. Лечение В кърмаческа възраст може да се опита неоперативно лечение – прибиране и пристягане на пъпните ръбове с помощта на недразнещ кожата пластир, който се сменя през 7 – 10 дни. При големи хернии се препоръчва операция след 4 – 6 месечна възраст.