Хлорохин

Химично наименование

N4-(7-хлор-4-хинолинил)-N',N'-диетил-1,4-пентандиамин (като фосфат, хидрохлорид или сулфат)

Брутна формула

C₁₈H₂₆ClN₃

Фармакологична група

• Имуносупресори
• Други синтетични антибактериални средства

Нозологична класификация (МКБ-10)

• A06.4 | Амебен абсцес на черния дроб
• A06.9 | Амебиаза, неуточнена
• B54 | Малария, неуточнена
• E80 | Разстройства на обмяната на порфирина и билирубина
• L56 | Други остри изменения на кожата, причинени от ултравиолетова радиация
• M06.9 | Ревматоиден артрит, неуточнен
• M32 | Дисеминиран lupus erythematodes
• M34 | Системна склероза

Физико-химични свойства

Бял (с лек кремав оттенък) кристален прах, горчив на вкус. Лесно разтворим във вода, много слабо – в алкохол.

Фармакология

Фармакологично действие:

• противовъзпалително,
• антиаритмично,
• имуносупресивно,
• антималарийно,
• антипротозойно.

Инхибира синтеза на ДНК и причинява смъртта на асексуалните еритроцитни форми на всички видове плазмодии и дизентерийната амеба. Свързва се свободните радикали, стабилизира клетъчните и субклетъчните мембрани, намалява отделянето на лизозомални ензими, потиска реактивността на лимфоцитите, инхибира левкоцитния хемотаксис, образуването на дисулфидни връзки, инхибира активността на неутралната протеаза и колагеназата и намалява интракапилярната агрегация на еритроцитите. Благодарение на активното свързване с нуклеиновите киселини, упражнява цитотоксичен ефект, който е в основата на имуносупресивните му и неспецифичните му противовъзпалителни ефекти. Намаляването на отделянето на определени лимфокини предотвратява клонирането на сенсибилизирани клетки, активирането на системата на комплемента и Т-килърите, инхибира автоалергичния процес и съпътстващото възпаление (главно фазата на алтерция (увреждане)). Антиаритмичният му ефект се дължи на намаляване на възбудимостта на сърдечния мускул.

Абсорбира се бързо и почти напълно в стомашно-чревния тракт, достигайки C_max (максимална плазмена концентрация) след 2 – 6 часа. Свързва се с плазмените албумини в 55%. Намира се във високи концентрации в черния дроб, бъбреците, далака и белите дробове. Постоянно ниво в кръвната плазма се създава 7 дни след началото на приложението. Лесно преминава хематоенцефалната бариера и плацентата. В малка степен (около 25%) се метаболизира в организма, 70% се екскретира непроменен. Отделя се от организма бавно: концентрацията в кръвната плазма намалява с 50% в рамките на 3 дни. Елиминира се главно чрез екскреция в непроменена форма от бъбреците и следователно при бъбречна недостатъчност може да се натрупа в организма. Подкисляването на урината увеличава скоростта на екскреция, алкализацията я намалява. T_1/2 (период на полуживот) – 30 – 60 денонощия.

Ефективен срещу всички форми на Plasmodium vivax и Plasmodium malariae, еритроцитните форми на повечето щамове на Plasmodium falciparum и тъканните форми на дизентериалната амеба.

Показания

• Малария (профилактика и лечение от всички видове)
• Екстраинтестинална амебиаза
• Амебен абсцес на черния дроб
• Хронични и подостри форми на системен лупус еритематозус
• Склеродермия
• Ревматоиден артрит
• Фотодерматоза
• Късна кожна порфирия

Противопоказания

• Свръхчувствителност
• Чернодробна и/или бъбречна недостатъчност
• Инхибиране на хематопоезата на костния мозък
• Тежко увреждане на сърдечния мускул (с нарушение на ритъма)
• Неутропения
• Псориатичен артрит
• Порфиринурия
• Бременност

Начин на приложение

Вътрешно.

Ограничения за приложение

• Глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност
• Ретинопатия
• Епилепсия
• Миастения
• Тежки стомашно-чревни заболявания
• Едновременна употреба на хепатотоксични средства

Предпазни мерки

По време на лечението са необходими периодични прегледи от офталмолог, контрол на ПКК.

Взаимодействия

Антиацидите нарушават абсорбцията, циметидин увеличава концентрацията в кръвната плазма. Съчетаването с други антималарийни средства може да даде антагонистичен ефект. Несъвместим със златни препарати, пенициламин, фенилбутазон, цитостатици, левамизол (нарастват невротоксичността и вероятността от възникване на кожни реакции). В комбинация с глюкокортикоиди увеличава риска от развитие на миопатия и кардиомиопатия, с МАО-инхибитори – токсичност, с етанол – хепатотоксичност, със сърдечни гликозиди – дигиталисова интоксикация.

Странични ефекти

Храносмилателен тракт

• Гадене
• Повръщане
• Понижен апетит
• Коремна болка

Нервна система и сетивни органи

• Главоболие
• Главозамайване
• Нарушения на съня
• Психоза
• Припадъци
• При продължителна употреба:
  • помътняване на роговицата
  • увреждане на ретината
  • увреждане на зрението
  • звънтене в ушите

Сърдечно-съдова система и кръв (хематопоеза, хемостаза)

• Увреждане на миокарда с промени в ЕКГ
• Понижение на кръвното налягане
• Левкопения
• Тромбоцитопения

Алергични реакции

• Дерматит
• Фоточувствителност

Други

• Миалгия
• Артралгия
• Промяна в цвета на кожата и косата
• Косопад

Предозиране

Симптоми

• Главоболие
• Нарушено съзнание
• Повръщане
• Зрителни нарушения
• Конвулсии
• Колапс

Смъртта може да настъпи до 2 часа след приемане от респираторна депресия.

Лечение

• Стомашна промивка
• Активен въглен (в доза 5 пъти по-голяма от предполагаемата доза хлорохин)
• Еметици
• Перитонеална диализа
• Плазмафереза