И храната допринася за миомите

По-правилно е да се казва миомна болест. Истина е, че много жени в момента имат миоми на матката, а тревожното е, че голяма част от тях са много млади. Случвало се е двадесет и една годишни жени, нищо неподозиращи, да имат 7 – 8-сантиметрови миомни възли.

Миомната болест се причинява от много фактори. Най-важният от тях е увеличеното количество естрогени (женски полови хормони), които по някаква причина влияят на мускулните клетки на матката и се получават разраствания във вид на единични или множествени миомни възли.

Има и наследствен момент при заболяването. Рискова група са жените, чиито майки са били оперирани от миоми.

Най-вероятно влияние за появата на миоми оказва и начинът на хранене на жените. Знаем, че голяма част от животните получават хормонални препарати за растеж заедно с храната. Вероятно е това да има значение за възникването и развитието на миомната болест при жените, тъй като тези хормони преминават в организма с консумацията на месото или млякото от тези животни.

Миомите могат да бъдат единични и множествени. Могат да бъдат разположени по дъното на матката или в по-ниските отдели на маточното тяло. По най-обща статистика при жените над тридесет и пет годишна възраст 30% имат миома. Като трябва да отбележим, че става дума за нашата страна и европеидната раса като цяло (именно при европеидната раса процентът на заболели с миоми е най-висок в сравнение с останалите).

В зависимост от разположението на миомния възел в тялото на матката той би могъл да доведе до тежки анемии вследствие на неовладяеми кръвоизливи.

Миомните възли могат да бъдат разположени по повърхността на матката, в нейната мускулатура и към кухината на матката. Именно тези, които са към кухината на матката и в мускулатурата, са причина за продължителните и трудноовладяващи се кръвотечения, водещи до анемия.

Миомите, разположени по повърхността на матката, от друга страна, пък могат да причиняват притискане на съседни органи като пикочен мехур и дебело черво със съответните оплаквания: често уриниране, болки вследствие от притискане на дебелото черво, и др.

При бърз растеж на миомния възел и лошото му хранене понякога се стига до некроза или загиване на част от възела, най-често в сърцевината му. Тогава жените усещат болки, може да има повишаване на температурата и интоксикация.

По-рядко се среща и карциномна дегенерация на миомни възли и израждането на възела в сарком.

Има един афоризъм в нашата специалност, че „матка, която не ражда бебета, ражда миоми“. И наистина по-често се среща миомна болест при жени, които не са раждали. Самата бременност потиска развитието на миомата. Затова в бялата раса те са по-често срещано заболяване, тъй като съвременната европейка или американка например ражда все по-късно и по-рядко.

Притискането на пикочния мехур, от което следва честото уриниране, болките вследствие от притискането на дебелото черво, обилните менструации и неправилните кръвотечения са сигнали, при които жените непременно трябва да се консултират със своя акушер-гинеколог.

Симптом може да бъде и подуването на корема, но това е рядко. То е късен симптом. Вчера например оперирахме жена, чийто корем изглеждаше като на бременна в шести месец. Извадената миома беше 2.5 кг. Тази жена се оплакваше от обилни менструации и имаше хронична анемия.

При нас това е основен начин на лечение на миомната болест.

Имаме последен модел апаратура, което ни позволява да извършваме премахване на миомни възли до 8 – 9 см големина през отвор на корема 2.5 см. Така запазваме матката на жената, което ѝ позволява да бъде майка в бъдеще. Най-общо казано, в нашата болница не сме радикални хирурзи. Винаги се стараем да запазваме органите на жената и да премахваме само патологично изменените части. Идеята е след извършването на тази операция жените да имат възможност да забременяват и раждат.

Прегледите при акушер-гинеколог са задължителни като минимумът е един на шест месеца. Няма гаранция, че няма да възникне отново миомен възел. Единствено е сигурно, че жена в менопауза не може да има нов миомен възел след извършването на операцията, защото няма високи хормонални нива.

Едно от основните оплаквания на жените с миоми е стерилитетът. Най-общо казано, колкото е по-голяма миомата, толкова по-трудно е забременяването, особено при миоми в стената и към кухината на матката. Миомите, които са към кухината на матката, се премахват чрез хистероскопия и резекция на миомния възел (т.е. влиза се с оптична система през влагалището в кухината на матката и под контрола на окото се изрязва и изважда миомният възел).

Миомите в стената и по повърхността на матката се лекуват лапароскопски или чрез отворена гинекологична операция. Всичко зависи от квалификацията на лекаря и апаратурата, с която разполага. При нас, в МБАЛ „Софиямед“, правим тези операции лапароскопски и съхраняваме максимално женските органи.

Когато няма оплаквания, веднъж годишно. При някакъв гинекологичен проблем в миналото или наследствена обремененост за миомна болест или друго заболяване задължението на всяка жена към нейното собствено здраве е да посещава гинеколога си веднъж на шест месеца. Така биха се избегнали запуснати случаи на огромни миоми с хронични анемии и много трудна като техническо изпълнение операция.