Псевдоспециалисти сами се рекламират, че „изпаряват“ разширените вени за 3 минути

Разширените вени на са само естетичен проблем, а сериозно заболяване

Сензационни предложения за мигновено излекуване на разширени вени се множат по интернет. Може да ги видите и в разни издания, ”маскирани” като платена реклама или интервюта. Те обещават „изпаряване” на вените само с една инжекция. Цената на процедура е около 2000 лева, докато в Европа инжекцията струва 200 евро, а в САЩ – 300 долара.

Заради обещания бърз ефект много хора са склонни да платят парите, без да са на ясно нито с метода, нито с последиците. Някои от „специалистите” гостуват у нас само в събота и неделя и доверчивите пациенти бързат, за да не изпуснат шанса да бъдат лекувани със „съвременен метод” от чужд специалист.

Един от тях е румънският лекар Яир Галили, който твърди, че работи в болница в Израел. Той обаче не е единственият, който работи у нас. Процедурата се предлага и от други лекари, които нямат специалност и задължителната подготовка, алармират от Българското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Обърнахме се за мнение към шефа на на Клиниката по съдова хирургия във Военномедицинска академия доц. Кузман Гиров, който се оказа запознат и с последиците от подобно лечение, което въобще не е ново, нито толкова сензационно. Прилага се от години у нас от подготвени лекари. То обаче не е подходящо за всички болни с разширени вени.

„Имаме информация за наш лекар, завършил медицина, който няма специалност. Къде работи, не е ясно. В писанията си в интернет той твърди, че е „научил занаята от баща си”. Категоричен съм, че медицината не е занаят. Тя е наука, до известна степен изкуство. Ние направихме проверки на тези случаи, след като усложненията зачестиха. Писахме до всички инстанции, за да се провери дали д-р Яир Галили е съдов хирург, ангиолог ли е и има ли право да се занимава с такава дейност у нас.

Защото той практикува склеротерапия на вени. Оказа се, че никой от международната общност на съдови хирурзи, флеболози, ангиолози, не го познава”, обясни доц. Геров.

Инжекциите за склерозиране на разширени вени имат свое място, но не са панацея. Като всяко лекарство те са нож с 2 остриета. Ако не се направят както трябва, се получават повърхностни тромбофлебити, понякога дълбоки венозни тромбози.

„Има вече няколко случая на тежки белодробни емболии, които са резултат от тези дейности. Засега за щастие няма умрял човек”, добавя доц. Гиров.

Около 40% от българите над 18 години страдат в една или друга степен от хронична венозна болест, сочи проучване на българските съдови хирурзи.

В най-леката степен се явяват само плетеници от капиляри, които загрозяват краката и принуждават дамите да носят панталон и през лятото, а перспективата да облекат бански им докарва стрес. И те търсят бързо решение. В най-тежките случаи обаче може да се стигне до тежки язви, които инвалидизират. Вероятно затова и интересът към кардинално решаване на проблема е толкова голям и всякакви псевдоспециалисти предлагат услугите си и се решават „да лекуват”.

За да алармира за сериозността на проблема, на последната национална конференция общото събрание на Българското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология приема декларация срещу тези псевдоспециалисти и изпраща официално писмо до етичната комисия на софийската лекарска колегия.

Доц. Кузман Гиров, шеф на клиниката по съдова хирургия във Военномедицинска академия: Да вкараш в кръвообращението пяна, е отговорна работа

Доц. Гиров, бихте ли обяснили по-подробно какъв точно е рискът от инжекционното склерозиране на вените?

Да вкараш в кръвообращението пяна, е отговорна работа. Защото на практика склерозирането на вените става с пяна. Приготвя се от вещество, което силно дразни вените. Целта й е да изгони кръвта от вените и много силно да раздразни вътрешната им повърхност. И след това се слага стягаща превръзка. Тя буквално слепва стените на вените и понеже са силно възпалени, слепват. Така по изкуствен начини предизвикваме флебит – възпаление на стената на вените, но без тромби и стените срастват една за друга. Това се прави отдавна. Не е новост. Работи се в София, Стара Загора и Варна. Но все от съдови хирурзи, които имат опит и с доказани професионални качества. И отговорният лекар на 3-ия и на 7-ия ден след процедурата ще направи контролни прегледи, за да проследи състоянието. Докато „гастрольорите” идват тук обикновено събота-неделя и остават ние да се оправяме с последиците от практикуването на „занаята”. Моят съвет е не се подвеждайте. У нас има достатъчно специалисти. Те работят в болници и медицински центрове и имат нужния ценз.

Какви са съвременните възможности за лечение на вените?

Ако започнем от миниинвазивните – това е инжекционно лечение. Малките вени се инжектират с течност, а при големите – от тази течност се прави пяна в определено съотношение с въздух, както вече споменах. Трябва обаче да се познава добре анатомията и по време на процедурата трябва стриктно да се следи къде отива пяната и какво се случва - проследява се с доплер или с венлайт. Затова част от по-младите съдовите хирурзи нямат самочувствие да прилагат метода. Не всички вени обаче може да се лекуват със склеротерапия. Друга възможност е лазерната аблация. В голямата вена се вкарва лазерно влакно и термично я изгаря. Слага се стегната превръзка и вената сраства. Температурата на лазера на върха на влакното е 1200 градуса. Това е отговорна работа, която се прави от специалисти, които наистина могат да го правят и са специално обучени. Работим и с така наречената радиофреквентна аблация. Вътре във вената се вкарва електрод, който има активен връх. Той загрява вената, но не повече от 120 градуса. И от термичното увреждане на вътрешния слой, и от радиочестотните вълни се получават промени в колагена и вените се свиват. Рядко методите се прилагат самостоятелно - първо може да се направи лазерна радиофреквантна аблация, а на втори етап се прави склеротерапия с пяна. И така на 2-3 етапа проблемът може да се реши. И накрая идва добрата стара хирургия, защото има случаи, които не са нито за лазерна аблация, нито за радиофреквенция, още по-малко за склеродермия с пяна.

Здравната каса плаща ли този вид лечение?

Здравната каса плаща само операцията за разширени вени. А много от съвременните методи – не. Тя не плаща за електрода, който се вкарва във вената, за да я стопи, вместо да се изтръгва със стрипинг. Този електрод струва над 900 лева. Само с едно малко разрезче той свива вената, махат се другите вени и ако оперираме в петък, в понеделник човек може да иде на работа. Докато след класическата операция даваме един месец отпуска по болест. Сметнете кое е икономически по-изгодно.