Мамо, не ми се живее!

Преди да си посегнат, тийнейджърите сменят приятелите си

Войната в душите ни взема повече жертви от онази, истинската – в Либия или Афганистан. Всяка година в света се самоубиват около 1 милион души, сочи статистиката. „Тенденцията е до 2020 г. тази цифра да нарасне два пъти“, призова д-р Михаил Околийски от Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ). Самоубийството е една от трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 г. Въпреки това Националната програма за превенция на самоубийствата у нас не е получавала финансиране от 2006 г. И на практика се изпълнява на доброволчески принцип от експертите в направление „Психично здраве“ към НЦООЗ, признава д-р Околийски.

Каква е причината?

Децата най-често си посягат заради проблеми в семейството, смята педагогическият съветник от Елена Кърпачева, която работи в 73 СОУ „Владислав Граматиков“ в столицата. И разбива мита, че тийнейджърите правят опити за самоубийство заради любовни неудачи. Мнението на специалиста е, че младите загубват интерес към живота, нямат цели и не се чувстват нужни никому. Това е така, защото семейството неглижира детските проблеми. Контактът с родителите се свежда само до основните битови въпроси – храна, оценки в училище, здравословно състояние. „Все по-рядко родителите се интересуват от душевното състояние на децата си, от техните емоции и чувства“, смята Кърпачева.

Историята на Деница

Шестнайсетгодишната Деница (б.а. името на момичето е сменено) иска да се самоубие, но „чака удобен момент“. Споделя открито, макар и лаконично, за проблемите с родителите си в интернет форум. Разделени от няколко години и по думите ѝ, си я прехвърлят като „парче месо“. Деница определено е надраснала връстниците си, чете много и пише стихове, но не ги споделя с никого. Мечтата ѝ е да скочи от висок мост в морето и да сложи край на „жалкото си съществуване“. Разказва, че няма приятели, няма на кого да сподели поне малка част от болката си, във форума среща разбиране, но то не ѝ е достатъчно. Споделя ми, че има нужда от любов – и с това разговорът ни приключва. А психологът Елена Кърпачева отправя апел към родителите: „Говорете с децата. Изслушвайте ги дори тогава, когато това, което споделят, не ви харесва и не ви се иска да е истина. Не ги съветвайте със сухи и заучени фрази, а дискутирайте с тях – накарайте ги сами да стигнат до верните изводи. Така ще бъдете сигурни, че те ще се придържат към новите правила, защото сами са се убедили в тяхната правота, а не са им наложени отвън.“

По жицата

Според д-р Михаил Околийски от НЦООЗ, в училищата ни от години няма действаща образователна програма за психологическа подкрепа на младите, които изживяват първите си житейски кризи. Иначе „горещ телефон“ за психологическа помощ има и в България – на номер 116 111. Линията е безплатна за абонати на фиксирани и мобилни мрежи от цялата страна. На горещия телефон помагат по всякакви начини – с информация, психологическа консултация, дори – с юридически справки. Координаторът на детския SOS номер Донка Петрова признава, че звънят доста тийнейджъри, които мислят за самоубийство. В такива случаи консултантът се опитва да предложи преди всичко емоционална подкрепа на обаждащия се, да му даде възможност да сподели как се чувства, да излее подтиснатите емоции, които го измъчват, без да бъде осъждан, порицаван, назидаван, обяснява Петрова.

Тревожните симптоми

Според училищния психолог Елена Кърпачева е трудно, но не и невъзможно, да се забележи кога едно дете е решило да направи опит за самоубийство. Най-често то става депресивно, загубва интересите си, обхваща го апатия. „Колегите и родителите трябва да бъдат особено внимателни за резки промени в настроението на децата. Да следят какво правят в интернет, с кого разговарят и за какво. Обикновено при такива случаи децата сменят или изоставят напълно приятелите си, защото ги е страх, че те ги познават достатъчно и има опасност да бъдат разкрити и опитът им – предотвратен“, обяснява Кърпачева. В случай, че тези признаци са налице, детето не бива да бъде нападано директно с въпроси и обвинения, а да бъде наблюдавано дискретно, смята специалистът. „В никакъв случай не изпадайте в паника! Това дава обратен резултат и подтиква към действие“, съветва Кърпачева.