Персистиращ артериален проток (ductus Botalli persistens)

Методи на изследване

Аускултаторно: постоянен систолно-диастолен "моторен" шум (2-ро ляво междуребрие парастернално). С прогресиране на пулмоналната хипертония диастолният компонент изчезва, а при изравняване на наляганията - и систолният; на тяхно място може да се появи протодиастолен шум на пулмонална инсуфициенция.

ЕКГ: при малък шънт електрокардиограмата е нормална, при голям са налице признаци на левокамерна хипертрофия по типа на обемното обременяване (високи R-зъбци и Q-зъбци в левите прекордиални отвеждания V5 / V6). При пулмонална хипертрофия евентуално са налице белези на деснокамерна, съответно двукамерна хипертрофия.

Exoкардиография: изобразяване на персистиращия дуктус с доказване на ляво-десния шънт на цветен Doppler.

Рентгенография: при малък ляво-десен шънт (LRS) рентгеновото изображение показва сърце с нормални размери; при голям ляво-десен шънт (LRS) - кардиомегалия с уголемяване на лявото предсърдие и лявата камера, проминираща a. pulmonalis, усилен белодробен рисунък. При пулмонална хипертония се виждат промени в калибъра на белодробните артерии към хилусната периферия.

Инвазивната диагностика включва:

• Директно сондиране на дуктуса през a. pulmonalis
• Оксиметрия: доказва повишаване на кислородното насищане на нивото на а. pulmonalis
• Ангиографско изобразяване на дуктуса
• Определяне големината на шънта, съотношенията на обемите и съпротивленията в белодробното кръвообръщение
• Доказване/изключване на придружаващите малформации