48 часа след раждането можем да кажем дали бебето чува

Най-честите причини за вродена глухота са генетични, инфекции с цитомегаловирус, недоносеност и ототоксични лекарства

Д-р Масларска, защо се налага здравото новородено да бъде изследвано?

Здравото дете е добре да бъде изследвано, защото голяма част от заболяванията не са „видими”. Ултразуковите изследвания са безопасни за децата, могат да се правят до леглото, няма лъчево натоварване, няма болка. Ако се открие отклонение, детето трябва да се следи. Изследването може да се повтори няколко пъти – толкова, колкото е нужно, без риск. Освен това методът е евтин. Профилактиката на много заболявания и на състояния, които могат да доведат до болест и инвалидизация, е най-добрият начин детето да бъде предпазено. По тази причина в развитите страни се прави скринингова програма за профилактични ултразвукови изследвания, с които се улавят тези състояния. И ранната профилактика и лечение предотвратяват по-сериозни усложнения.

Дайте пример?

Например при ехография на тазобедрени стави, която е добре да бъде направена след раждането или най-късно до края на първия месец, се предотвратяват състояния, които водят до дисплазия и луксация на ставата.

Как става това?

Ако детето е предразположено, може да направи луксация или дисплазия. Луксацията се лекува оперативно, ако обаче е дисплазия, до 30-ата година няма никакви оплаквания. След тази възраст започва дискомфорт – болки в кръста, в ставите. И една от най-честите причини за този дискомфорт при младите са именно тези останали без навременна диагноза и нелекувани дисплазии на тазобедрената става.

Кои деца са с по-висок риск?

Ако майката или бащата са били с дисплазия, и за детето има риск. Или ако са с някакъв проблем на съединителната тъкан - примерно по-хлабави стави, също има опасност от наследяване. Смята се, че ако бебето се роди със седалището, а не с главата напред, рискът от луксация е по-висок. Рискът за момичетата е по-голям. Недоносените бебета също са с по-висок риск. Защото когато се родят преди срока, съединителната тъкан не е добре развита. Риск има и за бебета от двуплодна или многоплодна бременност заради положението в утробата.

Всички деца е нужно да минат през този скрининг, а рисковите групи трябва веднага след раждането да бъдат консултирани с ортопед. Този скрининг продължава и се повтаря на 3, на 6 месеца и на 1 година, след като децата проходят. А тези, които не са в рисковите групи, при тях контролно ултразвуково изследване на 6 месеца и на 1 г.

Какво спестява подобно контролно ултразвуково изследване?

Статистиката показва, че едно до три на 1000 новородени деца има някакво проблемно развитие на ставата, което може да предразположи към дисплазия и луксация. Ако те се уловят рано, направи се профилактика с ортопедични гащи и спазване на определен режим, може да се предотврати развитието на дисплазия.

Кое е най-важно за режима?

За първите месеци от живота на такова дете е то да остане на легло, да не се взема на ръце. Важно е да не се изправя, за да няма натоварване на гръбнака и на ставите. Това родителите няма как да знаят.

Какви други ултразвукови изследвания са нужни?

Добре е да се изследват и коремните органи. Това изследване не се прави във всички държави, други го правят като рутинен скрининг. С него се установяват промени в развитието на бъбреци, черен дроб, надбъбречни жлези, които са много уязвими при новородените деца и промените крият риск от усложнения.

Една от най-честите патологии, които откриваме, са промени във функциите на отделителната система, които предразполагат към инфекции. Ако родителите са предупредени, ще следят детето, по-често ще изследват урината и така ще го предпазват от тежки инфекции. Често в първите месеци след раждането децата са с физиологично разширение на чашките и на бъбречното легенче, което обикновено преминава. Ако обаче това не стане до първия месец, се налага новороденото да се проследи – назначават се допълнителни изследвания и ако има отклонение, се прави ранна профилактика с медикаменти. Така се избягват инфекции.

От една година се въведе задължителен ултразвук скрининг на отделителната система. Прави се при всички деца на 6 месеца, тъй като се установи, че не се хващат навреме много инфекции на отделителната система, които по-нататък в живота водят до тежки усложнения. Като например пиелонефрити, които смущават бъбречната функция и могат да бъдат причина за бъбречна недостатъчност.

Правите скрининг за вродена глухота. Откриват ли се и отклонения в степента на чуване?

Това отново е ултразвуково изследване, което отнема едва 30 секунди, а дава ценна информация. То се прави 48 часа след раждането и дава точни данни за нарушенията на слуха. Апаратът изследва пътя на слуха от външния слухов канал до централната нервна система с ултразвукови вълни. Изследването дава оценка на слуха и степента на увреждане. Ако открием отклонение, децата се наблюдават и по преценка на оториноларинголозите, ако детето не чува, още на 6-ия месец може да му се направи кохлеарен имплант и детето да се развива като връстниците си. За съжаление в България няма единна програма за тези профилактични изследвания. Повече от 10-15 години си говорим този скрининг да се въведе масово, но не е направено. А не е толкова скъпо – апаратът струва 12 хиляди лева. Другият проблем е, че не се поема от здравната каса.

Всеки десети чува трудно

Всеки десети човек у нас има проблеми със слуха, 2 на 1000 деца се раждат напълно глухи, а при 4 на 1000 слухът е намален в различна степен. Липсата на диагностика в родилния дом е причина увреждането да се открие късно. Понякога фатално късно, когато лекарите няма как да помогнат.

„Родителите са напълно здрави. Никой в семейството не е страдал от загуба на слух, бременността на майката е била без проблеми, а раждането – нормално. Нищо не може да подскаже, че детето се ще роди глухо. Точно затова искаме да акцентираме вниманието на родителите върху този проблем”, каза проф. Диана Попова, началник отделение по аудиология към УНГ клиника в болница „Царица Йоанна”.

В родилния дом слухът не бебето не се изследва, защото няма нужната апаратура. Става дума за апарат, с който се проверява слухът 48 часа след раждането бързо и елементарно. Апаратчето се слага в ухото на бебето и електроди записват как нервните пътища реагират при различни звукови сигнали. И може обективно да се оцени дали има проблеми със слуха.

Ако се установи отклонение, трябва да се направят допълнителни изследвания, обяснява проф. Попова.

Апаратът, с който се прави така нареченият неонатален слухов скрининг, струва около 10 000 лева. Още преди 10 години УНГ специалисти пишат програма за осигуряване на техниката и за снабдяване на всички родилни отделения в страната.

И когато програмата се пише, планът е до 2010 години това да се случи. Три години по-късно равносметката сочи, че пари няма, програмата си остава проект, само няколко АГ болници в София имат такава техника, а лекарите разчитат на „Българската Коледа” да събере нужните средства.

„Реакцията към звук се развива около 3-тия месец, но бебето обикновено е интелигентно и успява да „заблуди” родителите си . Едва по-късно, когато те направят сравнение с връстниците му, могат да установят, че детето по някакъв начин не реагира или изостава. Още повече, че с много случаи то не е напълно глухо, а не чува частично. Има междинни състояния, при които малчуганите са с намаление на слуха в част от честотния спектър. Това пречи да се произнасят само определени звуци, но детето обикновено компенсира със зрението и дефектът може да остане дълго време скрит.

„Ако увреждането е в охлюва, в така нареченото вътрешно ухо, детето не може да произнесе само определени звуци – най-често шипящите съгласни з, с, ц, ч, ш. Това се установява в предучилищна или в училищна възраст, когато речта вече е напълно формирана и е много трудно детето наново да „запише” говора. Когато закъснеем с диагнозата и с помощта, дефектът в говора обикновено остава”, обяснява проф. Попова.

Има и друг проблем – по-големите децата не искат да носят слухов апарат. И докато очилата някак се приемат, слуховият апарат не се приема като необходимост дори и от родителите. Това е огромен психологически проблем и за родителите, и за детето.

Единствено УМБАЛ „Царица Йоанна“ има специално оборудван кабинет за изследване на слуха в най-ранна възраст. Апаратурата е последно поколение и единствена за страната. Тя дава възможност да се определи степента и мястото на увреждането и да се прецизират възможностите за лечение.

Началник-отделение „Аудиология” в болница „Царица Йоанна” Проф. Диана Попова: Изследването трябва да се прави 48 часа след раждане

Проф. Попова, кога най-рано може да се установи, че детето има проблеми със слуха?

Намалението на слуха може да се установи непосредствено след раждане след 48-ия час, защото слухът се развива още в утробата. Това се прави в цял свят. У нас засега не се прави, защото АГ болниците не разполагат с нужната техника.

Вече има научни съобщения, че слухът може да се изследва дори вътреутробно. Не се прави рутинно, разбира се, но е възможно, защото нервните пътища и слухът са се развили в утробата още към 7-ия месец.

Има ли начин детето да компенсира някак си, ако слухът е намален. Има ли лечение?

Засега в света няма начин реално слухът да се „излекува” и детето да не зависи от някакви усилващи средства. Тук става дума за намален слух, не за глухота.

А ако се установи, че детето е глухо, кога е добре да сложи кохлеарен имплант и как върви усвояването на речта?

Ако диагнозата се уточни навреме и се сложи кохлеарен имплант, децата се развиват нормално.

Какво значи навреме, при положение, че в родилния дом не се изследва слухът. На каква възраст?

Затова настояваме да има ранен слухов скриниг и до навършване на 6 месеца да се сложи точна диагноза. И ако се установи, че детето е глухо, операцията и слагането на имплант да стане до 1-1,5-годишна възраст. Такъв е световният стандарт. След това в продължение на една година се прави настройка на апарата, за да може детето постепенно да свикне със звука и той се усилва постепенно.

Какво става, ако диагнозата на глухотата закъснее?

Ако кохлеарният имплант се сложи късно, детето чува само звуци, които не може да асимилира. Не може да изгради говорна стратегия, не може да направи сричка, дума, камо ли да ги възпроизведе. Имаме няколко деца, които оперирахме и сложихме имплант, след като бяха навършили 13 години. Нямаше никакъв резултат.

Кохлеарният имплан може ли са е спасение за хора на възраст, които по една или друга причина са загубили слуха си?

Кохлеарният имплант е решение за възрастни хора, загубили слуха заради травма или друга причина. Прави се и при деца, прекарали менингит. При менингит е нужна бърза реакция, защото понякога слухът се унищожава. Самият охлюв става като костна структура и ако закъснеем да го установим, не може дори да сложим имплант. А ако реагираме 1-2 месеца след менингита и поставим кохлеарен имплант, може да компенсираме слуха.

Какви са най-честите причини детето да се роди глухо?

Причините са най-различни. Често са генетични или инфекция с цитомегаловирус. Риск има и за недоносените деца, които се раждат с тегло 600 - 700 грама. Ние имаме специални програми, които ни позволяват да изследваме всички деца, които идват при нас, и да установим причината за глухотата или за намаления слух. Винаги търсим причината за глухотата.

Може ли да загубим слух след прекаран грип?

Обикновено след грип не настъпва глухота. Само едното ухо се уврежда. Единствено менингит и менингоенцефалитът могат да доведат до двустранна глухота. Тя може да настъпи и след лечение с ототоксични лекарства. Това са група медикаменти, които по принцип вече не се изписват. Те обаче може да се окажат животоспасяващи. Тези лекарства нямат заместител, действат на определени бактерии, които са грам отрицателни. Всички лекари ги избягват, но когато става дума за живота на човек, се избира по-малкото зло и може да се наложи да ги предпишат.