Патладжанът, ах този син домат

Пектинът в патладжана извежда токсините от организма

Патладжанът, наричан още син домат, е едногодишно растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Произхожда от Индия и Шри Ланка. Дивите събратя на култивирания патладжан все още могат да се срещнат в тропическата част на Индия.

Научното наименование Solanum melongena произлиза от арабското име от XVI в. за един вид патладжан. В Европа зеленчукът е пренесен около 1500 г., първо в Испания. Поради принадлежността му към семейство Картофови навремето са го смятали за отровен.

Патладжанът е изключително полезен нискокалоричен зеленчук, съдържащ пектин, витамините А, B1, B2, C и PP, солите на фосфора, калция, сярата, желязото, магнезия, натрия, мангана, алуминия и др.

Независимо че ако се консумира често, патладжанът обостря бъбречно-каменната болест, в умерени количества и след консултация с лекар той може да се използва като подпомагащо средство в борбата с атеросклерозата, а съдържанието на калий помага при хора със сърдечна слабост.

Специалисти са установили, че възрастните хора, които редовно употребяват патладжан, независимо в какъв вид, по-рядко страдат от сърдечно-съдови заболявания и живеят по-дълго. Те имат по-малко проблеми с кръвоносните съдове, черния дроб, стомаха, ставите и гръбначния стълб.

За лечение на хипертония се препоръчва 1 чаена лъжичка прах от изсушена кора на патладжан, смляна в кафемелачка.

За профилактика на заболявания на черния дроб и бъбреците е добре всеки ден се изяжда по 1 супена лъжица задушен патладжан.

Зъбите и венците укрепват, ако всекидневно устата се изплаква с препарат, приготвен от 1 супена лъжица изсушени и смлени патладжанени кори, заляти с чаша вряла вода. В течността се добавя лъжичка сол.