Операция „Чисти ръце“

Едва 5% от хората си мият ръцете правилно

„Няма кой да научи българите да си мият ръцете, нито да се къпят по-често“, възкликна националният консултант по инфекциозни болести проф. Майда Тихолова на въпроса защо всяка година у нас има толкова много болни с хепатит А, докато в цивилизования свят случаите се броят на пръсти.

Наричат хепатит А „болест на мръсните ръце” и това не се нуждае от повече коментари. Достатъчни са малко цифри - едва 5% от хората си мият ръцете правилно – търкат ги със сапун достатъчно дълго време - 15-20 секунди, за да убият бактериите. Повечето минават бързо през струята на водата, като 33 на сто въобще не ползват сапун, а 10 процента не доближават до чешмата, дори след като са били на тоалетна, сочат проучвания. Затова на много места в обществените заведение ще видите подканящи надписи „Измийте си ръцете”. Такива навици не се създават и у децата. Френско проучване пък сочи, че 70 процента от малчуганите не се мият, преди да седнат на масата, а родителите не смятат, че това е проблем, който може да ги разболее. Във Франция обаче от хепатит А ги пази ваксина, която задължително се слага. Докато у нас всеки разчита някак си да се опази и отърве. Ама не винаги успява.

39 са болните с хепатит за миналата седмица, а от началото на годината са 1569, сочи информационният бюлетин на Националния център по заразни и паразитни заболявания.

„Хепатитът няма сезон. Пикът наистина е през есента, когато хората се връщат от почивка по екзотични места – къмпинги, бунгала, места край морето, където се изливат фекални води. Това е най-честият механизъм на заразяване. Вода, миди, скариди, всичко, което е в морето, е заразно. А понеже голяма част от хората не спазват нужната хигиена, хепатит А има целогодишно”, каза проф. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести.

През последните две-три години има рязко повишаване на заболелите – предимно млади хора – 30-40 години и деца. През миналата година най-много бяха болните в творческа възраст 30-40 г., активни хора, които живеят при добри социалнобитови условия, а не от малцинствените групи. Единственият начин да ги предпазим е имунизацията. Ако тя е масова, може да доведе до съществено намаляване на броя на заболелите и до елиминиране на риска, който с години стои висок”, каза проф. Тихолова, която е и ръководител на Катедрата по инфекциозни болести.

Първите признаци на заболяването могат да заблудят и да забавят диагнозата, защото поне в началото хепатитът прилича на настинка и дори стомашно неразположение.

Заболяването протича циклично, инкубационният период е от 15 до 45 дни. След това се редуват няколко фази с нехарактерни симптоми – обща отпадналост, хората не могат да изпълняват обичайните си задължения. Предпочитат да лежат, сънливи са. Получават позиви за повръщане, гадене, като апетит отсъства напълно. Чувство на разпъване мъчи корема и то в горната част. Децата може да имат епизоди на диария, но обикновено не пожълтяват.

Проявява се и грипоподобен синдром – температурата се повишава, може да се качи над 39 градуса, горните дихателни пътища са възпалени. Този период продължава 4-5 дни и може да комбинира няколко от тези признаци. Понякога има само един от тях. Кожата пожълтява, увеличават се черният дроб и слезката. Урината става тъмна, а изпражненията – светли. Това навежда на мисъл за диагноза - остър вирусен хепатит А. За да може да се разграничим от останалите форми, се правят серологични изследвания, обясни проф. Тихолова.

Човек е заразен от самото начало до 10-ия ден от появата на жълтеницата. Когато пожълтее, интензивността на цвета се увеличава в следващите 2-3 дни. Тръгва от лигавиците, склерата на очи и минава към кожата. Тогава изведнъж тежките оплакванията преминават, апетитът се възстановява, състоянието видимо се подобрява.

Проф. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести: За бързото възстановяване от хепатит А е важно болният да остане на легло

Когато човек е в хоризонтално положение, черният дроб се оросява максимално и това помага за неговото по-бързо възстановяване. Заедно с това намаляваме до минимум всичко онова, което му вреди. Дори лекарствата са минимален набор. Диетата също е умерена – в никакъв случай не бива да се гладува.

У нас всеки е изложен на потенциален риск от зараза. Няма „рисков” контингент. Всеки може да хване хепатит А, защото там, където ядем или приготвят храна, често няма дори умивалник. И да искаш, няма къде да се измиеш. Заради липса на хигиена у нас горещо препоръчвам всички, които не са преболедували от хепатит А, да се имунизират независимо от възрастта.

А ваксините срещу хепатит А не са влезли дори в препоръчителния списък. Така че се налага всеки да си ги плати.