Дюлята възбужда апетита

Още от древността дюлите са известни като средство с адстрингентно действие

Дюлята (Cydonia oblonga) е единствен представител на род Cydonia. Отглеждана е отпреди 4000 години. За нейна родина се смятат Кавказ и Северен Иран. През Средновековието е пренесена в Европа.

У нас дюлята се отглежда из дворове и градини в цялата страна, предимно в предпланинските и планинските райони до 1400 м надморска височина. При липса на грижа и ашладисване тя може да подивее и да престане да дава плодове. В България се отглеждат сортове, пренесени от Италия, Франция и Турция. Местните дюлеви сортове са по-дребни, но по-ароматни.

Дюлята е типичен есенен плод. Тя е широколистен храст или невисоко дърво със сравнително слаборазвита коренова система. На дълбочина корените достигат до ~ 80 – 100 см. Корените и стъблото на дюлевото дърво са покрити със сива, а понякога със сиво-кафява кора, която е сравнително тънка. Рядко се случва дюлево дърво да надвиши на височина 7 метра.

Плодовете на едроплодните дюлеви сортове съдържат средно 9.8% захари, като от тях 2.1% са глюкоза, 6.3% фруктоза и 0.1% захароза; 1.9% целулоза, 1.8% пентозани, 0.75% органични киселини, 0.36 – 0.7% танин. Богати са на минерални соли и витамин С, но съдържат и витамин А. Плодовете имат само 60 килокалории на 100 грама. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естери, на които се дължи характерната миризма на дюлята.

В миналото на тези плодове са се придавали магически свойства, вярвало се е, че дюли в стаята пречистват въздуха от болести и пазят от зли очи.

Още от древността дюлите са известни с изразеното си адстрингентно действие. Те са били неразделна част от менюто при гощавки, като са ги сервирали захаросани в мед. Хипократ ги е препоръчвал като средство, тонизиращо стомашно-чревния тракт.

Съчетанието на дъбилни (танинови) вещества с пектин в дюлите ги прави подходящи за диети след възпаления на храносмилателните органи и при разхлабени черва. Голямото съдържание на дъбилни вещества допринася дюлите да бъдат много добър стимулатор на стомашната секреция. Те възбуждат апетита и същевременно действат като запичащо средство. Пектинът изчиства отпадъчните продукти от червата. Той се свързва с радиоактивните елементи кобалт и стронций, а също така и с тежките метали олово и живак, и ги неутрализира.

Поради високото съдържание на танини народната медицина използва дюлите под формата на сиропи и желета за стимулирането на храносмилането. При възпаления на тънките черва и диарии може да се пие сок от дюли, подсладен и съчетан с подходящи за целта билки.

Високото съдържание на пектин в мъха на дюлите обяснява използването им като кръвоспиращо средство. Под влияние на фермента пектиназа от пектина в организма се образува пектинова киселина, която притежава стимулиращо коагулацията на кръвта действие.

Слузното вещество в дюлите се използва за лечение на фарингити, ларингити, трахеобронхити, кръвохрачене, бяло течение.

Дюли се препоръчват при напукана кожа и при изгаряния. Имат ефект против косопад, като към настойката се прибавят боракс с глицерин и спирт.

Според известния лечител Петър Димков дюлите помагат при умствена и физическа преумора и за успокояване на сърдечния ритъм. Той препоръчва в такива случаи да се пие сок от сварени дюлеви резенчета, подсладен с една малка лъжичка мед. Сокът се приема 3 пъти дневно 60 минути преди хранене по 1 малка чаша.