Проф. Анна-Мария Борисова, министър на здравеопазването, гостува на bTV, "Тази сутрин"

Водещ: Болниците, които са под вашата шапка, работят със здравната каса и така или иначе основните приходи на болниците са от там за здравно осигурените българи.

Анна-Мария Борисова: Да, така е.

Водещ: Дайте пример, какво точно са сторили тези може би директори или лекари от болниците, че да отидат техните случаи в прокуратурата? Тези сигнали, които сте подала.

Анна-Мария Борисова: Аз не съм подала сигнали за болници. Не съм казвала подобно нещо.

Водещ: А за какво?

Анна-Мария Борисова: За други неща. Не съм подала за болници. Аз ще ви кажа следното нещо. Винаги в годините болниците са получавали субсидии, влагали са ги по някакъв начин къде успешно, къде не. Обикновено те имат някакви задължения към края на годината, които обичайно държавата е покривала. И това е години, години, години. И за първи път, когато аз дойдох тази година, аз им казах – не, вие ще се оправяте сами, вие сте мениджъри, вие решавате, вие сте получили парите, вие сте ги похарчили, вие ще се намерите начин, вие ще си изплатите дълговете. И това всъщност преобръща вече нещата. В смисъл какъв – изведнъж те разбраха, че те носят отговорност за това какво се случва там, в това лечебно заведение, за което те отговарят по всякакъв начин.

Водещ: Но сигналите, които сте подала, не са свързани с работата, за която говорите?

Анна-Мария Борисова: Не. Аз не съм ревизирала болници.

Водещ: Кажете за какво са сигналите и те може би ще бъдат обобщаващи и за състоянието на българското здравеопазване?

Анна-Мария Борисова: Това са неща, които са свързани с рехабилитационните болници, които са пряко подчинени на Министерство на здравеопазването, в 100%. Свързано е с миналото ръководство на тези рехабилитационни болници и разхищенията са за над 9 млн. Мисля, че това си струва да бъде обсъдено с прокурор.

Водещ: Наясно ли сте с тази проверка на службите, както спомена Бойко Борисов, която се прави за източване на здравната каса? Той даде пример как се сменя на документи диагнозата, за да може да се вземат пари от здравната каса, очевидно за разни направления или клинични пътеки по-скоро става въпрос. Наясно ли сте с тази проверка и какво всъщност ще бъде оповестено след 10 дни?

Анна-Мария Борисова: Писането на клиничните пътеки и е добре, и не е добре. Клиничната пътека дава алгоритъма на поведение. Алгоритъм ще каже начинът, по който да сложим една диагноза, какъв път да извървим, за да стигнем до истинската диагноза, какъв вид изследвания да направим, за да стигнем до нея и какво следва като лечение след това – първо, второ, трето. Т.е. това е нещо много добро. В същото време, обаче клиничната пътека невероятно ограничава работата на лекарите и ги прави много тесногръди. Ти не можеш да обхванеш цялостно своя пациент с всичките му възможни диагнози. Именно за това ние смятаме в бъдеще да обсъдим въпроса за смяна на системата. Да сменим тези клинични пътеки и да отидем към диагностично свързаните групи. За да отидем обаче към тази смяна, има няколко условия. Най-напред подготовката за тази работа е няколкогодишна. Тя изисква доста работа и подготовка на препоръки за всяка клинична специалност и не само. Да вземе за пример моята специалност – ендокринология. Не препоръки за добра практика по ендокринология. Препоръки за добра практика по захарен диабет, по заболяване на щитовидната жлеза, на около щитовидните жлези, на хипофизата, т.е. на всичките мои разновидности в тази клинична диагноза. Предполагам, че по такъв начин стоят нещата и в другите специалности. Това е доста трудно. Доста работа е. То иска една-две години само това да се напише, заедно с написаните препоръки от всяка специално, а те са над 50, много са. Тази препоръка за всяка специалност плюс стандарта за тази специално – тази съвкупност е необходима, за да може всяка болница, която кандидатства за тези диагностично свързани групи, да напише собствените протоколи за собствените си клинични отделения, които ще работят в областта на ендокринология, кардиология, пластична хирургия, съдова хирургия и т.н. Това също отнема време. И трябва да ви кажа, че Германия въвежда тези диагностично свързани групи 10 години, Франция – 8. Най-бързо ги въвежда Португалия – за 5 години. С други думи така или иначе ние можем да мислим в тази посока, но не е предстоящо. И сега за сега трябва да се задоволим с клиничните пътеки. Клиничните пътеки изкривиха статистиката на българската медицина. Ние днес не знаем всъщност колко са болните с тази, тази и тази диагноза. Защо? Това е отговорът на вашия въпрос – защо се пише това, това или онова. Защото ти искаш да се адаптираш максимално към спецификата на този болен, към съвкупността от диагнози, които той носи. И всъщност ти малко или повече изкривяваш всичко и това е най-големият дефект на тези клинични пътеки.

Водещ: От бъдещето, за което говорим, да се върнем към настоящето. Каква, според вас, е убедеността на лекарите, по-скоро категоричността им, че ще излязат на протести, ако тези пари, около 200 млн., не бъдат предоставени на болниците?

Анна-Мария Борисова: Сигурно ще излязат, защото без пари много не може да се живее.

Водещ: Ако вие бяхте редови лекар, а не министър, в тази ситуация бихте ли сложила лентичка на ревера си?

Анна-Мария Борисова: Не мога да не я сложа, защото те имат семейства зад гърба си.

Водещ: Какво ще им кажете, ето, сега имате възможност на всичките хиляди лекари в България да им кажете нещо. Изобщо на всички медицински работници, които страдат от това в момента.

Анна-Мария Борисова: Лекари, разбира се и сестри, лаборанти, да не ги забравяме, те даже повече страдат, защото са с по-малки заплати. На всички тях бих казала следното. Уважаеми колеги, надявам се, всички сте убедени, че реформата трябва да стане. Всички сте убедени, че е спешен въпросът. Всички сте убедени, че болникът е много тежко болен и всички ние заедно трябва да го излекуваме. Аз само ще помагам.

Водещ: Това обаче означава ли да стане с липсата, например, на заплати?

Анна-Мария Борисова: Не може да стане. Това е пречка за реформата.

Водещ: Един последен въпрос, защото 33-те минути, това дълго телевизионно интервю, което направихме, почти изтекоха. В интервюто, което даде Бойко Борисов пред Константин Караджов, той помоли вас, може би с ръководството на ИСУЛ, да ревизирате решението си и шефът на спешното отделение в ИСУЛ да бъде върнат на работа, той беше уволнен, заради репликата му, че служителите в министерството на олигофрени, защото не си четата наредбите и не си ги познават. Става въпрос за наредбите, по които работят. Ще ревизирате ли вашето отношение към темата, защото предполагам, че ние в едно копче назначавате и уволнявате докторите по болниците?

Анна-Мария Борисова: Аз не съм слушала това интервю. Била съм на работа по това време, но по-късно ме информираха. Мога само да направя следния коментар. Случаят е достоен за съжаление. Повече няма какво да кажа.

Водещ: Факт е, че този лекар добър, казват всички, е уволнен, защото е използвал тази дума по адрес на служители в здравното министерство – това ли е?

Анна-Мария Борисова: До колкото съм информирана, той не е уволнен. Що се отнася до това кой назначава в болниците. Министърът по закон назначава директора, а директорът решава кой ще вземе на работа и обикновено директорите си подбират добре квалифицирани лекари, които ще бъдат лицето на неговата болница, за да привличат пациенти и лекари с достойно поведение. Така че всичко е в ръцете в директора на тази болница. А що се отнася до спешната помощ, много малко разяснение. Перото финансово за спешните коли на бърза помощ, то си върви, то си е съвсем друг параграф. Тук говорим само за т.нар. спешни отделения и това, че от 2-3 години насам там се дават по 20 лв. допълнително за прегледите на спешните случаи. Става дума само за това. Какво се оказа, когато аз изпратих одит? Нали ви казах, че аз държа да се правят проверки, да има контрол. И аз системно изпращам в различни ресори на медицината проверки. И когато медицинският одит направи проверка – какво всъщност се случва в тези спешни отделения, каква беше констатацията. 83% от постъпилите там за прегледи отиват сами. Отиват сами главно не осигурени, отиват в удобните след работа часове пациентите. Пациентите отиват за конюнктивит, за порязване на пръстче, за остро вирусно заболяване, за ухапан от диагнози. Т.е. за диагнози, които трябва да се гледат от общо практикуващите лекари. Т.е. те заобикалят системата. Но искам да оправдая общо практикуващите лекари. Възможно ли е аз, вие 365 дни в годината 24 часа да сме на разположение на пациента си – не. Значи този, който е взел това решение преди години, той е виновният за цялата какафония в момента.

Водещ: Е, нали има в момента заместващи лекари, когато е в отпуск или е болен въпросният личен лекар. Но да се върнем на въпроса. Кое е за съжаление, фактът, че шефът на спешното отделение, който вече не е такъв, но работи все още в ИСУЛ, е казал, че има олигофрени в здравното министерство, или фактът, че шефът на болницата го отстранява от този пост заради тези думи. Кое е за съжаление?

Анна-Мария Борисова: Всичко е за съжаление. Цялото здравеопазване в момента е за съжаление.

Водещ: Ще препоръчате ли на шефа на ИСУЛ да ревизира решението си да отстрани доктора от поста?

Анна-Мария Борисова: Ако ме попита директорът, ще дам моето мнение, но не знам дали той ще ме попита. Той има правото да прави каквото желае в лечебното заведение.

Водещ: Борисов обаче ви призова да ревизирате това решение и да помогнете.

Анна-Мария Борисова: Нека да ме попита директора, ще обсъдим.

Водещ: И мнението ви към този момент какво е?

Анна-Мария Борисова: Ще видим какво ще ми препоръча директорът, аз ще се вслушам в неговата препоръка, той по-добре познава случая, той по-добре познава лекаря. Аз не го познавам случая.

Водещ: Случаят го познават всички. Той е медиен. Един лекар, в който до сега не е имало съмнения за компетентността му като лекар, казва, че в министерството има олигофрени. Малко по-късно той е отстранен от поста шеф на спешното отделение. Това е случаят на кратко казано. Мисля, че няма какво да се добави.

Анна-Мария Борисова: Случая за достоен за съжаление – отговарям аз.

Водещ: Багодаря ви за това гостуване.