анафилаксия

свръхчувствителност, алергична реакция от бърз тип; осъществява се от IgE антитела; развива се при атопична бронхиална астма, алергичен ринит, някои лекарствени и хранителни алергии, алергия към жилещи насекоми и при анафилактичния шок; проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, шок.

Повече за анафилаксията: Анафилаксията е резултат на IgE медиирана остра алергична реакция при чувствителни индивиди. Възможен е летален изход. Началото може да е непосредствено или забавено. Изявите включват сърбеж, зачервяване на кожата, обрив по тялото, най-често уртикариален, оток в областта на лицето-клепачи, устни, език, меки тъкани на шията, по-рядко бронхоспазъм, коремни колики и диарийни изхождания. Най-тежки реакции са алергичния шок и отока на ларингса с последица ларингоспазъм, бронхостазъм и настъпване на остра дихателна недостатъчност. Алергичният шок се изявава с рязко понижаване на кръвното налягане (хипотония) или нулеви стойности (шок) поради настъпване на вазодилатация и увеличена капилярна пропускливост с депониране на течност в интерстициума. По своята характеристика алергичния шок е хиповолемичен. Настъпва хипоксемия на тъканите и метаболитна ацидоза, което води до вторично увреждане на всички тъкани и органи на тялото. При продължаване на шока в рамките на няколко часа настъпват полиорганни увреждания (мозък-с развитие на сомнолентност до кома и ретроградна амнезия след овладяване на шока; бял дроб - белодробен оток както поради увреждане на алвеоларния сърфактант, така и поради остра сърдечна недостатъчност; миокард - настъпват исхемични нарушения на кръвоносните съдове, водещи до остра контрактилна недостатъчност и намален ударен обем, понижаване на артериалното налягане, поява на ритъмни и проводни нарушения, остра сърдечна недостатъчност с възможен сърдечен арест). В своята начална фаза алергичният шок води до освобождаване на ендогенни катехоламини, които водят до вазоконстрикция във вътрешните органи и преразпределят кръвния ток към сърце и мозък. Останалите вътрешни органи се излагат на остра хипоксия и това води до клетъчно увреждане. Проявите от страна на черния дроб и бъбреци са покачване на трансаминазите, азотна задръжка, олигоурия, а на панкреаса с покачване на серумната амилаза.

Чести причинители на анафилактични реакции: Отровата на повечето животински видове представлява сложна смес от различни химични съединения и полипептиди. Ето защо освен токсичните прояви е възможно изработване на антитела и настъпване на анафилактична реакция при следваща среща с този вид животно. В клиниките по токсикология с алергичен шок най-често постъпват пациенти след ужилвания от пчели, оси, стършели. Наблюдавани са хипотония или шокови еквиваленти при ухапвания от змии, паяци, убождане от морски дракон, скорпион. Храните, които най-често предизвикват такива реакции са ягоди, фъстъци, мед, месо, колбаси, кайма, гъби, риба, боб, скариди, миди, мляко, майонеза, банани, кифли, вафли. От медикаментите най-често прояви на анафилаксия се наблюдават от ацетизал, аналгин, парацетамол, антибиотици от пеницилиновата група. Ангиоедеми от АСЕ инхибитори. Урикария сме наблюдавали от всички групи антибиотици, а от психотропните медикаменти тежки реакции от еритема мултиформе.

Симптоми: Първите симптоми са сърбеж по определени части на тялото, поява на дифузно зачервяване или на обрив по тялото като ужилване от коприва (уртики). Не рядко първите симптоми са усещане за стягане в гърлото, чувство за чуждо тяло, затруднено преглъщане (като при започваща ангина), поява на отоци по клепачи, устен ъгъл, устни, бузи, меки тъкани на шията. Тези начални симптоми могат за много кратко време да се усложнят с внезапно притъмняване пред очите, падане на земята. Падналият пациент е блед, изпотен, кожата е студена, пулсът едва се напипва, може да е с нарушено съзнание. При измерване на кръвното налягане, то е в много ниски стойности или не се долавя. Ако алергичната реакция е ангиоедем, то най-тежката проява е отока на ларингса, който протича със затруднено поемане на въздух като вдишването е особено мъчително и продължително, устните са сини (цианоза и стридор).

Първите мерки при такъв инцидент: Да се потърси медицинска помощ. Самопомощта може да е животоспасяваща и много ефективна, ако пострадалият е подготвен за възможността да прояви алергия. В по-леките случаи може да приеме антиалергични таблетки -антихистаминови или кортизонови. Инжекционното приложение на тези медикаменти също е възможно, ако има медицинско лице. При по-тежките случаи е необходимо поставяне на Адреналин под езика или инжекционно, което както самия пациент може да направи, или негови близки. Адреналинът подобрява състоянието на пациента, с което се дава възможност да бъде транспортиран до най-близкото медицинско заведение, където да продължи неговото лечение. Това е необходимо винаги, поради това, че алергичната реакция протича вълнообразно и след подобрение, което може да продължи часове или минути, отново настъпват същите симптоми.

Алергии към упойки: Не са от честите, но за сметка на това са едни от алергиите с повишен риск за неблагополучия. Една от причините е, че те се въвеждат подкожно, мускулно или венозно, а другата е, че много често алергичния човек е в безсъзнателно, или принудително положение. Алергичните реакции към упойки, подобно на другите алергични реакции, могат да протекат в спектър-а от незабележимо леки, до фатално тежки. Едни от най-тежките реакции са анафилактичните реакции. В проучване върху честотата на причините за анафилаксията по време на обща упойка, се установяват следните честоти сред хора развили анафилаксия - виж графиката.