Виното като лекарство

Сухите червени вина се славят с благотворния си ефект върху сърцето и съдове

Коледа и Нова година отминаха, но предстои дълга серия от празници. След Васильовден идват Йордановден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден… И по правило честването на именния ден се съпровожда най-често с обилно хапване и пийване.

Известно е, че „дозата прави отровата“. Съветът е да не губим чувството за мярка, за да не събираме негативите. Едно от предпочитаните питиета у нас е виното, което е почти неизменен спътник на празничната трапеза.

То обаче е полезно. Качественото вино повишава апетита, нормализира обмяната на веществата, подпомага отделянето на жлъчен и стомашен сок, поддържа нормалната стомашна киселинност. Отдавна е известен фактът, че сухите червени вина се славят с благотворния си ефект върху кръвоносните съдове и сърцето.

В люспите на червените сортове грозде се съдържа ресвератрол. Естествено, че от люспите той попада и в червеното вино. Ресвератролът има мощни антиоксидантни свойства и благодарение на тях има способността да предпазва от сърдечно-съдови заболявания, в това число и от инфаркти, атеросклероза, диабет тип 2 и дори рак.

Червените вина съдържат дъбилни вещества, които не са подходящи за хора със стомашни заболявания. Въпреки това за здравия човек те са по-полезни от белите.

През зимата червеното вино предпазва от болести, защото засилва имунната система. Това се дължи на така наречените антоцианови съединения, които подобряват имунния статус. Затова то предпазва от грип, сгрява и повишава настроението.

Белите сортове вина и ябълковите са подходящи за хора с чувствителни стомаси. Те са богати на органични киселини, разтварят метаболитните продукти на обмяната и помагат за изхвърлянето им от организма. Това е техният така наречен шлакоочистващ ефект.

Още древните гърци са провъзгласили принципа за умереност във всичко. Те са смятали, че само глупаците пият виното неразредено. А Авицена е позволявал на учениците си да пият вино, но не го е препоръчвал на неуките, на които то можело да навреди поради неумението да спрат навреме.

Една – две чаши вино на ден са полезни за организма. И по-точно – чаша за дамите, две за господата.

Е, не е трагедия, разбира се, ако на празник дозата се превиши, но е добре да се знае. Бялото вино може да се разрежда с газирана вода и въпреки разреждането да се запазва приятният вкус на небцето.

Като дялан камък за празник са греяните вина – глинтвайн или глювайн (буквално означава 'тлеещо вино', или това е греяно и подсладено вино с подправки). То може да се приготви и у дома. Загрява се един литър червено вино, без да кипне, и се добавят 40 – 50 г мед или захар. Слагат се и 4 – 5 броя карамфил, щипка индийско орехче, чаена лъжичка кориандър, кора от портокал, джинджифил на върха на ножа. Прецежда се и се пие топло. Глинтвайнът по правило се налива в затоплени чаши за вино.

Капачка мастика успокоява позивите за повръщане

Концентратите, освен съдоразширяващ ефект, който се постига със съвсем малки дози, нямат други лечебни свойства. Допълнителният благотворен ефект се постига с добавките. Анасоновото масло, което се слага в мастиката, например има добър спазмолитичен ефект.

1 – 2 капачки мастика могат да помогнат при гадене, повръщане, дискомфорт след диетични грешки и други спазми.

Ако съчетаем мастика с джинджифил, ще се получи чудесно средство срещу кашлица. Купува се пресен корен от джинджифил, примерно 100 г се нарязват на парченца като малки бонбонки, заливат се с мастика и няколко пъти през деня се хапват по 2 – 3 от така накиснатите бонбонки. Те са много ефективни при раздразнено гърло, при чувство, че е посипано с черен пипер, при спадане на глас и т.н.

Анасоновото масло отдавна се използва при лечение на кашлица, тъй като убива микробите, а успокояващото му действие го прави полезно и при язви и колити.

В гръцката и заарската мастика се добавя и сакъз. Най-добрият сакъз се получава на гръцкия остров Хиос. Той е известен с лечебните си свойства при стомашни заболявания.

Ментата в ментовката има успокоително и диуретично действие. Тя е полезна и за сърцето.

Хвойната в джина пък е със силни бактерицидни свойства. Подобно на анасона и тя има спазмолитичен ефект.

Зелен чай и мента връщат силите

Преди по-обилно хапване и пийване е добре да се пийне черен или зелен чай. Ободряващото им действие се засилва, ако чаят се пие подсладен и с добавка на лимонов сок.

За да го приготвите правилно, следвайте стъпките. Загрява се чаша вода до средни мехурчета (не бива да завира) и 1 – 2 чаени лъжички черен или зелен чай се запарват 2 – 4 минути. После чаят се прецежда, подслажда се най-добре с мед, но може и с кафява захар или фруктоза (при болни от диабет). Добавя се и лимонов сок. Добре е процедурата с чая да се повтори и на следващата сутрин. Тогава може и дори е целесъобразно да се изпият и повече чайове през деня.

За тези, които избягват черен и зелен чай, ще помогнат билки. По чаена лъжичка мента и мащерка се запарят в чаша вряла вода 5 – 6 минути и после чаят се прецежда. Както при черния и зеления чай и към билковия е добре да се добавят 1 – 2 чаени лъжички мед и лимонов сок на вкус. Малко смляно индийско орехче, на върха на ножа, ще помогне за подсилване на билковите ефекти. Индийското орехче има благотворен ефект върху мозъка, а освен това има и чудесни антиспастични свойства.