Инфекциозната мононуклеоза има много лица

Тийнейджъри предават „болестта на целувката“

- Доц. Тихолова, напоследък има повече случаи на инфекциозна мононуклеоза сред децата. Заради сезона ли, или има друга причина?

- Причината по-скоро е сезонът. Определено мононуклеозата е по-честа през студените месеци и сега имаме повече болни.

Мононуклеозата е остро инфекциозно заболяване, което протича с температура, увеличение на лимфните възли, черния дроб и слезката. Кръвната картина също е характерна. Тя е показателна и насочва лекаря към това заболяване. То се причинява от вируса на Ебщайн Бар – той е един от херпесните вируси. Заразяването с него става от човек на човек с пръски от гърлото и слюнка. Малките деца най-често се заразяват от ръцете на възрастни с полепнала слюнка, която съдържа вируса. И понеже вирусът не издържа във външна среда, за да се зарази детето, е нужен много близък контакт – най-често с целувки по лицето. Оттук идва и романтичното название „болест на целувката“.

Боледуват всички хора, но има два възрастови пика на заболеваемост – това е предучилищната възраст, а другият връх е около 20-ата година. Смята се, че към 40 – 50-годишна възраст 90 на сто от хората са имали контакт с този вирус и са изградили имунитет. Затова и възрастните боледуват значително по-рядко.

- А малките деца боледуват ли?

- Майката обикновено има антитела, които предава на детето. Когато те изчезнат, то може да се зарази. Макар че при малките деца, както и при възрастните, това става значително по-рядко.

- Колко време след като сме били в контакт с вируса болестта се проявява и как?

- От момента на контакта до проявата на първите болестни симптоми периодът е дълъг – най-често между 1 и 2 седмици, а може и повече. Заболяването започва с нехарактерни симптоми – умора, раздразнителност, загуба на апетит. Може да се яви гадене и повръщане. Температурата рязко се повишава до 38 – 40 градуса. През денонощието тя има 2 пика. Високата температура се задържа в продължение на 7 – 8 дни, а може и по-дълго. Успоредно с това голяма част от лимфните възли в тялото се увеличават. Това е най-характерно за тази инфекция. Лимфните възли могат да са с размер на зърно, както и да се уголемят и да стигнат размера на яйце. Около тях може да има оток и зачервяване. В началото те са слабо болезнени, но впоследствие стават твърди и болезнени. По същото това време се увеличава слезката и черният дроб. По-късно се явява и характерна ангина.

- Какво отличава тази ангина?

- Тя започва с болки в гърлото. Сливиците се увеличават и върху тях се появяват характерни налепи. Може да има оток, който променя говора – той става гъгнещ. Когато ангината е силно изразена, сливиците са силно увеличени, те може да блокират и да пречат на дишането. При половината от болните в хода на заболяването може да се яви обрив. Промените в кръвната картина са характерни. Болестта продължава 3 до 6 седмици, симптомите един по един намаляват и преминават. Показателите се нормализират постепенно. Въпреки това възстановяването е доста продължително. Задължително е в острата фаза детето да е в болница, за да се наблюдава и да може да се реагира адекватно във всеки момент.

- И скритият период, и възстановяването са доста продължителни. Заразен ли е болният през тези периоди?

- Човек е заразен само докато има ангина и когато от устата вирусът се излъчва с пръски. След това не е опасен за околните.

- Може ли инфекциозната мононуклеоза да се обърка с друго заболяване?

- Инфекциозната мононуклеоза е многолика. В различните етапи симптомите ѝ от страна на много органи и системи са най-разнообразни. Началото наподобява много други болести и е възможно да заблуди лекаря. Затова заедно с клиничната картина и кръвната картина има и вирусологични методи на диагноза.

Такива изследвания се правят и при заболявания, които протичат със сходна симптоматика, за да се изключи инфекциозна мононуклеоза.

- След като човек преболедува, изгражда ли се имунитет и за какъв период от време той може да ни пази?

- Преболедуването изгражда траен имунитет.