акомодация

процес на усилване на пречупвателната способност на окото, чрез който окото се приспособява да вижда ясно близко разположени предмети; основната функция на очната леща е създаването на остър образ на наблюдавания обект върху ретината; тъй като разстоянието да този обект може да е различно, за да бъде образа винаги остър се налага промяна в оптичната сила на очната леща; при гледане в далечината лещата изтънява, а при близко гледане тя се удебелява и увеличава оптичната си сила; тази способност на окото се нарича акомодация; с нарастване на възрастта на човек намалява способността за акомодация на очите; очната леща става по-малко еластична и ясното виждане става по-трудно или невъзможно;

когато при покой очната леща е по-тънка и с по-слаба оптична сила фокусирането на безкрайно отдалечен обект не става върху ретината, а зад нея;  вижда се неясен образ; за корегиране на този недостатък се налага изкуствено да се достигне нормалната оптична сила на окото, т.е. да се увеличи; това се постига чрез добавянето на положителна леща (очила или лещи за очи); в този случай говорим за далекогледство;

ако пък при фокусиране на безкрайно отдалечен обект образът се формира не върху ретината, а във вътрешността на окото говорим за късогледство; то се корегира чрез използването на очила или лещи с отрицателна оптична сила; по този начин се намалява по-голямата оптична сила на очната леща; в зависимост от степента на нарушение на акомодацията на очната леща се носят очила с различна оптична сила - с различен диоптър.