Антония Първанова: Ще се направи преглед на здравните системи на страните-членки на ЕС и където се налага, ЕК ще дава препоръки

Евродепутатът Антония Първанова пред агенция „Фокус”.

Фокус: Д-р Първанова, вие сте предложила на еврокомисаря по здравеопазване инициатива за стабилизиране на здравните системи и гарантиране на правата на пациентите. Какво по-конкретно включва това ваше предложение?

Д-р Антония Първанова: Още когато предложиха преглеждане на фискалния дефицит на страните-членки, да се направи преглед и на стабилността на здравните системи и тогава съветът на министрите направи много строги предписания по отношение на здравеопазване за Гърция – за всички други работи и здравеопазването. И аз имах среща с комисаря Дали, на която обсъждахме, че Гърция не е единствената страна, която по време на криза ще има проблеми в здравеопазването и да направим такава обща инициатива на ЕК с участието на Съвета на министрите на финансите за преглед на здравните системи, за тяхната устойчивост и по време на криза дали тази финансова нестабилност не оказва съществено негативно влияние върху възможността за достъп или свободния достъп на пациентите до елементарна медицинска помощ – първична и болнична. Сега, във връзка с това предложение, предстои да се огледа и комисията да направи комуникация - запитвания по определен въпрос за страните-членки - за стабилността на финансовата система, за достъпа, за правата на пациентите, как се е отразила кризата, какви мерки са предприети. Моето предложение е въз основа на това комисията да изготви препоръки заедно със Съвета на финансовите министри. Преди финансирането и организацията на здравните системи не беше приоритет и в правомощията на ЕК. Но във връзка с кризата, това ще бъде една от системите, която ще бъде много строго наблюдавана. Самите страни-членове не протестират до този момент за това. Преди това бяха много ревниви никой да не им се бърка във финансирането и организацията, но ние не се бъркаме във финансирането и организацията, а дали държавните бюджети, бидейки орязани по време на криза, не ощетяват до такава степен здравния бюджет, че да предизвикат нарушение в достъпа. А достъпът до качествено здравеопазване е работа на ЕС. Има много граждани, които се оплакват, включително има и над 100 жалби от България, много над 100 дори, по отношение на равнопоставеност, на дискриминация, на нарушение на принципа на солидарността, на невъзможност до достъпа до здравеопазване. България не е единствената страна, но от България има много оплаквания. Заради това комисарят иска да направи тази процедура и да се извърви пътя на комуникацията по техен модел и след това да се направи тази статистика как са били ощетени по време на кризата здравните бюджети и как това се е отразило на здравето на населението и какви са препоръките, за да се избягва подобна негативна практика. Това е моето предложение към комисаря и той го прие, и по това ще работим в следващата една година. Процесът е много дълъг. Не е толкова лесен. Трябва да се направи цяла система от критерии и параметри и съответно страните-членки да отговарят на едни и същи въпроси.

Фокус: Казахте, че от България имало над 100 жалби. До кого са адресирани те?

Д-р Антония Първанова: До ЕК. Те са от пациентски организации и от граждани.

Фокус: Какво ще предприеме ЕК, ако се окаже, че достъпът до здравни грижи в някои страни е бил ограничен?

Д-р Антония Първанова: То няма да е само достъпът. Ще се види какво е отражението и върху хроничните заболявания. Другата голяма инициатива е мениджмънт на хроничните заболявания в ЕС - диабет, астма, ментално здраве, сърдечно-съдови заболявания, ракови заболявания каква е заболеваемостта, каква е смъртността, какво е ранното откриване, как са се отразили икономиите от здравния бюджет на тези параметри. Става въпрос за три неща. Първото е финансирането. Второто е управлението на тези заболявания. И третото е, сега гледаме вече е изтекла такава процедура по неравнопоставеност на здравните показатели между страните-членки. Тя вече е входирана в ЕП и предстои от есента да започне нейното гледане. Аз съм докладчик по нея. Там се вижда през годините кои от страните как са се справяли и в кои страни хората най-често от какво умират, къде има най-много неглежирани пациенти или кои заболявания страдат най-много от липса на финансиране и на добра организация. Въз основа на това се правят препоръки като комисията задължава страните-членки да направят план за действие, така както ги задължи преди време да изготвят план за действие за борба с раковите заболявания. И нашата министърка го показа този план и сега трябва да го изпълняват този план и съответно показателите, които са заложени като параметри, да показват, че има положително движение по него. Досега бяха онкологичните заболявания, а сега ще бъде по много други големи групи хронични заболявания - диабет, сърдечно-съдови и други.

Фокус: Какво е мястото на България в този доклад?

Д-р Антония Първанова: Сега започваме да го гледаме. Мястото на България – те бяха цитирани данните и страната беше почти най-отдолу по показателите като заболеваемост и смъртност от диабет, от сърдечно - съдови заболявания.

Фокус: И какво ще последва от тук-нататък от страна ЕК?

Д-р Антония Първанова: Ще се поиска от страните да предоставят план за действие и национални стратегии към тях. Сега е ранен етап и тепърва предстои да определим как съветът на министрите, когато се разглеждат финансовите параметри, какви мерки ще препоръча. Те ще бъдат цял пакет от мерки, по които да се работи.

Фокус: А ЕК може ли да се намеси в бюджетите на страните за здравеопазване или може само препоръки да даде?

Д-р Антония Първанова: Тя не се намесва в никакви бюджети. Тя се намесва само по отношение на общата бюджетна рамка и бюджетния дефицит. Тук проблемът не е само в бюджетът. Той е свързан – до какво води рестрикцията на здравния бюджет. Той води до повишена заболеваемост, намаление на парите за лечение, за профилактика, намаление на достъпа и достъпът е вече работа на ЕК. Тя не казва какви пари всяка държава да отделя за здравеопазване или как да си ги организира, но казва: „Вие по начина, по който го карате, по време на криза сериозно сте увредили интересите на гражданите и сте повишили заболеваемостта в тези и тези области, не се дава възможност за достъп до първична медицинска помощ на тези и тези групи от населението, предизвикали сте дискриминация по тези и тези признаци – по възраст, по пол, по диагноза и т.н.” Тя може да констатира тези неща, които са нарушение на човешки права и по Лисабонския договор комисията се намесва и дава предписания на страната членка, както бяха дадени предписания на Гърция и както сега в много по-малък обем са дадени на България. В последния доклад, който изтече, са отбелязани кои са сериозните проблеми в областта на здравеопазването. Но когато се определи, че държавата не спазва финансовите си задължения и за дефицита, тогава и ако сериозно се задържа тенденция за неспазване, тогава ЕК прави препоръки във всички насоки и държавата е длъжна да ги изпълни. Както Гърция – едно към едно. Гърция е страна, която има сериозен проблем с тенденция към задълбочаване. Ако която и да е страна, в това число и България, покаже тенденция за по-голям дефицит в бюджета, тогава всички системи ще получат препоръки, включително и здравеопазването, какво да се прави и не само по отношение на фискалната дисциплина, но и в други области.

Фокус: Предстои ЕП да гледа на второ четене директивата за правата на пациентите при предоставянето на трансгранични медицински услуги. Какви са тези права?

Д-р Антония Първанова: Директивата обяснява как се предоставя медицинска помощ на гражданите на определена страна, ако собствената им държава не може да им предостави тази помощ навреме. Това е директивата и в най-общи линии за тези права се говори.

Фокус: Това ще създаде ли по-голяма възможност за лечение на българите в чужбина?

Д-р Антония Първанова: Тази директива определя параметрите, по които страната-членка заплаща предоставянето на услугата в чужбина. Българските граждани ще могат да се лекуват в чужбина, но националната система, каквато и да е тя – държавно финансирана или каса – ще заплаща толкова, колкото заплаща и в страната. Тоест ако си лекуван навън за определено заболяване, защото в България примерно има лист на чакащи или не може да се предостави качествена такава услуга, ще получи реимбурсиране на сумата от лечението в чужбина до размера на предвидените средства за лечение в България. Това за България не е добре, защото навсякъде другаде е по-скъпо, но за другите страни е добре, защото финансовият въпрос не ги ограничава дали да изберат да се лекуват в чужбина. При тях проблемът е лист на чакащи и достъп до навременна медицинска, не до качествена. При нас проблемът е достъп до качествена и изобщо достъп до медицинска помощ. Но за българските граждани ще продължи да съществува и с още по-голяма сила ще се заформи проблемът не само с достъпа и с качеството, но и с лист на чакащи, защото при нас не се говори за трите компонента, които формират общия, националния бюджет. Ние събираме едни пари, най-общо казано и тези пари трябва да бъдат разпределени в рамките на една година за X пациента, за Y броя услуги и примерно с цена N и като се умножат тези три параметъра би трябвало да се получи сумата от парите за годината. Това означава, че ако броят на пациентите расте, а не се променя броят и цената на услугите, значи парите няма да стигнат. Тогава трябва да има лист на чакащи. Когато едното расте, другият параметър трябва да намалява. Когато растат пациентите, трябва да намаляват услугите и цените им. Когато растат броя на услугите или цените, трябва да намаляват пациентите. Това нещо в България никой не смее да го говори и затова говорят за делегирани бюджети, пък искат да работят със същия брой пациенти. Делегиран бюджет означава да работиш за годината с толкова пари, колкото имаш и съответно да можеш да планираш пациентите си, тоест правиш лист на чакащи. А по дефиниция здравното осигуряване е свързано с лист на чакащи, но това, когато се е въвеждала системата на здравно осигуряване в България, тези, които са го широко рекламирали, са пропуснали тази малка подробност и тя сега години наред си излиза на преден план. Тоест не може да събереш 2 млрд. или 1,5 млрд. , а пък да искаш да лекуваш за 3 млрд. Няма как да стане и затова лекуваш за толкова пари, колкото са събрани, което означава, че трябва да се намаляват, ако цените бъдат истински и се актуализират към близки до истинските цени или до адекватни цени, тогава трябва да се намали броят на услугите, тоест броя на клиничните пътеки или броя на пациентите за годината. Трябва да се разпределят във времето планово и да не се предизвиква струпване и всеки да мисли, че в момента, в който иска да влезе в болница и да си направи една операция, точно на секундата трябва да влезе. Затова има спешна помощ за операции, които са спешни, има и такива, които по каса са планови прегледи, планови операции. В другите страни чакат с месеци и това е причината да има такава директива.

Фокус: Правителството на ГЕРБ, когато дойде на власт, заяви че ще направи реформа в здравеопазването и постоянно се говори, че тази реформа тече. Каква е вашата оценка за начина, по който протича реформата, тъй като сега пак се повдигна въпросът, че не се изплащат парите за болниците на 100 %, че затварят болници, че се спира планов прием.

Д-р Антония Първанова: Първо, аз реформа не виждам, защото това, което се случва в момента не изглежда като визия. Това, което ГЕРБ даде като заявка в предизборната си реформа беше демонополизация на касата и даване на възможност за много по-голямо включване на доболнична помощ, както и обръщане на пирамидата – повече хора към доболничната помощ, по-малко към хоспитализацията. Такива работи въобще не се случват, но това е поредното правителство, което се удавя в блатото на лобизма, корупцията и конфликта на интереси в здравеопазването. Като погледнете от началото на реформата, даже от началото на прехода, но на реформата е по-характерно, няма нито един министър на здравеопазването, а те по два пъти са се сменяли на всеки мандат и нито един председател на здравна комисия, които да не са имали сериозен конфликт на интереси. Те са били или в договора с касата, или работещи като частни лечебни заведения или в лечебно заведение, което самото то има договор с касата. Те са имали конфликт на интереси. Както виждате системата не допуска и включително не дава възможност и на това правителство да реформира сериозно. Няма нужда да се открива топлата вода в България. В България има много модели. Много пъти сме говорили за това. Много консултации са изтекли, много разговори, проведени са много срещи с ЕК. Реториката в момента е следната. Казва се – не искаме делегирани бюджети, искаме да си работим, както досега, никой да не ни пипа заплатите и никой да не намалява нищо – нито легла, нито болници, нито пациенти, нито клинични пътеки. Това не е ли заявка – не искаме да има реформа, а в същото време се казва – искаме да има реформа и когато се определя какво да се случи с нея се казва – и това, и това, и това да не се случват. Няма интерес от такава реформа. Затова казвам, че правителствата в политиката си по здравеопазване обикновено стават жертва на конфликта на интереси и лобизма в областта на здравеопазването. Аз не съм оптимист, че в България може да се намери работещо решение на този проблем. България не е единствената страна, в която съществува този проблем, но по-лошото е, че на неща, които са очевидни им е дават други обяснения. Затова ЕК ще направи всичко възможно да се намеси. Има дори въпроси, които по специализирани форуми и на комисията, и на асоциациите на лекари, зъболекари, акушерки, на болниците – това са европейските им асоциации – се обсъждат въпроси, които и в България се обсъждат, но страшното е,ч е в България се дават съвсем различни обяснения на съществуващите проблеми и изкривявания. Например, един класически пример е, че колкото повече частни болници има, толкова повече конкуренция ще се създаде и ще се повиши качеството. Това би могло да се случи, но в рамките на определен делегиран бюджет за цялата държава има определен на година, колко пациенти трябва да бъдат прегледани. Защото това, което показва европейската статистика и прегледа на практиката в другите европейски страни е, че частните болници правят т.нар. обиране на каймака. Те събират пациенти, които са болни от скъпи заболявания, лекуват ги действително качествено, но не се занимават с масовия поток на пациентите, т.е. те работят за печалба. И ето това е порочно. Не може да има здравноосигурителна система и болници, които да работят за печалба, защото те са несъвместими. В страните със здравно осигуряване, както България, работят по договори или с държавни болници, или ако имат държавни, общински, частни и т.н. това са болници, които работят не за печалба. Е, в България продължава да се говори за това порочно. Защото, погледнете – не може да фалира държавна болница или да фалира общинска болница, а в същото време частна болница да излиза на печалба. Очевидно не се приемат пациентите на равни начала и не работят всички еднакво и по един и същ начин с касата. Допуска се да се формира печалба с публичен ресурс. Това е недопустимо. Аз очаквам момента, когато на България ще й бъде направена забележка по този въпрос.