Фитотерапия на климактериума

Билколечение на климактериума

При лечението на климактериума с билки трябва да бъдат реализирани няколко терапевтични направления: нормализиране функциите на хипоталамуса, ликвидиране нарушенията на хормоналния фон, отстраняване на сърдечно-съдовите нарушения, понижаване и стабилизиране на кръвното налягане, седативна (успокоителна) терапия, лекуване на съпътстващите заболявания и синдроми.

Според влиянието си върху хипоталамуса на първо място трябва да поставим семейство Картофови (Solanaceae). То включва следните представители: беладона, или лудо биле или старо биле (Atropa belladonna), татул (Datura stramonium), черен блян, или черна попадийка (Hyoscyamus niger). Тяхното действие се реализира за сметка на алкалоидите атропин, хиосциамин и скополамин, съдържащи се във всяко от растенията в различно съотношение. Действието на тези алкалоиди е многостранно. То позволява отстраняване практически на всички прояви на вегетативна дисфункция: горещи вълни, сърцебиене, виене на свят, гадене, както и засилено изпотяване. Изброените растения са много отровни, затова прилагането им за самолечение е недопустимо. Продължавайки темата за «хипоталамусните билки» не бива да пропускаме Cimicifuga dahurica. Запарка и прах от корен на това растение от древни времена се използва в народната медицина при разстройства на женската полова сфера.

При климактерния синдром с преобладаване на сърдечни нарушения са си извоювали добро име растенията, съдържащи “меки” кардиотоници. В качеството на пример можем да споменем пролетния горицвет, или гороцвет, гурльов дядо, жълт божур, жълта котка, жълта свиларка, жълтоцвет, кучи божур, овче око или отравниче (Adonis vernalis), момината сълза (Convallária majális) и редица други. Характерно е, че кардиотоничното действие при тях нерядко се съчетава с пикочогонно, както и с успокоително, седативно действие. Всички изброени растения се отнасят към категорията силно действащи, затова те трябва да се използват особено деликатно.

Хипоталамусната дисфункция по време на климактериума може, и това се случва много често, да се съпровожда с нарушаване денонощния ритъм на секреция на рилизинг-факторите и, като следствие, тропните хормони на хипофизата. За отстраняване на дадения проблем съществува метод с използването на растения, който е наречен “активизиране на биоритмите”. Той се състои в следното: сутрин и през деня пациентът приема растителни стимуланти (аралия (Aralia), седум (Sedum spathulifolium purpureum), женшен (Panax ginseng), сибирски женшен, или елеутерокок, Oplopanax elatus), а вечер и през нощта – напротив, успокоителни и сънотворни (байкалски шлемник (Scutellaria baicalensis)). Няма съмнение, че освен “активизиране на биоритмите”, прилагането на гореописаните билки внася още много положителни моменти в лечението. Например практически всички адаптогени (първата част на схемата) стимулират производството на хормони, подобряват мастния обмен, подобряват имунните реакции. А растенията от втората част на схемата, например байкалски шлемник, понижават кръвното налягане, притежават противотуморен ефект и така нататък.

Преминавайки към следващото терапевтично направление, а именно отстраняване нарушенията в хормоналния баланс, трябва да се отбележи, че винаги съществуват много варианти на такъв род проблеми. Точното установяване характера на дисхормонозата е нелесна задача даже за професионален ендокринолог. Още повече, че можем да се отделят няколко аспекта и да се определи кръгът растения, подходящи за използване в тези случаи – гол сладник, или сладник, сладък корен или женско биле (Glycyrrhiza glabra), и Glycyrrhiza uralensis, и трябва да кажем, че това е съвсем заслужено. Силата на сладкия корен е огромна, което е отразено в много източни трактати по билколечение. Glycyrrhiza uralensis не е единственото средство за фитотерапия, прилагано при надбъбречна недостатъчност. В тази връзка трябва да се припомни бутрак триразделен (Bidens tripartita), коприва двудомна, диво френско грозде. Счита се също така, че при надбъбречна недостатъчност са особено добри растенията, съдържащи витамин С.

За увеличаване на андрогенната наситеност могат да се прилагат овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), блатен аир (Acorus calamus), европейски чашкодрян (Euonymus europaeus), девисил (Levisticum officinale), теснолистна телчарка (Polygala tenuifolia), Phellodendron amurense Rupr.

За компенсирането на недостига на естрогени са подходящи мащерка (Thymus), червена детелина (Trifolium pratense), сминдух, или чемен (Trigonella foenum-graecum).

За отстраняването на хиперпролактинемията – градински чай, или салвия (Salvia officinalis), големи дози копър (Anethum graveolens), кимион (Cuminum cyminum), анасон (Pimpinella anisum), резене, или морач, див копър или сминд (Foeniculum vulgare). Градинският чай е полезен също при засилено изпотяване.

Съдовите и сърдечните нарушения, скоковете на кръвното налягане изискват добавяне към лечебната схема на жълта комунига, или лечебна комунига (Melilotus officinalis), байкалски шлемник, астрагал (Astragalus propinquus (Astragalus membranaceus)), кървавочервен глог (Crataégus sanguínea), черноплодна арония (Aronia melanocarpa), бял смил (Gnaphalium uliginosum (Filaginella uliginosa)), полска мента (Mentha arvensis), домашна коприва, или дяволска уста (Leonurus cardiaca), и тем подобни растения.

Под лечение на съпътстващата патология се разбира отстраняване нарушенията на дефекацията, уриноотделянето, лечение на хроничен холицистит, бронхит и други заболявания и синдроми, често присъстващи при пациенти с климактерен синдром.

В заключение ще приведем един от възможните варианти за билколечение, основан на току-що изложените принципи.

1. Настойка от златен корен (Rhodiola rosea): по 15 капки в една супена лъжица вода два пъти дневно (сутрин и на обяд).
2. Смес: лекарствена комунига (стрък) – 1 част, конски босилек, лечебен (Salvia glutinosa) (стрък) – 1 част, полска мента (стрък) – 3 части, байкалски шлемник (корен) – 2 части, сладък корен (корен) – 1 част, двудомна коприва, или коприва, висока коприва, жарка или парниче (Urtica dioica) (стрък) – 1 част, майска шипка (Rosa canina) (плод) – 3 части. Приготвяне: 1 супена лъжица в 200 мл вода, 15 минути на водна баня, кисне 30 минути и се прецежда. Приема се по 1/3 чаша 3 пъти дневно преди ядене.
3. За през нощта се пие настойка от следните билки: лечебна маточина, или лимонче, пчеляк или кошерджийска трева (Melissa officinalis) (стрък) – 2 части, Rhododendron tomentosum (Ledum palustre) (връхчета) – 1 част, жълт кантарион, надупчен (Hypericum perforatum) – 2 части. Приготвяне: 1 супена лъжица в 200 мл вода, кисне в затворен съд 30 – 40 минути. Изпива се половин чаша от настойката, добавяйки мед на вкус.