Всяко 10-о бебе у нас недоносено

Престоят на недоносеното бебе във VIP условията на кувьоза е 2 – 3 месеца, а понякога и повече

През 2011 г. се родиха 70 хиляди деца, през 2012 г. – около 64 000, като тенденцията през 2013-а не се е променила и спадът продължава. 10 на сто от тях са недоносени, макар да няма официална статистика. У нас броят им е 6500 – 7000 годишно, а в света те са 15 милиона.

България не прави изключение от останалите страни – процентът на недоносени бебета се увеличава, а заедно с тях и особено сложните случаи – родени в 24-ата седмица. Те също се реанимират, щом проявяват признаци на живот – сърдечна честота, дихателни движения, мускулна дейност. Това според определението на Световната здравна организация са белезите за живородено дете. И ако за него шансовете да оцелее, и то без увреждания, не са особено големи, наши лекари спасяват бебета с тегло 700 и дори 600 грама.

„Тенденцията сочи, че у нас се раждат по-малко деца в сравнение с минали години, а недоносените, чийто живот изцяло зависи от медицинските грижи, са повече“, обобщава неонатологът д-р Велимир Симов, завеждащ Неонатологично отделение в Първа МБАЛ – София.

За да се роди недоносено бебе, обикновено има проблем още в утробата – било защото майката се храни недостатъчно и нередовно или защото живее под силен стрес. В други случаи бременната развива опасни инфекции или не се отказва от алкохола и цигарите.

В последните години все по-малки момичета стават майки, зачестява и бременността над 40 години, което също създава риск за детето. Друга причина е, че много бъдещи майки не посещават женска консултация, бременността им въобще не се наблюдава, други пък не спазват режима, който лекарят е препоръчал. Многоплодната бременност – резултат от инвитро процедурите, също увеличава риска от недоносеност, защото за по-сигурно обикновено се слагат 2 и повече ембриона.

Жените, които раждат за първи път, по-често раждат недоносени деца. Това показва опитът, обобщава причините д-р Симов.

Генетичните заболявания също са причина за преждевременно раждане. Затова е добре жените над 40 години, които ще раждат за първи път, в 16 – 18-ата седмица от бременността да правят медико-генетична консултация. Тя обаче не се поема от здравната каса, а изследванията струват около 200 лева и много бъдещи родители не могат да си позволят този разход.

„Бременността обичайно продължава 37 – 42 седмици. Всяко дете, родено преди 37-ата гестационна седмица, е недоносено. Има обаче и родени в 40-ата седмица, които са с тегло 1500 грама, което е твърде ниско. Килограмите определят степента на недоносеност“, разказва д-р Симов.

За да се развиват тези деца, са нужни ежедневни реанимационни процедури и те се гледат изключително трудно – апаратурата е скъпа, медикаментите и консумативите – също, и те се гледат като белен в реанимация, като само консумативите за един ден са над 150 лева (по данни от миналата година), а престоят им в луксозните VIP условия е 2 – 3 месеца, а понякога и повече.

„Тези бебета са незрели, затова им се осигурява среда, близка до тази в утробата на майката. Температура, влажност, звукова и светлинна изолация – искаме да се чувстват максимално комфортно, като се изолират от околната среда. Така се опитваме да излъжем природата и да „удължим“ развитието им в тази изкуствена утроба. Защото те имат проблем с адаптацията – органите им не са достатъчно зрели, за да изпълняват функцията, която им е отредена. Например дихателната система се оформя след 34 – 35-ата гестационна седмица и едва след това може да функционира сама. Затова недоносените се интубират и се слагат на апаратна вентилация, добавя се сърфактант – изкуствено вещество, което разгъва белия дроб. В зависимост от степента на недоносеност тези бебета за дълъг период са на асистирано, командно дишане“, разказва д-р Симов.

Тези деца са изключително рискови, защото при всички манипулации мозъкът страда. Недостигът на кислород – хипоксията, е една от основните причини за проблеми. Всяка една промяна на средата или болезнена манипулация, поради незрелостта на съдовете на централната нервна система, може да доведе до кръвоизлив и до тежки последици. Рискът от неврологични увреждания е висок и затова развитието трябва продължително време да се следи от различни специалисти. А центровете, които правят продължителна интензивна реанимационна дейност, за страната са два – Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин Дом“ – София с ръководител на Клиниката по неонатология доц. д-р Боряна Слънчева и Специализираната болница за активно лечение по детски болести – София с началник на Клиниката по неонатология доц. д-р Ралица Георгиева.

Не на последно място един от сериозните проблеми за недоносените, е че те са без имунитет.

„В края на бременността матката изтънява и започва да пропуска имуноглобулини от майката, които пазят новороденото. Така майката предава на плода своя имунитет. Когато обаче детето се роди преждевременно, такава защита няма. Бебето става лесна мишена на всякакви зарази. А инвазивните манипулации – инжекции, интубации, сонди, които се правят, носят огромен риск.

Излизайки от болницата, недоносените бебета продължават да имат нужда от повече помощ и консултации в сравнение с връстниците си. И от различни специалисти – очен, ушен, невролог, неонатолог, педиатър, и то поне до 1.5 – 3-годишна възраст според световните стандарти. У нас няма така организация, която да осигури прегледите, изследванията са скъпи, а специалистите, които се занимават със специфичните им проблеми, са изключително малко.

Д-р Велимир Симов, неонатолог, Неонатологично отделение, Първа МБАЛ – София: Храненето – по 2 мл 12 пъти на ден

Огромен проблем е и захранването на недоносените деца и усвояването на храната, защото и стомашно-чревният им тракт не е достатъчно развит. Храненето отначало е венозно – с белтъчни и липидни разтвори, след това през устата със сонда, а по-късно, когато се оформи сукателният рефлекс – със сонда с биберон. Когато теглото достигне 2200 – 2500 грама, бебето може да се храни само с биберон. Започваме с 2 мл храна и тя се дава 10 – 12 пъти на ден, за да се види дали храната се усвоява. В този период се дава обогатена майчина кърма и изкуствена храна – хидролизат и частични хидролизати, които са специално разработени за недоносени деца. Има обаче риск от развитие на тежки заболявания – некротизиращ ентероколит. Защото незрелостта на червата, бързото захранване и дисбектериозата създават условия за неконтролируемо развитие на микроорганизми, раздуване на червата и некрози. Затова недоносеното се захранва само с 2 мл, като бавно увеличаваме броя и количеството на храненията. Идеята е, че бебето трябва да расте много, но може да усвои много малко, а понякога и нищо. Затова този период на „наваксване“ е много продължителен. В началото целта ни е теглото да се увеличава с 10 – 15 грама на ден, за да се стигнат 25 – 30 грама дневен прираст.

Затова, ако бебето се е родило с тегло 1500 грама, се налага да остане в болница 2 – 3 месеца, а понякога и повече. И се гледа като болен в реанимация, като му се отделят много време и внимание.