Перитонеална диализа

Перитонеалната диализа (ПД) е метод на лечение на терминалната хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), при който стерилни най-често глюкозно-солеви разтвори, посредством предварително поставен постоянен катетер се вливат в перитонеалната кухина. През стената на съдовете на богато кръвоснабдения перитонеум, токсините от кръвта на болните чрез дифузия и ултрафилтрация попадат във влетия диализен разтвор и при източването му окончателно се елиминират от организма.

С перитонеална диализа в настоящия момент се лекуват според различни източници между 150 и 200 хиляди болни с ХБН. Най-често използваната модификация на ПД е продължителната амбулаторна перитонеална диализа (ПАПД).

С въвеждането и през 1976 година, нефролозите поставят под въпрос възможността с този метод да се постигнат същите резултати както с хемодиализата (ХД), която по това време е вече сравнително усъвършенстван и стандартизиран метод на лечение на ХБН. Сравненията между двата алтернативни диализни методи имат за цел да покажат потенциалните преимущества на единия или другия метод без да ги противопоставят помежду им.

По клинични и етични съображения, включително и правото на пациента да избира метода на лечение, не е възможно сравнението между двата метода да се извършва както се препоръчва на базата на проспективни, рандомизирани проучвания.

Предпочитанията на болните с ХБН към един или друг диализен метод се формират до голяма степен и от контакта им с нефролога, в който те получават необходимата им информация и в идеалния случай лекар и пациент взимат решението заедно.