Сифилис (Lues)

Диагноза

Анамнеза, клинично протичане и серологична диагностика (микроскопското доказване на причинителя в серума no време на първичния афект не е сигурно, посяването му не е възможно)

Серологична диагностика, съществуват три теста:

• ТРНА (трепонема-палидум-хемаглутинационен тест)
• FTA (абсорбционен тест на флуоресцентни антитела), насочени срещу трепонемата.

Двата теста са специфични и чувствителни при доказването на антитела в серума, насочени срещу трепонемата. Те се позитивират (реактивно) 2 - 3 седмици след заразяването и продължават да персистират години наред след излекуването, евентуално и доживотно.

• VDRL- Veneral Disease Research Laboratory (лабораторно изследване на венерическите болести). Този тест представлява кардиолипин-микрофлокулационен тест, последващ реакцията на Васерман, който доказва появяващите се в хода на трепонемната инфекция в серума лилоидни антитела. Последните обаче не са строго специфични за сифилиса. VDRL се позитивира 4 - 6 седмици след инфектирането (реактивно) и по правило отново се негативира няколко месеца след приключване на успешното лечение. Много рядко се наблюдава персистиране в нисък титър.

Следователно основната схема на модерната диагностика на сифилиса обхваща:

• ТРНА - реакция за търсене (скрининг)
• FTA - реакция за отхвърляне. Двете са характерни за трепонемата
• VDRL - критерий за активност на процеса, неспецифична реакция, да се съблюдава промяната на титъра

Другите реакции не носят по-голяма диагностична информация. Грешно е неспецифичният тест VDRL да бъде включван като първа и единствена реакция (на търсене) при съмнение за сифилис (както преди - реакцията на Васерман), тъй като специфичният ТРНА реагира много по-рано и е по-чувствителен!

Вроден сифилис: Поради наличието на плацентарна бариера за IgM новороденото се счита за болно и се нуждае от лечение, когато IgM при TPHA и IgM при FTA се позитивират!