Храната е най-добрата ваксина

Стандартите на Европейския съюз за контрол на храните за пестициди, нитрати и консерванти са много високи. Така че вносът от ЕС е по-безопасен в сравнение с вноса от други страни. Гърция и арабските страни обаче са с различен закон по отношение на разрешените химични вещества. Агенцията за безопасност на храните контролира вноса. Въпрос е обаче до каква степен може да обхване всички продукти. Повечето зеленчуци са оранжерийни и наистина се гледат с изкуствени торове, които стимулират растежа. Нитратите обаче не са толкова много. Изключение правят кореноплодните като репи, картофи и други, които ги акумулират. Пестициди не се използват в оранжерийните производства. Ябълките се пръскат, но преди да ги ядем, те се мият и се белят – а с това свеждаме до минимум риска химикали да попаднат в организма ни.

Цитрусите произвеждат естествени вещества, които ги пазят от вредители и не се налага да се пръскат с пестициди. За да се съхраняват по-дълго обаче те наистина се обработват с химични вещества, които са разрешени в ЕС. Те обаче остават по кората, която се бели и изхвърля. Така че няма риск. Опасността от нитрати малко се преекспонира. Ние приемаме повече нитрати с колбасите и водата, отколкото с пресните плодове и зеленчуци. С питейната вода, дори с минералната, може да поемем повече от нужното нитрати.

Така е. Как го постигат производителите, за нас е загадка. Наистина генното модифициране може да забави процеса на разваляне. У нас има лаборатория, която може да открие ГМО, но едва ли проверява вноса. Производството на ГМО у нас е забранено, но не и вносът. В ЕС също не е забранен. Продуктът може да има от 0.9 до 1% , но трябва да го пише на етикета.

Ако са правилно консервирани, те запазват голяма част от качествата си – минерали, ензими, витамини. Има ги и в туршиите, и в киселото зеле. Проблемът е, че са много солени, а българите консумират прекомерно много сол. В компотите пък има прекомерно много захар. Затова е важно всеки ден да изяждаме поне половин килограм пресни плодове и зеленчуци.

Пак ще кажа, че има прекомерно много страхове и митове. Зависи в коя лаборатория са изследвани и какво точно е доказано. Морковите са незаменима храна – те са богати на антиоксиданти и провитамин А. Една чаша сок, не повече, е полезна, особено през зимата. Защото като всички кореноплодни морковът попива химични вещества от почвата, в която се гледа. А в някои райони почвата, без да са добавяни никакви торове, е по-богата на нитрати. Водата, с която се поливат – също.

Пълноценната, балансирана и правилно подбрана храна е най-добрата ваксина, защото тя по естествен път повишава имунната ни защита. Пълноценният белтък от месо, мляко, яйца и незаменимите мастни киселини ни дават готови антитела, които са в основата на имунитета. С храната получаваме ценните за имунната система витамини А, В6, В12, С, цинк и селен. Рибата и морските деликатеси са по-полезни от месото заради омега-3 мастните киселини. Киселото мляко и пробиотиците заздравяват имунната бариера на червата. Луковите – чесън, праз, лук, са особено богати на витамини и сулфити. Те съдържат сяра, която влиза в състава на много ензими и антитела. Сутрин малко лимонов сок с лъжица мед е добър стимул за тонус. Пчелните продукти – особено пчелният прашец и прополисът, мощно подкрепят имунитета. Всички те са подробно описани в книгата ми „Митовете и истината за храните, храненето и диетите“, която наскоро излезе от печат. И за да не пропусна диетите, искам да завърша с препоръка. През зимата човек е по-уязвим, затова през този сезон не съветвам да се правят диети за редуциране на теглото.