Хомеопатия при бъбречни кризи

У нас два процента от населението годишно заболяват от бъбречно-каменна болест

Когато малко камъче тръгне по пикочните пътища, обикновено причинява бъбречна криза. Много са тези, които познават болките – силни, спастични, като колика – засилват се и отслабват. При слаб удар в областта на болния бъбрек стават нетърпими.

Докато намерим лекар, за да успокоим болката, може да помогне хомеопатията. В много случаи е достатъчно да вземем Nux vomica. Този препарат е по-ефикасен от спазмолитичните коктейли и опиатите, защото те блокират перисталтичната вълна и камъкът не може да се придвижи и да излезе навън. А Nux vomica влияе върху спазъма, но запазва и нормалната перисталтика.

Дълго време бъбречно-каменната болест може да остане скрита – да няма никакви симптоми. Нефролитиазата трупа камъни в бъбречното легенче и неговите чашки. Когато се раздвижат по посока на уретера, пикочния канал и мехура, се явява болка. Урината става тъмна. Промяната на цвета се дължи на кръв в урината, която се отделя, когато острите ръбове на калциево-оксалатните камъни одраскат лигавицата.

Ако има допълнителна бъбречна инфекция, болката се явява и от двете страни, а температурата се повишава. Предполага се, че скритите форми са 4 пъти повече.

Бъбречно-каменната болест се среща най-вече в страни с топъл и сух климат. У нас тя е честа – два процента от населението годишно заболяват. Затова допринася топлият и сух климат. Вина имаме и ние, ако забравяме да пием достатъчно вода. Недостигът ѝ създава условия за инфекции на пикочните пътища. Отразява се и липсата на витамин А и С, излишъкът или недостигът на витамин D, злоупотребата с лекарства – сулфонамиди. На практика диагнозата най-често се поставя при ехография, макар че при това изследване невинаги се хващат така наречените „песъчинки“.

Най-честите усложнения на бъбречно-каменната болест са острият и хроничният пиелонефрит – възпаление на бъбречното легенче. А оттук тръгват и заболявания, които могат да го унищожат напълно.

При криза опитваме да тушираме болката. Пробваме различни аналгетици – аналгин, дексофен, аулин и др., и спазмолитици като но-шпа, бусколизин, антиспазмин, папаверин. Невинаги обаче се постига нужният ефект. Понякога се налага болнично лечение. Там обикновено се използват същите медикаменти, но венозно. Прилагат се и различни методи за изваждане или разбиване на камъните – апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата, пикочния мехур и пикочопроводите. Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни е екстракорпоралната литотрипсия. Пациентът се поставя във вана с вода и със серия от ударни вълни камъкът се разрушава. Това лечение е подходящо, ако пикочопроводите не са блокирани, при големина на камъка до 2 сантиметра и ако, разбира се, няма инфекция.

Минерален дефицит трупа кариерата

Газирани напитки, мазни храни, липса на движение, повечко сладичко и почти никаква вода – всички тези фактори допринасят за образуване на камъни в бъбреците. Обикновено те се появяват при нарушена обмяна на веществата и прекалено кисела среда. А тя от своя страна може да се дължи на невъзможността на организма да се справи с преработването на всички „удоволствия“, на които го подлагаме.

Храним се така, че нарушаваме баланса на хранителни вещества и минерали и организмът буквално си скрива запас от минерални соли и ги трупа в някои тъкани и органи. С течение на времето при хронично високо съдържание на пикочна киселина в кръвта в бъбреците се отлагат уратни кристали, които образуват камъни. Процесът може да бъде спрян. За неутрализирането на излишните киселини са необходими шуслерова сол № 9 – натриев фосфат, № 11 – силицея, и № 2 – калциев фосфат. Те се приемат всеки ден поне за 3 – 6 месеца. Тази комбинация помага за разтваряне на камъните и същевременно ни предпазва от образуване на нови. След дълъг курс може да се постигне и разграждане и на калциевите оксалати. Приемат се по 3 таблетки от всяка сол. Трябва да се пие много вода и да се избягват храни, съдържащи глутамати.

Шуслеровите соли балансират минералите в клетките и междуклетъчното пространство. Те са на точното място и в точната концентрация, което пречи на отлагането им в тъканите и в органите.