Синдром на Pickwick

Хиперсомнии, свързани с индуцирани от съня дихателни нарушения
Характеризира се с множество /20 – 30 за час/ апнеи по време на сън,
свързани с повтарящи се епизоди на силно хъркане и с ексцесивна сънливост през деня. Апнеите са:
1. Обструктивни, причинени от обструкция на горните дихателни пътища, като най-честото място на
обструкция е на нивото на орофаринкса със заангажиране и на ларингофаринкса. 2. Смесени (обструктивни и
централни), когато към обструкцията се добавя спиране на движенията на дихателната мускулатура вкл.
диафрагмата. 3. Централно обусловени /от ЦНС/, които са редки и обичайно краткотрайни.
Водещ симптом е изразената сънливост през деня с чести, почти непреодолими пристъпи на
заспиване, които обикновенно са с продължителност над 1 час. Събуждането е трудно, дори при силна
болкова стимулация. След събуждането болните са дезориентирани, с нарушена координация. Всеки
апнеичен епизод завършва с шумно, давещо поемане на въздух и силно хъркане, и пробуждане или почти
пълно пробуждане, които фрагментират съня и нарушават структурата и динамика му. Апнеята обуславя
хипоксемия, покачване на артериалното налягане и сърдечни аритмии, които са най-честата причина за
настъпването на внезапна смърт по време на сън. Полисомнографски се регистрират чести апнеични епизоди
по време на 1 и 2 стадий НРЕМ и на РЕМ, изразена редукция, до пълно отсъствие, на 3 и 4 стадий НРЕМ.
Типични са затлъстяването, главоболието, изпотяването през нощта, импотенцията при мъжете,
хиперкапнията с компенсаторно развитие на полицитемия. Заболяването е прогресиращо и води до тежки
хемодинамични, белодробни и сърдечни усложнения, които се проявяват с артериална и пулмонална
хипертония, белодробно сърце, сърдечна недостатъчност, мозъчни инсулти, ритъмни нарушения и загуба на
трудоспособност. Етиологични фактори се явяват генетичната предиспозиция, конституционални
особености и др. Съотношението на заболелите мъже към жените е 30:1. Синдромът на сънна апнея е най-
честата (от 20% до 60% ) от всички хиперсомнии.
Съвременното лечение се провежда с индивидуални апарати от типа СРАР, спазване на хигиената на
съня, редукция на телесното тегло, въздържане от употреба на алкохол, барбитурати и бензодиазепини.
Хирургичната корекция с увуло-палато-фарингопластика обикновено не дава предсказуеми и задоволителни
резултати, поради индивидуалните анатомични особености при всеки болен. Трахеостомията вече има само
историческо значение. Препоръчва се обаче, хирургична корекция на обструкцията на носните пътища
(deviatio или luxatio septi nasi). Апаратите, корегиращи положението на мандибулата по време на сън, засега
дават задоволителни резултати само при леките форми на заболяването, но се понасят трудно от болните.
Напоследък се препоръчват устройства, стимулиращи тонуса на орофариенгеалната мускулатура със слаби
правотокови импулси. Лечението на настъпилите усложнения е задължително!