Трудните дни за сърцето
Западните влажни въздушни маси изяждат кислорода в тъканите
При твърде ниски температури сърдечноболните трябва да внимават, защото има риск от спазъм на кръвоносните съдове. Инцидент може да се случи при бързо излизане от топло на студено.
Заедно с това липсата на достатъчно светлина предразполага към зимни депресии. Влагата пък обостря ставните заболявания. Всеки месец и луната напомня за себе си.
Всеки 6-и човек усеща пълнолунието особено силно. По-податливи на влиянието на луната са жените. Тези, които страдат от хипертония, може да почувстват неразположение и дискомфорт. В този период и психичните заболявания „се събуждат“. Статистиките сочат ръст на катастрофите и самоубийствата по пълнолуние. Новолунието на свой ред може да бъде причина за понижен тонус.
Основните фактори, които ни влияят, са няколко – на първо място разместването на въздушните маси, движението на циклоните и антициклоните. Циклонът представлява нахлуване на хладни и влажни въздушни маси от запад. По правило това винаги е съпроводено с понижение на атмосферното налягане, което само по себе си често причинява неразположение. Към това се добавя и че времето е облачно, мъгливо, с валежи и вятър. При всички, които са чувствителни към промените във времето, тези атмосферни промени причиняват пристъпи на главоболие. Обикновено се обаждат и ставите, хората става по-раздразнителни, а сънят им се нарушава. Образно казано, западните влажни въздушни маси изяждат кислорода в тъканите.
Помощ от природата
Женшен за тонус
Билки, известни в медицината като адаптогени, помагат за добрата адаптация и намаляват риска от сърдечни и мозъчни инциденти. Това са женшен, елефтерокок (сибирски женшен), златен корен, китайски лимонник, ашваганда (индийски женшен) и др.
Например от настойката елефтерокок се приемат по 30 – 40 капки 2 – 3 пъти дневно. Той определено подобрява устойчивостта на организма към резки и значителни промени и подобрява тонуса, работоспособността и самочувствието.
Бабини зъби повишават устойчивостта
Прочутата българска билка бабини зъби подобрява обмяната на веществата. Две супени лъжици от билката се варят 5 – 10 мин. в 500 – 600 мл вода. Чаят се прецежда и се разпределя на 3 – 4 порции през деня. Тази билка е известна и като „тайното оръжие на българските тежкоатлети“. Тя подобрява тонуса, работоспособността и увеличава въглехидратния толеранс.
Дяволска уста успокоява
Билката дяволска уста има успокоителен и противостресов ефект. Тя регулира артериалното налягане и укрепва сърдечния мускул. Препоръчва се на хора с болно сърце. Една-две супени лъжици от билката се запарват 10 мин. в половин литър вода и след изстиване запарката се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена чаша (около 120 г) 30 мин. преди хранене.
Глогът на чай и като настойка
Глогът е много подходяща билка за възрастни хора, които са особено чувствителни към „трудните дни“. Билката се използва при старческо сърце, хипертония, нарушения на мозъчното кръвообращение, начална сърдечна декомпенсация, ритъмни нарушения. Няма странични и нежелани ефекти. Особено е подходяща след прекарани инфаркти, защото стимулира създаването на капилярна мрежа за компенсиране на лошото кръвообращение.
Две супени лъжици глог се запарват 15 минути в половин литър вода. Пие се 3 – 4 пъти дневно 30 мин. преди хранене. От настойката се приемат по 20 капки 3 пъти дневно. Те се капят върху малко късче хляб, което се дъвче бавно 30 минути преди хранене (препоръка на пастор Кнайп). При сърдечен дискомфорт, сърдечни пристъпи, които зачестяват при резки промени в синоптичната обстановка, се приемат по 10 капки през 10 минути 3 – 4 или повече пъти.
Мед, лимон, индрише и бадем
За подобряване на сърдечните функции и повишаване на устойчивостта помага рецептата на Петър Димков. Смесват се 1 кг чист пчелен мед (може и глюкоза) с 5 – 6 добре измити лимона, смлени с корите, без семките (лимонът се цепи на 4 и семките се отстраняват ), 15 ситно нарязани листа от индрише и 20 – 25 ситно смлени бадемови или кайсиеви ядки. Преди всяко хранене се вземат по 1 – 2 супени лъжици.
Именно с кислородния глад се обясняват отпадналостта, лошата концентрация и пониженото самочувствие. Пак с недостига от кислород може да се обясни зачестяването на сърдечните пристъпи и на пристъпите от сърцебиене. Това е опасно при професии, изискващи повишено внимание и добра концентрация като шофьори, работещи с бързи машини и др.
Пример за такова време е захлаждането в края на миналия месец. На 26 януари температурите бяха около нулата, а два дни по-късно паднаха до минус 12 – 20 градуса.
Нахлуването на антициклона оправя времето – атмосферното налягане се повишава, небето се прояснява, а вятърът отслабва. Това време е благоприятно и се отразява добре на всички. Докато обаче атмосферното налягане се повишава, мигренозните пристъпи и нарушенията на мозъчното кръвообращение при възрастните хора зачестяват.
Има още една промяна на времето, която трудно може да се класифицира. Става дума за зоната на оклузия. Това е период, когато, образно казано, циклон и антициклон „се борят“. Тогава времето не може да се прогнозира, а най-различни хронични страдания се обострят.
Колкото промяната на времето е по-рязка, толкова нивото на стресови хормони, инсулин, холестерол и липиди се повишава. Щом температурите започнат да се колебаят рязко, нивото на кортизола например – един от стресовите хормони, при здравите хора се увеличава с 14 – 19 на сто, а при болните скача с 50 – 80 процента над нормата. Останалите стресови хормони също реагират и се увеличават. Промените във времето активизират и свободните радикали, които от своя страна увреждат клетъчните мембрани, оттам и всички кръвоносни съдове в тялото.
Барометърът диктува „инфарктното“ време
Рязкото понижаване на атмосферното налягане в съчетание с влага, дъжд и последвал южен вятър определят времето като „инфарктно“. Промени от порядъка на 5 хектопаскала и повече затрудняват адаптацията. А в някои дни се отчита „сриване“ на барометъра с 15 – 20 хектопаскала. Например такова понижение имаше в началото на месец януари тази година. От 953 хектопаскала на 4 януари барометърът се срина на 922 хектопаскала на 6 януари.
При резки геомагнитни промени се повишава и нивото на лошите простагландини. Те причиняват възпалителни и алергични реакции и създават предпоставки за образуване на тромби.
Дори само рязко затопляне, предизвикано от южен вятър, е удар по хроничноболните – задълбочаване на депресиите, хипертоничните кризи, проблемите със сърцето.
Ако се добави ефектът и на неблагоприятен в геофизическо отношение ден, силата на болестните симптоми е още по-голяма.
Неблагоприятните дни се определят, като се отчита комплекс от фактори. Върху тялото ни влияят гравитационни въздействия, подобно на приливите и отливите в моретата и океаните. И ако от електромагнитните влияния човек може да се скрие във фарадеев кафез, от гравитационните скриване няма.
Влиянието им върху здравето е изследвано доста точно, като се вземат предвид редица биохимични показатели на кръвта, в това число промените в холестерола, чернодробните проби и други. Нещо повече. Правен е анализ на повикванията на бърза помощ в обикновените и в неблагоприятните дни. В неблагоприятните дни статистически достоверно рязко се увеличават случаите с хипертонични кризи, стенокардни пристъпи, инфаркти, бъбречни и жлъчни кризи.
- Етикети:
- Рубрики: