хепар

черен дроб - храносмилателна жлеза, която секретира жлъчка; разполага се в дясното подребрие; когато е пълен с кръв тежи около 2400g, а в обезкървено състояние – 1500g.; участва в обмяната на въглехидратите, липидите, белтъците, в обезвреждането на токсични вещества и други;

Черният дроб (hepar) е орган при гръбначните, включително при човека, който играе важна роля в метаболизма и изпълнява редица функции в тялото, включително дезинтоксикация, складиране на гликоген и синтез на плазмени белтъци. В него се синтезира и жлъчка, която е важна за храносмилането. Медицинските термини, свързани с черния дроб, често започват с хепато-, което идва от гръцката дума за черен дроб хепар (ήπαρ). Черния дроб е най-големият (след кожата), морфологично и функционално най-комплексен човешки орган. Теглото му е около 2,5 % от общото телесно тегло. Разположен е в дясната горна област на корема, зад последните ребра и под белия дроб. Кръвоснабдяването му е уникално. Чрез долната празна вена и вена порте той получава богата на хранителни вещества кръв. Необходимата за неговата собствена функция, богата на кислород кръв, черният дроб получава от чернодробната артерия. Тези кръвоносни съдове влизат в черния дроб през т.нар. чернодробна врата, където също са разположени и жлъчните пътища, чрез които жлъчката се доставя за съхранение до жлъчния мехур. От него жлъчката достига до тънките черва чрез общия жлъчен канал.Когато притокът на жлъчка намалее или бъде изцяло преустановен поради заболяване, всмукването на мазнините и витамините А, Д, Е и К се нарушава. Липсата на витамин Д уврежда строежа на костите, те стават лесно чупливи. Витамин К е от първа необходимост за съсирването на кръвта. Липсата му причинява лесно и дълготрайно кървене. Според класическите анатомични разбирания черният дроб се разделя условно на два по-големи лоба (ляв и десен) и други два по-малки (лобус квадратус и лобус каудатус). По-доброто опознаване анатомията на този орган днес позволява за трансплантиране да се използват и отделни негови сегменти. Това дава голям тласък за извършване на чернодробна трансплантация при децата и най-малките кърмачета. Могат да бъдат изброени повече от 400 жизненоважни функции на черния дроб. Основните са:

• Формира кръвта до 7-мия месец на бременността.

• Участва в превръщането на храната в съставки, които организмът използва за основните си нужди. Произвежда и съхранява протеините, мастите, резервните въглехидрати, желязото и витамините.

• Чрез образуваната в него жлъчка, участва в усвояването на мастите в червата, някои витамини (вит. А, Д, Е, К), както и на имуносупресорите, които трансплантираните приемат.

• Някои синтезирани в черния дроб протеини играят централна роля в процесите на съсирването на кръвта.

• Черният дроб има централна роля в обезвреждането и излъчването на отпадните продукти на обмяната на веществата и медикаментите, които в някои случаи са токсични за човека.

• Черният дроб участва в борбата с инфекциите и в частност с тези от тях, чиято входна врата са червата.

Черният дроб е единствения орган в човешкото тяло, който има способността да саморегенерира. При приемане на големи количества алкохол и лекарства се нарушава клетъчният метаболизъм. При човека има един ензим, който се нарича Алкохолдехидрогеназа. Този ензим играе главната роля при разграждането на поетият алкохол след абсорбирането му от кръвта. При поемане на големи количества алкохол, ензима Алкохолдехидрогеназа не може да се справи, получават се мастни отлагания в клетките на черният дроб - стеатоза. Чернодробната стеатоза (Steatosis hepatis)представлява натрупване на неемулгирани мастни киселини в чернодробната клетка (хепатоцит) и е най-често срещаното функционално нарушение в метаболитната функция на черния дроб в следствие на диетични грешки. Чернодробната стеатоза ехографски се визуализира, като нехомогенна хиперехогенна структура. Чернодробната стеатоза, като функционално нарушение се лекува с диета намаляваща мазнините и алкохола, пектин и рибено масло. При неограничение на мастния прием, алкохолната консумация и непроменянето на начина на живот, като цяло, може да се стигне до т.н. неалкохолен стеатозен хепатит, който параклинично се изявява с раздвижени трансаминази и повишени ГГТ и АФ. Клинично се проявява с астено-адинамия, горно-диспептичен синром, тежест и тъпа болка в дясното подребрие, рядко субиктер и иктер.