Запринел 10 мг филмирани таблетки

Стабилна исхемична болест на сърцето

Ако през първия месец от лечението с периноприл настъпи епизод на нестабилна ангина пекторис (голям или не), преди продължаване на лечението трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението риск/полза.

Хипотония

АСЕ инхибиторите може да доведат до понижение на артериалното напягане. Симптоматична хипертония се наблюдава рядко при пациенти с неусложнена хипертония и е по-вероятно да настъпи при пациенти с хиповолемия, т.е. на диуретична терапия, ограничения на сол в диетата, диализа, диария или повръщане, или които имат тежка ренин-зависима хипертония. При пациети със симптоматична сърдечна недостатъчност, със или без придружаваща бъбречна недостатьчност се наблюдава клинично изявена хипотония. Това е повероятно да се появи при пациенти с по-тежки степени на сърдечна недостатъчност, което се определя от употребата на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционална бъбречна недостатьчност. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, началото на терапията и адаптирането на дозите трябва да бъде внимателно мониторирано. Подобни съображения са валидни и при пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които внвзапно понижение на артериалното налягане би могло да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.

При развитие на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение на гръб и, ако е необходимо да му се приложи интравенозна инфузия на 9 mg/ml (0,9%) разтвор на натриев хлорид. Преходна хипотонична реакция не е противопоказание за продължаване на лечението, като последващите дози може да се приложат обикновено без проблеми веднага след като артериалното налягане се повиши след увеличаване на обема.

При някои пациенти със застойна сърдечна недостатьчност, които са с нормално или ниско кръвно налягане, периндоприл може да доведе до допълнително понижаване на системното артериално налягане. Този ефект е очакван и обихновено не е причина за спиране на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да е необходимо понижаване на дозата на периндоприлов тозилат или спиране на приложението му.

Стеноза на аортата или митрална клапа/хипертрофична кардиомиопатия

Какго и при другите АСЕ-инхибитори, периндоприлов тозилат трябва да се използва предпазливо при пациенти с митрална клапна стеноза и обстру кция на изхода на лявата камера като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.

Бъбречно увреждане

При бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 60 ml/mm) началната доза на периндоприл трябва да бъде определена в зависимост от креатининовия клирънс на пациента, а впоследствие като функция на отговора на пациента на лечението. Рутинно мониториране на калий и креатинин е част от нормалната медицинска практика за тези пациенти.

При пациенти с клинично проявена сърдечна недостатьчност, хипотонията след започване на терапия с АСЕ-инхибигори може да доведе до допълнително увреждане на бъбречната функция. В тази ситуация е докладвано за остра бъбречна недостатьчност, обикновено обратима.

При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек, които са иа лечение с АСЕ-инхибитори е наблюдавано обикновено обратимо след спиране на терапията повишение на уреята в кръвта и серумния креатинин. Това е по-вероятно при пациенти с бъбречна недостатьчност. Ако е налице реновазална хипертония, има повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостагьчност. При тези пациенти лечението трябва да започне под непосредствено лекарско наблюдение с ниски дози и внимателно титриране на дозата. Тъй като лечението с диуретици може да допринесе за горното, употребата им трябва да бъде спряна, а бъбречната функция да се монигорира през първиге седмици от терапията с периндоприлов тозипат.

Някои пациенти с хипертония и без изявено предварително бъбречно съдово заболяване са развили повишение на уреята в кръвта и серумния креатинин, които обикновено са леки и преходни, особено ако периндоприл се прилага заедно с диуретик. Това е по-вероятно да настъпи при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане. Може да се наложи намаление на дозата и/или спиране на диуретика и/или периндоприлов тозилат.

Пациенти на хемодиализа

При пациенти на хемодиализа с високопропускливи мембрани и лекувани едновременно с АСЕ-инхибитор са докладвани анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се обсъди употреба на различен вид диализна мембрана или различеи клас антихипертензивно лекарство.

Бъбречна трансплантация

Няма опит от приложението на периндоприл при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация.

Свръхчувствителност, ангиоедем

Рядко при пациенти на лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, включтелно периндоприл са съобщавани ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса. Това може да се прояви във всеки един момент от лечението. В такива случаи употребата на периндоприл трябва да бъде спряна незабавно и да се предприеме адекватно мониториране, така че да се гарантира пълно изчезване на симптомите преди изписването на пациента. В случай, че отокът е ограничен само по лицето и устните, състоянието обикновено се овладява без лечение, въпреки че антихистамините се използват успешно за облекчаване на симптомите.

Ангиоедем с ларингеален оток може да бъде фатален. При ангажиране на езика, глотиса или ларинкса с възможна обструкция на дихателните пътища, незабавно трябва да се започне спешна терапия. Тя може да включва подкожно приложение на адреналин и/или мерки за осигуряване проходимост на дихателните пътища. Пациентите трябва да са под непосредствено лекарско наблюдение до пълно и трайно изчезване на симптомите.

Пациенти с анамнеза за ангиоедем несвързан с терапия с АСЕ-инхибитори, може да са с повишен риск от ангиоедем, когато получават АСЕ-инхибитор.

 Рядко при пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори е съобщавано за интестинален ангиоедем. Тези пациенти се представят с коремна болка (със или без гадене и повръщане); в някои случаи не е имало предшестващ фациален ангиоедем, а нивата на С1 -естеразата са били нормални. Ангиоедем е бил диагностициран с процедури, включващи абдоминална КТ или ултразвукова диагностика, или по време на операция, а симптомите са изчезвали след спиране употребата на АСЕ-инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциалната диагноза на пациенти с АСЕ-инхибитори и коремна болка.

Едновременна употреба на mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус)

Пациентите на съпътстваща терапия с mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането).

Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза

Рядко пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори по време на LDL афереза с декстран сулфат са получавали животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез временно спираие на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка аферезна процедура.

Анафилакгоидни реакции по време на десенсибилация

Пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори по времв на десенсибилизиращо лечение (с hymenoptera venom) са получавали анафилактоидни реакции. При същите пациенти тези реакции са били избегнати с временно спиране употребата на АСЕ-инхибитора, но са се появявали отиово при непреднамерена повторна употреба.

Чернодробна недостатъчност

Рядко употребата на АСЕ-инхибитори се свързва със синдром, койго започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори, които развият жьлтеница или подчертано повишение в нивата на чернодробните ензими, трябва да спрат употребата на АСЕ-инхибитора и да получат адекватно медицинско проследяване.

Неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения, анемия

При пациенти на лечение с АСЕ инхибитори са получени съобщения за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложнения, неутропенията се проявява рядко. Периндоприл трябва да се използва изключително предпазливо при пациенти с колагенози, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид, или в комбинация от тези усложняващи фактори, особено при предшестващо увреждане на бъбречната функция. Някои от тези пациенти са развили тежки инфекции, които в малък брой случаи не са отговорили на интензивна антибиотична терапия. Ако при такива пациенти се използва периндоприл се препоръчва периодично мониториране на левкоцитния брой, като пациентите трябва да бъдат информирани, че трябва да съобщават за всеки признак на инфекция (напр. възпалено гърло, повишена температура).

Раса

Пациентите от афро-американски произход, които са на лечение с АСЕ-инхибитори са с повисока честота на ангиоедем в сравнение с другите раси.

Както и при останалите АСЕ-инхибитори, периндоприл очевидно е по-слабо ефективен по отношение понижаване на артериалното налягане при пациенти от черната раса в сравнение с пациенти с друга расова принадлежност, вероятно поради по-високата честота на ниски ренинови нива в тази популация

Кашлица

При употреба на АСЕ-инхибитори се съобщава за суха кашлица. Тя обикновено е непродуктивна, персистираща и изчезва при спиране иа лечението. Кашлицата свързана с употребата на АСЕ-инхибитори трябва да се има предвид като част от диференциалната диагноза на кашлицата. 

Хирургия, анастезия

При пациенти, на които предстои голяма операция или анестезия с лекарства, които имат хипотонично действие, периндоприл може да блокира образуването на ангиотензин II вторично, като компенсация на освобождаването на ренин. Поради това се првпоръчва лечението да бъде спряно, ако е възможно един ден преди операцията. При поява на хипотония, за която се предполага, че се дължи на този механизъм, тя може да бъде коригирана с обемно заместване.

Хиперкалиемия

При някои пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл е наблюдавано повишение на серумния калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват такива като бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, хипоалдостеронизъм, интеркурентни заболявания, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калийсъхраняващи диуретици (като спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта; или онези пациенти, които приемат други лекарства водещи до повишение на серумния калий (напр. хепарин, ко-тримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с увредена бъбречна функция може да доведе до значително повишение на серумния калий. Хиперкалиемията може да е причина за сериозни, понякога фатални аритмии. Ако съпътстващата употреба на гореспоменатите средства се счита за необходима, те трябва да се използват предпазливо и с често мониториране на серумния калий.

Диабет

При пациенти с диабет и предшестващо лечение с перорални антидиабетни средства или инсулин, а именно през първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори, трябва да се провежда строг контрол на нивото на кръвната захар.

Литий

Комбинацията от литий и периндоприл като цяло не се препоръчва.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта

Комбинацията на периндоприл и капий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калийсъдържащи заместители на солта обикновено не се препоръчва.

Бременност

Лечението с АСЕ-инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако терапията с АСБ-инхибитори не се счита за съществена, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕинхибитори трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатьчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ-инхибитори ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен. Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

ACE инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Помощни вещества

Поради съдържанието на лактоза монохидрат, пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост или Lapp-лактазен дефицит не трябва да приемат този лекарствен продукт.