ПСА (PSA, простатноспецифичен антиген)

Простатният специфичен антиген (ПСА, PSA) е описан за първи път от Wang, M.C. et al. през 1979 г. Той е серумна протеаза от каликреиновата група белтъци, която се секретира от простатните епителни клетки. ПСА (PSA) се установява само в серума на мъже, при които е налице простатна тъкан. При нормални физиологични условия много малка част от него попада в общата циркулация на организма. Напоследък се прилагат нови висококачествени методи, които могат да определят с висока точност дори минимални количества от попадналия в серума ПСА (PSA). Това обяснява до голяма степен клиничното значение на този гликопротеин.

ПСА (PSA) е органно специфичен и е особено ценен за ранна диагностика на заболяванията на простатната жлеза.

Днес неговата голяма стойност за диагностика, проследяване на прогресията и мониториране на ефекта от лечението при карцином на простатната жлеза е проучена и доказана. Редица автори препоръчват този туморен маркер за ранно откриване на простатния карцином при мъже без симптоматика, но във възраст, рискова за това заболяване. В резултат на това Американската урологична асоциация, Американското дружество за борба с рака и Американският комитет по радиология препоръчват изследването на ПСА (PSA) в комбинация с ректално туширане за оценка на простатната жлеза при мъже над 50 години.

Въпреки че ПСА (PSA) е органно специфичен, той не е туморно специфичен. В много случаи неговата стойност може да бъде значително над референтните граници в резултат на други заболявания на жлезата – остър простатит, инфаркт или исхемия на простатата, доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), след уретроцистоскопия, туширане на простатата, дори положителни или отрицателни стресови състояния. Ето защо изследването на ПСА (PSA) трябва да се извършва до 10 дни след такива манипулации.

В някои случаи нивото на ПСА (PSA) намалява при хоспитализация на пациента. Причината за това не е изяснена, но се предполага, че липсата на еякулация е свързана с това явление. От друга страна, немалък брой от пациентите с простатен карцином имат ниво на ПСА (PSA) в нормални граници – 0 – 4 нг/мл.

Ето защо на този етап според нас ПСА (PSA) не е нито специфичен, нито достатъчно чувствителен, за да бъде идеален критерий за диференциране на доброкачествените от злокачествените заболявания на простатната жлеза.