Подаграта идва с криза

Студен компрес и ледена вана успокояват възпалението

Почеркът във визитната картичка на подаграта е характерен – няма как да се обърка с друга болест. Палецът на крака се подува и зачернява, болката е много силна.

„Кризата буквално връхлита. Случва се за минути. Обикновено болният може да каже дори часа, в който кризата е дошла. Това е обикновено през нощта, както народът казва „по първи петли” или по „петляно време”. Така го описват нашите класици – проф Киркович, проф. Антон Митов. Ако трябва да съм още по-конкретен, това е втората половина на нощта”, обяснява проф. Златимир Коларов от клиниката по ревматология на МБАЛ „Св. Ив. Рилски”.

След приятна вечеря, обилно хапване и пийване обикновено с приятели, идва кризата. Вероятно затова още от времето на Хипократ подаграта е описана като болест на разгулния живот. Тя идва с много силна болка като възмездие след хранителни и сексуални ексцесии. Човек не може да търпи дори чаршафа, който се допира до кожата. Не иска да сложи и чорап.

„В един от старите учебници пише, че болният отива на преглед по пантофи. А ние го познаваме още от коридора – млад, енергичен мъж, който е много притеснен. Обикновено куца и е обут с джапанки”, смее се проф. Коларов.

Казват, че подаграта е за цял живот. Професорът не е съгласен въобще.

„Не е така. Много е важно как болният ще се адаптира към новата за него ситуация. Той не е болен до края на живота си, а е предразположен. Болен е само по време на криза. Да се живее с мисъл, че си болен завинаги, е страшно – това отнема морални сили и сваля качеството на живот”, категоричен е проф. Коларов и изброява най-успешните и прочути подагрици в историята - Александър Македонски, Петър I, адмирал Нелсън, Нютон, Гьоте, Данте Алигиери, Тургенев, Мопасан... Списъкът е много дълъг.

Наричат я още „болест на кралете или кралица на болестите”, защото още от древността са забелязали, че тя поразява енергични, силни, дейни и изявени личности. „Хората смятат, че е по-честа при кралете, защото те повече ядат и пият. А това не е точно така, защото те живеят под стрес, защото болярите дебнат. Ако кралят малко се разсее, ще му вземат короната, трапезата, царицата, а и главата. Да си цар, значи да си лидер. Той е най-силната личност и трябва да брани държавата от външни и вътрешни врагове”, разказва професорът.

„Виновна” за подаграта е пикочната киселина. А тя е в една и съща химическа група с теобромина, теофилина и кофеина. Тези силно възбуждащи вещества влизат в състава на чая и на кафето. Два-три часа след като сме пили кафе и чай, възбудата пада. Докато болният от подагра цял ден е под влияние на пикочната киселина, която активизира същите рецептори както кафето. Затова обяснявам, че подаграта по-често поразява хора с лидерска нагласа, енергични, дейни.

А обилната трапеза идва на второ място, аргументира се специалистът.

Хората с подагра обикновено работят на макс, раздават се, горят в работата си. Когато гуляят - гуляят, а когато любят - любят. И още Хипократ е описал, че са и добри любовници. В това се крият и част от причините, които отключват болестта.

„В еволюцията човек е изгубил един важен ензим – уриказа. Той помага за разграждане на пикочната киселина. Тя се получава при разграждане на нуклеиновите киселини в клетките, които са основен носител на генетична информация. Когато с храната ги поемем прекомерно, при стрес и лошо изхвърляне на пикочна киселина от бъбрека тя се отлага като кристали в някои стави и предизвиква възпаление. След 4-5 дни кризата преминава, сякаш нищо не е било.

Най-често се подува и зачервява палецът на крака, но може да се засегне стъпалото отдолу, отстрани, може да се възпали коляно или китка или други стави. Няма обаче никаква зависимост между силата на болката и прогнозата за развитие на болестта”, успокоява проф. Коларов.

Проф. Златимир Коларов, председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза: Всичко забранено постоянно напомня, че си болен

Проф. Коларов, казват, че диетата е задължителна и е част от лечението. Кои храни са забранени за болните от подагра?

Не харесвам думата „забранени” и не я употребявам. Лекарят съветва, болният – решава. Мисълта за забрана поставя болния в неизгодна психологическа ситуация. Спомням си един млад мъж, който дойде много притеснен. И му казах: „Мисли за хубаво ядене, пиене и хубава жена, не за подаграта. Ядеш, пиеш, ухажваш, а като получиш криза, тичаш да те лекувам.” Мисълта, че има забрани, диета, ограничения, непрекъснато ти напомня, че си болен. Аз поемам риска да лекувам една криза, вместо да налагам постоянни ограничения. Има, разбира се, режим, но не бива да е краен. Не бива да направим човека вегетарианец. Защото преди болестта той е свикнал с един начин на хранене и метаболизмът му се е нагласил. От биологична гледна точка рязката промяна не е разумна. Трябва да се ограничи месото – особено червеното, от млади животни и вътрешностите – дробчета, чревца... Бобовите храни, концентрираният алкохол, бирата и червеното вино не се отразяват добре.

Ограниченията в храната и пиенето гаранция ли са, че няма да се стигне до криза?

Много пъти и при спазване на диета и ограничение има криза. Тя се получава обикновено след гореща баня, сауна, обилно изпотяване. Като и при стрес. С други думи, винаги щом киселинността на организма се промени. Затова е важно да се пие повече алкална минерална вода – от Централна баня или горнобанска. Много болни сами откриват кои храни не им понасят и причиняват криза. Защото има и индивидуални особености. Съветът ми е с храните от нежелания списък да не се прекалява. Важно е да се направи консултациа с добър ревматолог и да се изследва бъбречната функция. Да се установи дали има матаболитна подагра, при която се произвежда повече пикочна киселина, или е бъбречна, при която киселината не се отделя от бъбрека. Защото лечението е различно. И да се намери индивидуалното лечение на всеки. Даването на стандартни съвети е грешка в добрата медицински практика.

Подаграта задължително ли върви в комплект с висока захар и други метаболитни нарушения?

Възможно е, защото се засяга метаболизмът – обмяната на въглехидрати, мазнини и белтъци е свързана. Когато едната е нарушена, това се отразява и на другите. И при болните от подагра често се откриват и високи мазнини и риск от атеросклероза.

Има ли полза от киселата среда на организма, която е характерна за подаграта?

В дуалистичния свят, в който живеем, когато печелиш, не знаеш какво губиш, а като губиш, не знаеш какво печелиш. Подаграта и пикочната киселина имат отрицателни, но и положителни ефекти. Киселината прави криза, може да доведе до склероза на съдовете и камъни в бъбреците, без това да е задължителният ход на болестта. Тя обаче пази от рак и от инфекции. Това все още са емпирични наблюдения, които не са научно доказани. Известно е обаче, че киселата среда е лоша и не понася на раковите клетки.