Затваряме безкръвно херния през 5 мм разрез

Едно от най-честите и най-разпространени хирургични заболявания в съвременния свят е слабинната херния. Тя представлява излизане на коремни органи извън коремната кухина през нормално съществуващи или патологично формирани отвори. Херниите се появяват на различни места и могат да бъдат и различни: слабинна – локализирана в слабинната област, вентрални – в различни части по предната коремна стена, лумбални – в лумбалната област, както подсказва името им. Не винаги натоварването или физическо усилие е причина за това „изсипване”. Част от причините са в анатомията.

И мъже и жени страдат, но с различна честота. При мъжете хернията достига 25 процента, докато при жените е едва около 2 процента. По наши данни 12,5 процента от оперативните интервенции в нашето отделение са по повод слабинна херния. Като говорим за честота на това заболяване и за половите различия относно заболеваемостта, трябва да се обърне внимание на факторите, които предразполагат към неговото развитие.

Преди всичко това са анатомичните особености и различия в устройството на мъжкия и на женския таз. От значение е вродена слабост на съединителната тъкан, различията в устройството на ингвиналния канал, както и начинът на живот и ежедневните физически натоварвания. Мъжете са с по-тесен и фуниевиден таз. Често физическото им натоварване е интензивно и по-високо, което предразполага към заболяване.

Няма как. Много често пациентите, неглижират това заболяване по различни причини. От една страна не познават симптомите, а от друга вероятно прекомерно се страхуват от операцията. Когато говорим за симптоматика на слабинната херния, трябва да се знаят някои особености. В ранните етапи на формиране на хернията може да липсват ясни и конкретни симптоми. Повечето болни усещат лек дискомфорт в слабинната област, който се явява много често след интензивно физическо натоварване. Щом човек отпочине, той отзвучава почти напълно. Други пък имат пареща болка в слабините, независимо от физическото натоварване и периодите на покой. Друг характерен, но не ранен, симптом е появата на подутина в слабинната област. Тя нараства на размери с времето и при физическо напрежение се увеличава осезаемо. Сравнително често се наблюдават и слабинни хернии с гигантски размери.

В съвременната хирургия са познати изключително много и различни оперативни техники за лечение на слабинна херния. Много от прилаганите в миналото операции не са се доказали като успешни и вече не се прилагат. От друга страна още през 1884 г. италианският хирург Е. Басини успешно започва да прилага операция, която се е доказала в годините и все още се прилага със сравнително добър ефект.

Най-простото групиране на оперативните техники е според това дали се използва протеза за ингвинална херния, по-известна като платно за херниопластика, или не. През последните тридесет години с развитието на техниката и на медицината методите също претърпяха сериозен напредък. Започваха да се прилагат различни синтетични материали, които подпомагат от една страна в работата на хирурга, а от друга гарантират по-добри и трайни резултати при пациентите. Може би един от еталоните за тясно сътрудничество между медицината и техниката е използването на специални платна за оперативно лечение на херния.

Така е и това не се дължи на грешка в оперативната техника, а по-скоро на анатомични особености. Операцията трябва да се направи наново заради слабост на съединителната тъкан и недостатъчност на тъканната здравина в областта на слабините. При поставянето на платно по време на операцията обикновено не се разчита на случайността. Нито на това, че тъканите, с които се възстановява формираният дефект на коремната стена, са достатъчно здрави. Подсилването на тъканите чрез поставяне на платно дава възможност на организма да се възстанови въпреки намалената здравина на тъканите.

В последните години в нашата практика доста сериозно навлязоха и ендоскопските методи за лечение на слабинна херния – това са така наречените безкръвни операции. Вече успешно се прилага лечение на ингвинална херния през един 5 мм отвор в областта на пъпа, възстановяване на целостта на коремната стена чрез три миниотвора, по-добра визуализация на оперативното поле чрез видеокамери с висока разделителна способност, по-голяма сигурност по време на работа и не на последно място по-бързо възстановяване след операцията.