Лекарства и добавки

Заранта 5 мг филмирани таблетки

30.07.2019, 07:49
Бъдете първият гласувал!
0.00 лв.
Име на английски език:

Zaranta 5 mg film-coated tablets

Активни съставки:

розувастатин (rosuvastatin)

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: инхибитори на HMG-CoA редуктазата.

Механизъм на действие

Розувастатин е селективен и конкурентен инхибитор на HMG-CoA редуктазата, скоростограничаващият ензим, който превръща З-хидрокси-З-метилглутарил коензим А в мевалонат, прекурсор на холестерола. Основното място на действие на розувастатина е черния дроб, прицелният орган за намаляване нивото на холестерол. Розувастатин увеличава броя на чернодробните LDL рецептори върху клетъчната повърхност, като засилва залавянето и катаболизма на LDL и инхибира чернодробната синтеза на VLDL, като по този начин намалява общия брой на VLDL и LDL частици.

Фармакодинамични ефекти

Розувастатин намалява повишения холестерол в LDL (LDL-С), общия холестерол (ТС) и триглицеридите (TG) и повишава холестерола в HDL (HDL-C). Той също понижава АроВ, холестерол извън HDL, холестерола в VLDL, триглицеридите във VLDL и увеличава АроА-1. Розувастатин понижава и съотношението холестерол в LDL/ холестерол в HDL, общ холестерол / холестерол в HDL и холестерол извън HDL (non HDL-C)/ холестерол в HDL и АроВ/АроА-1. 

Терапевтичният ефект се забелязва в рамките на 1 седмица от началото на лечението и 90% от максималния отговор се постига до 2 седмици. Максималният отговор обикновено се постига към 4-та седмица и се поддържа след това.

Клинична ефикасност и безопасност

Розувастатин е ефективен при възрастни лица страдащи от хиперхолестеролемия със или без хипертриглицеридемия независимо от расова принадлежност, пол или възраст и при специални групи като диабетици или пациенти с фамилна хиперхолестеролемия. Обобщените данни от клиничните проучвания от фаза III показват, че розувастатин е ефективен при лечение на голяма част от пациенти с тип IIа и IIb хиперхолестеролемия (средна изходна стойност на холестерол в VLDL около 4,8 mmol/L). 

Фармакокинетика

Абсорбация

Максимални плазмени нива се достигат приблизително 5 часа след перорално приемане. Абсолютната бионаличност е приблизително 20%.

Разпределение

Розувастатин се поема основно от черния дроб, който е основното място на синтезиране на холестерола и очистване на хорестерола в LDL. Обемът на разпределение на розувастатин е приблизително 134 L. Розувастатин е свързан с плазмените протеини, предимно албумина, приблизително в 90%.

Биотрансформация

Метаболизмът на розувастатин е ограничен (приблизително 10%). In vitro проучвания на метаболизма с използване на човешки хепатоцити показват, че розувастатин е неподходящ субстрат за цитохром Р450 обусловен метаболизъм. CYP2C9 е основният изоензим, който участва в метаболизма на розувастатин, a 2С19,3 А4 и 2D6 участват в по-малка степен. Основните метаболити са N-дезметил и лактон. N-дезметил е около 50% по-малко активен в сравнение с розувастатин, докато лактона се счита за клинично неактивен. Розувастатин представлява повече от 90% от активността на циркулиращия инхибитор на HMG- СоА редуктазата.

Елиминиране

Приблизително 90% от розувастатин се елиминират като непроменено лекарство с фекалиите (състоящо се от абсорбирано и неабсорбирано активно вещество), като останалата част се екскретира с урината. Около 5% се екскретира непроменен в урината. Плазменият полуживот е около 19 часа. Времето на полуживот не се увеличава при по-високи дози. Средният плазмен клирънс е приблизително 50 литра/час (коефициент на вариабилност 21,7%), Както при други инхибкгори на HMG-CoA редуктазата, чернодробното поемане на розувастатин включва мембранния преносител ОАТР-С. Този преносител е важен за чернодробното елиминиране на розувастатин.

Линейност

Системната експозиция на розувастатин се увеличава пропорционално на приеманата доза. Няма промяна във фармакокинетичните параметри при многократно дозиране.

Специални групи пациенти

Възраст и пол

Възрастта или пола нямат клинично значим ефект върху фармакокинетнката на розувастатин при възрастни. Експозицията при деца и юноши с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия изглежда сравнима или по-ниска от тази при възрастни пациенти с дислипидемия.

Раса

Фармакокинетичните проучвания показват, че при индивиди от азиатската раса (японци, китайци, филипинци, виетнамци и корейци), се наблюдава 2-кратно повишаване на средната AUC и Сmax, отколкото при индивиди от кавказката раса; при индийци е налице повишаване на средната AUC и Сmax 1,3 пъти. Популационния фармакокинетичен анализ показва, че между индивидите от кавказката и черната раса няма клинично значими различия.

Увредена бъбречна функция

По време на клинично проучване при лица с различна степен на увреждане на бъбречната функция, лекото до умерено увреждане не е повлияло плазмените концентрации на розувастатин или на неговия N-дезметил метаболит. Лица с тежко увреждане на бъбречната функция обаче (СгСl <30 mL/min) са имали 3-кратно увеличение на плазмената концентрация в сравнение със здрави доброволци и 9 пъти по-висока концентрация на Nдезметил метаболита. Равновесните плазмени концентрации на розувастатин при пациенти на хемодиализа са приблизително 50% по-високи в сравнение със здрави доброволци.

Увредена чернодробна функция

В клинично проучване при лица с различна степен на чернодробно увреждане не са получени данни за повишена експозиция на розувастатин при пациенти с резултат по Child-Pugh 7 или по-нисък. Въпреки това, при двама пациенти с резултат по Child-Pugh 8 и 9 системната експозиция е била увеличена най-малко 2 пъти в сравнение с лица с по-нисък резултат по Child-Pugh. Няма данни за пациенти с резултат по Child-Pugh над 9.

Генетичен полиморфизъм

Диспозицията на HMG-CoA редуктазните инхибитори, включително розуватстатин, е свързана с транспортерните протеини ОАТР1В1 и BCRP. При пациенти с генетичен полиморфизъм на SLCOIBI (ОАТР1В1) и/или ABCG2 (BCRP) има риск от повишаване на експозицията на розувастатин. Индивидуален полиморфизъм на SLCOIBI с.521СС и ABCG2 С.421АА е свързан с по-висока експозиция (AUC) на розувастатин, в сравнение с генотиповете SLCOIBI С.521ТТ или ABCG2 с,421СС. Този специфичен генотип не е установен в клиничната практика, но за пациентите, за които е известно, че имат тези видове полиморфизъм, се препоръчва по-ниска дневна доза розувастатин.

Педиатрична популация

Две фармакокинетични проучвания с розувастатин (прилаган под формата на таблетки) при педиатрични пациенти с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия на възраст 10-17 или 6-17 години (общо 214 пациенти) показват, че експозицията при педиатричните пациенти изглежда сравнима или по-ниска от тази при възрастните пациенти. Експозицията на розувастатин е била предвидима по отношение на дозата и времето в продължение на 2-годишен период.

Показания

Лечение на хиперхолестеролемия

Възрастни, юноши и деца на възраст 6 и повече години с първична хиперхолестеролемия (тип IIа, с изключение на хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия) или смесена дислипидемия (тип IIb) като добавка към диетата, когато резултатът от диетата и други нефармакологични мерки (напр. физически упражнения, намаляване на теглото) не е задоволителен.
Възрастни, юноши и деца на или над 6-годишна възраст с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като добавка към диетата и към друго липидопонижаващо лечение (например LDL афереза) или когато това лечение не е подходящо.

Превенция на кардиоваскуларни събития

Превенция на значими сърдечно-съдови събития при пациенти, при които се очаква висок риск при първо сърдечно-съдово събитие, като допълнение към корекция на други рискови фактори.

Противопоказания

Заранта е противопоказан:
  • при пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества
  • при пациенти с активно чернодробно заболяване, включително неуточнено, продължително покачване на серумните трансаминази и всяко покачване на серумни трансаминази три пъти над горната референта граница 
  • при пациент с тежко увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс <30 mL/min)
  • при пациенти с миопатия
  • при пациенти, приемащи едновременно циклоспорин
  • по време на бременност, кърмене и при жени в детеродна възраст, които не използват подходящи контрацептивни мерки

Дозите от 30 и 40 mg е противопоказана при пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия/рабдомиодиза. Такива фактори са:

  • умерено по степен увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс под 60 mL/min)
  • хипотиреоидизъм лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявалия
  • анамнеза за поява на мускулно увреждане по време на лечение с друг медикамент от групата на инхибиторите на хидрокси-метил-глутарил-коензим А редуктазата или с фибрат
  • злоупотреба с алкохол
  • състояния, при които може да се повиши плазменото ниво на лекарството
  • лица от азиатската раса
  • съпътстващо лечение с фибрати

Специални предупреждения и предпазни мерки

Бъбреци

При пациенти, лекувани с по-високи дози Заранта, по-конкретно 40 mg, е наблюдавана протеинурия, която е установена при изследване с тест-ленти, с предимно тубулен произход и в повечето случаи с преходен или интермитентен характер. Няма данни дали протеинурията предшества остро или прогресивно бъбречно заболяване. Честотата на докладване на оценените като сериозни бъбречни нежелани събития по време на постмаркетингова употреба е по-висока при дозировка от 40 mg. По време на рутинното проследяване на пациенти, обичайно третирани с 30 или 40 mg, трябва да се прави и оценка на бъбречната функция.

Скелетна мускулатура

Ефекти върху скелетната мускулатура (миалгия, миопатия и, по-рядко рабдомиолиза) са съобщавани при приложение на всички дозови режими със Заранта, особено при дози над 20 mg. Много рядко случаи на рабдомиолиза са съобщавани при употреба на ezetimibe в комбинация с инхибитор на HMG-CoA редуктазата. Не може да бъде изключено фармакодинамично взаимодействие и е необходимо внимание при комбинираното им прилагане.

Както при другите инхибитори на HMG-CoA редуктазата, докладваната честота на рабдомиолиза, свързана със Заранта по време на постмаркетинговата употреба е по-висока при дозировка от 40 mg.

Изследване на креатинкиназата

Креатинкиназата (СК) не трябва да се определя след физическо натоварване или при наличието на друга правдоподобна причина за увеличение на СК, което може да затрудни интерпретацията на резултата. Ако нивото на СК е значително повишено на изходно ниво (> 5 пъти над горната референтна граница), повторно определяне трябва да бъде направено в рамките на 5-7 дни. Ако се потвърди изходно ниво на СК > 5 пъти над горната референтна граница, лечението не трябва да започва.

Преди започване на лечение

Както и други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, Заранта трябва да бъде предписван с особено внимание при пациенти, за които са налице фактори, предразполагащи развитие на миопатия/рабдомиолиза. Такива фактори са:

  • увреждане на бъбречната функция
  • хнпотиреоидизъм
  • лична или фамилна анамнеза за наследствено мускулно заболяване
  • анамнеза за прояви на мускулна токсичност към други инхибитори на HMG-CoA редуктазата или фибрати
  • злоупотреба с алкохол
  • пациенти на възраст над 70 години
  • състояния, при които може да се наблюдава повишаване на плазмените нива
  • съпътстващо приложение на фибрати

 При тези пациенти, рискът от лечението трябва да се съобрази с възможната полза, като се препоръчва клинично наблюдение. Ако изходното ниво на СК е значително повишено (>5 пъти над горната референтна граница) лечението не трябва да започва.

По време на лечение

Трябва да се иска от пациентите незабавно да съобщават за появата на необясними мускулни болки, усещане за слабост или крампи, особено ако са свързани с неразположение или фебрилитет. При тези пациенти трябва да се изследва нивото на СК. Терапията трябва да се прекрати, ако нивото на СК е значително повишено (>5 пъти над горната референтна граница) или мускулните симптоми са тежки и причиняват дискомфорт по време на обичайната активност (дори нивото на СК да е <5 пъти над горната референтна граница). Ако симптомите изчезнат и нивото на СК се нормализира, може да се помисли за възобновяване на лечението със Заранта или с алтернативен инхибитор на HMG-CoA редуктазата, прилаган в най-ниска доза, под наблюдение. Рутинното мониториране на нивото на СК при пациенти без симптоми не е основателно.

Има много редки съобщения за имуномедиирана некротизираща миопатия (ИМНМ) по време или след лечение със статини, включително розувастатин. ИМНМ, клинично се характеризира с проксимална мускулна слабост и повишена креатинкиназа, които персистират въпреки спиране на лечението със статини.

По време на клиничните изпитвания не са получени данни за увеличаване на ефектите върху скелетната мускулатура в малката група пациенти, при които розувастатин е прилаган със съпътстващо лечение. Увеличение на честотата на миозит и миопатия е наблюдавано обаче при пациенти, приемащи други инхибитори на HMG-CoA редуктазата заедно с произвони на фибриновата киселина, включващи гемфиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови антимикотици, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици.

Гемфиброзил повишава риска от поява на миопатия, ако се приема едновременно с някои инхибитори на HMG-CoA редуктазата. Поради това комбинацията между розувастатин и гемфиброзил не е препоръчителна. Ползата от допълнително понижаване на липидните нива в резултат от комбинираното приемане на розувастатин с фибрати или ниацин трябва да бъде внимателно преценена спрямо потенциалния риск от подобни комбинации. При дози от 30 и 40 mg, съпътстващото лечение с фибрати е противопоказано.

Заранта не трябва да се прилага едновременно с лекарствени продукти за системно приложение, съдържащи фузидова киселина или в рамките на 7 дни след спиране на лечението с фузидова киселина. При пациентите, за които е прието, че системният прием на фузидова киселина е от съществено значение, лечението със статини трябва да се спре за целия период на лечение с фузидова киселина. Има съобщения за рабдомиолиза (включително с фатален край) при пациенти, приемащи тази комбинация. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно съвет от лекар, ако получат някакви симптоми на мускулна слабост, болка или болезненост.

Лечението със статини може да започне отново седем дни след приема на последната доза фузидова киселина. При извънредни обстоятелства, когато е необходимо продължително системно прилагане на фузидова киселина, например, при тежки инфекции, нуждата от комбинирано прилагане на Заранта и фузидова киселина трябва да се обмисли индивидуално за всеки пациент и под внимателно медицинско наблюдение.

Заранта не трябва да се употребява при пациенти с остри, сериозни състояния, показателни за миопатия или предразполагащи към развитие на бъбречна недостатъчност вследствие рабдомиолиза (напр. сепсис, хипотензия, голяма операция, травма, тежки метаболитни, ендокринни и електролитни нарушения или неконтролирани гърчове).

Влияние върху черния дроб

Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, Заранта трябва внимателно да се прилага при пациенти, които приемат голямо количество алкохол и/или са имали заболяване на черния дроб.

Препоръчително е да се направят изследвания за оценка на функцията на черния дроб преди и 3 месеца след започване на лечението. Заранта трябва да бъде преустановен или дозата трябва да бъде намалена, ако нивото на серумните трансаминази надвишава три пъти горната референта граница. Съобщената честота на сериозни нежелани реакции от страна на черния дроб (състоящи се основно в увеличени трансаминази), по време на постмаркетинговата употреба, е по-висока при дозата от 40 mg.

При пациенти с вторична хиперхолестеролемия, причинена от хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, основното заболяване трябва да се лекува преди започване на лечение със Заранта.

Раса

Фармакокинетичните проучвания показват, че при пациентите от азиатската раса е налице повисока експозиция в сравнение с тези от кавказката (бялата) раса.

Протеазни инхибитори

Повишена системна експозиция на розувастатин е наблюдавана при пациенти, приемащи розувастатин едновременно с различни протеазни инхибитори в комбинация с ритонавир. Трябва да се обмисли, какго ползата от липидопонижаване чрез употреба на розувастатин при пациенти с HIV, които приемат протеазни инхибитори, така и потенциала за повишена концентрация на розувастатин, когато се започва терапията и се повишава дозата на розувастатин при пациент, лекувани с протеазни инхибитори. Не се препоръчва съпътстващо приложение на определени протеазни инхибитори, освен ако дозата на розувастатин не се коригира.

Непоносимост към лактоза

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Интерстициална белодробна болест

Съобщени са изолирани случаи на интерстишална белодробна болест при прием на някои статини, особено при продължително лечение. Признаците могат да включват диспнея, непродуктивна кашлица и влошаване на общото състояние (умора, отслабване на тегло и фебрилитет). При подозренение, че пациент е развил интерстициална белодробна болест, лечението със статии трябва да бъде преустановено.

Захарен диабет

Според някои данни може да се предположи, че лекарствата от класа на статините повишават нивото на кръвна захар, като при някои пациенти, изложени на висок риск от развитие на диабет, може да предизвикат ниво на хипергликемия, при което е необходимо клинично противодиабегао лечение.

Въпреки това, рискът се превъзхожда от понижението на съдовия риск при употреба на статини и поради това не следва да бъде причина за спиране на лечението със статини. При пациентите, изложени на риск от хипергликемия (кръвна захар на гладно 5,6 до 6,9 mmoI/L, ИТМ > 30 kg/m2, повишени триглицериди, хипертония), трябва да се проследяват клиничните и биохимичните показатели съгласно местните разпоредби. В изпитването JUPITER е съобщена обща честота на захарен диабет от 2,8% при прием на розуваститин и 2,3% при прием на плацебо, предимно при пациенти с нива на кръвна захар на гладно 5,6 до 6,9 mmol/L.

Педиатрична популация

Оценяването на линейното израстване (височина), тегло, ИТМ (индекс на телесна маса) и вторичните полови белези на половото съзряване по скалата на Tanner при педиатрични пациенти на възраст 6 до 17 години приемащи розувастатин е ограничено до двугодишен период. След 2 години на третиране по време на проучването, не се забелязва никакъв ефект върху растежа, теглото, ИТМ или половото съзряване.

В клинично проучване на деца и юноши приемащи розувастатин за 52 седмици, повишаване на СК >10xULN и мускулните симптоми след упражнение или повишена физическа активност са наблюдавани по-често в сравнение с наблюдения от клинични проучвания при възрастни.

Приложение

Преди започване на терапията пациентът трябва да бъде поставен на стандартна диета за понижаване нивото на холестерола, която да продължи и по време на лечението.

Начин на приложение

Заранта може да се приема по всяко време на деня със или без храна.

Дозировка

Изборът на дозировка се определя от индивидуалните терапевтични цели и отговора на пациента, които се определят от препоръките на съвременните консенсусни ръководства за контрол на холестеролемията.

Лечение на хиперхолестеролемия

Препоръчваната начална доза е 5 mg или 10 mg перорално веднъж дневно, както при пациенти, които не са приемали статини, така и при преминаване от друг инхибитор на HMG-CoA редуктазата. Изборът на начална доза зависи от нивото на серумния холестерол, бъдещия сърдечно-съдов риск и риска от поява на нежелани лекарствени реакции. При необходимост дозата може да се коригира като се премине на следващото дозово ниво след 4 седмици.

Предвид повишената честота на докладване на нежелани реакции при доза от 40 mg в сравнение с по-ниските дози, последно титриране до 30 mg или до максималната доза от 40 mg трябва да се предприема само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия с висок сърдечносъдов риск (особено тези с фамилна хиперхолестеролемия), които не достигат желаното ниво на холестерол при лечение с 20 mg и при които ще се прави рутинно проследяване в хода на лечението.

При започване на лечение с 30 или 40 mg се препоръчва постоянно наблюдение на пациента от специалист.

Превенция на сърдечно-съдови събития

В проучване за намаляване на риска от сърдечно-съдови събития използваната доза е 20 mg дневно.

Педиатрична популация

Употребата от деца трябва да се извършва само под наблюдението на специалист.

Деца и юноши на възраст от б до 17 години (стадий <II-V по Танер) 
  • Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия
    • При деца на възраст 6 до 9 години с фамилна хиперхолестеролемия препоръчителният дозов диапазон е 5-10 mg перорално веднъж дневно. Безопасността и ефикасността на дози по-високи от 10 mg не са проучвани при тази популация
    • При деца на възраст 10 до 17 години с фамилна хиперхолестеролемия препоръчителният дозов диапазон е 5-20 mg перорално веднъж дневно. Безопасността и ефикасността на дози по-високи от 20 mg не са проучвани при тази популация.

При деца и юноши с фамилна хиперхолестеролемия препоръчителната начална доза е 5 mg дневно.

Титрирането трябва да се провежда съгласно индивидуалния отговор и поносимост на педиатричните пациенти, както се препоръчва в препоръките за лечение на децал  Децата и юношите трябва да се подложат на стандартна холестероло-понижаващь преди да се започне лечение с розувастатин; диетата трябва да се продължи по време на лечението с розувастатин.

  • Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия
    • При деца на възраст от 6 до 17 години с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия препоръчителната доза е 20 mg веднъж дневно.
    • Препоръчва се начална доза от 5 до 10 mg веднъж дневно в зависимост от възрастта, телесното тегло и предишна употреба на статини.
    • Титрирането до максимална доза от 20 mg веднъж дневно при педиатрични пациенти трябва да се провежда съгласно индивидуалния отговор и поносимост, както е според препоръките за лечение при педиатрични пациенти. Децата и възрастните трябва да бъдат на стандартна диета за понижаване на холестерола преди започване на лечението с розувастатин, като тази диета трябва да се продължи по време на лечението. Има ограничен опит с дози, различни от 20 mg, при тази популация.

Таблетките от 30 и 40 mg не са подходящи за употреба при педиатрични пациенти.

  • Деца по-малки от 6 години
    • Безопасността и ефикасността на употребата при деца по-малки от 6 години не са проучвани. Следователно Заранта не се препоръчва за употреба при деца по-малки от 6 години.

Старческа възраст

Препоръчваната начална доза при пациенти >70 годишна възраст е 5 mg. Друго коригиране на дозировката в зависимост от възрастта не е необходимо.

Бъбречно учреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено увреждане на бъбречната функция. При пациенти с умерено увреждане на бъбречната функция препоръчваната начална доза е 5 mg (креатининов клирънс <60 mL/min), Дозировките от 30 и 40 mg е противопоказана при пациенти с умерено увреждане на бъбречната функция. При пациенти с тежко увреждане на бъбречната функция употребата на Заранта е противопоказана за всички дозировки.

Чернодробно увреждане

Не е наблюдавана повишена системна експозиция на розувастатин при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh равна на 7 или по-ниска. Въпреки това повишена системна експозиция е наблюдавана при пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh 8 и 9. При тези пациенти трябва да се предприеме и оценка на бъбречната функция. Няма данни за пациенти с оценка по скалата на Child-Pugh над 9. Заранта е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване.

Раса

При пациенти от азиатска раса се наблюдава повишена системна експозиция на лекарството. Препоръчваната начална доза при пациенти с азиатско потекло е 5 mg. При тези пациенти е противопоказано приложение на дози от 30 и 40 mg.

Генетичен полиморфизъм

Известни са специфични видове генетичен полиморфизъм, които могат да доведат до повишаване експозицията на розувастатин. За пациентите, за които е известно, че имат такива специфични видове полиморфизъм, се препоръчва по-ниска дневна доза розувастатин.

Предразполагащи фактори към миопатия

При пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия препоръчваната начална доза е 5 mg.

При някои от тези пациенти е противопоказано приложението на дози от 30 и 40 mg.

Съпътстваща терапия

Розувастатин е субстрат на различни транспортерни протеини.

Рискът от миопатия (включително рабдомиолиза) се повишава, когато розувастатин се прилага едновременно с определени лекарствени продукти, които могат да повишат плазмената концентрация на розувастатин поради взаимодействие с тези транспортерни протеини (напр. циклоспорин и някои протеазни инхибитори, включително комбинации на ритонавир с атазанавир, лопинавир и/или типранавир). На предписващите лекари се препоръчва да вземат предвид съответната лекарствена информация, когато обмислят прилагане на такива продукти едновременно със Заранта. Когато е възможно, трябва да се имат предвид алтернативни лекарства и, ако е необходимо, да се има предвид временно прекъсване на терапията с розувастатин. В ситуации, когато едновременното приложение на тези лекарствени продукти с розувастатин е неизбежно, ползата и риска от съпътстващата терапия и корекции на дозата на розувастатин трябва внимателно да се обмислят.

Бременност

Розувастатин е противопоказан по време на бременност.

Холестеролът и други продукти на биосинтезата на холестерол са важни за развитието на плода. Ето защо потенциалният риск от инхибиране на HMG-CoA редуктазата е по-голям в сравнение с ползата от лечението по време на бременност. Ако пациентка забременее по време на лечение с това лекарство, приемът трябва да бъде незабавно преустановен.

Кърмене

Розувастатин е противопоказан по време на кърмене.

Розувастатин се отделя в млякото на плъхове. Няма установени данни за отделяне в млякото при хората.

Фертилитет

Изследванията върху животни осигуряват ограничени данни за репродуктивна токсичност.

Шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за установяване на влиянието на розувастатин върху способността за шофиране и работа с машини. Въз основа на фармакодинамичните свойства, не се очаква розувастатин да повлияе неблагоприятно тези способности. Преди шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че по време на лечението може да се наблюдава световъртеж.

Взаимодействия

Ефект на едновременно приложени лекарствени продукти върху розувастатин

  • Инхибитори на транспортерните протеини - Розувастатин е субстрат на определени транспортерни протеини, включително чернодробния ъптейк транспортер ОАТР1В1 и ефлукс транспортера BCRP. Едновременното приложение на розувастатин с лекарствени продукти, които са инхибитори на тези транспортерни протеини, може да доведе до повишаване на плазмената концентрация на розувастатин и повишен риск от миопатия
  • Циклоспорин - При съпътстващо приложение на розувастатин и циклоспорин, средните стойности на AUC на розувастатин са били средно 7 пъти по-високи от тези, наблюдавани при здрави доброволци. Розувастатин е противопоказан при пациенти, които едновременно получават циклоспорин, Съпътстващото приложение н повлияло плазмените концентрации на циклоспорин
  • Протеазни инхибитори - Въпреки че точният механизъм на взаимодействие не е известен, едновременното приложение с протеазни инхибитори може рязко да повиши експозицията на розувастатин, Например, едновременното приложение на 10 mg розувастатин и комбиниран продукт, състоящ се от два протеазни инхибитора (300 mg атазанавир /100 mg ритонавир) по време на едно фармакокинетично проучване при здрави доброволци, се асоциира с приблизително трикратно и седемкратно нарастване, съответно на AUC и Сщах. Едновременното приложение на розувастатин и някои комбинации от протеазни инхибитори може да се има предвид след внимателно преценяване на корекциите на дозата на розувастатин на база очакваното повишение на експозицията на розувастатин
  • Гемфиброзил и други липидопонижаващи средства - съпътстващото приложение на розувастатин и гемфиброзил е довело да двукратно повишение на С шах и AUC на розувастатин. Въз основа на данни от фармакокинетичните проучвания за специфични лекарствени взаимодействия, не се очаква взаимодействие с фенофибрат, но е възможна поява на фармакодинамични взаимодействия. Гемфиброзил, фенофибрат и останалите медикаменти от групата на фибратите и липидопонижаващите дози ( в дози > 1 гр/ден) на ниацин (никотинова киселина) повишават риска от поява на миопатия при комбиниране с инхибитори на хидроксиметил-глутарил-коензим А редуктазата, вероятно поради факта, че последните могат да предизвикат появата на това усложнение и при монотерапия. Дозите от 30 и 40 mg са противопоказани при съпътващо лечение с фибрати. При тези пациенти лечението трябва да започне с 5 mg
  • Езетимиб - Съпътстващата употреба на 10 mg розувастатин и 10 mg езетимиб води до повишение от 1,2 пъти в AUC на розувастатин при пациенти с хиперхолестеролемия. Въпреки това, не може да се изключи фармакодинамично взаимодействие между тях, което да има като резултат нежелани ефекти
  • Антиациди - Едновременният прием на розувастатин и на антиацидна суспензия, съдържаща алуминиев и магнезиев хидроксид, е довел до намаление на плазмената концентрация на розувастатин с около 50%. Този ефект е бил отслабен, когато антиацидите са давани 2 часа след приема на розувастатин. Клиничното значение на това взаимодействие не е изследвано
  • Еритромицин - Съпътстващата употреба на розувастатин и еритромицин е довел до намаление с 20% на AUC (o-t) и с 30% на Сmax на розувастатин. Взаимодействието може да е предизвикано от повишения чревен мотилитет вследствие на приемането на еритромицин
  • Ензими от системата на цитохром Р450 - Данните от ин витро и ин виво проучвания показват, че розувастатин не е нито инхибитор, нито индуктор на цитохром Р450 изоензимите. В допълнение, розувастатин е слаб субстрат на тези изоензими. Поради това, лекарствени взаимодействия вследствие на метаболизъм, медииран от цитохром Р450 не се очакват. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между розувастатин и флуконазол (инхибитор на CYP2C9 и CYP3 А4) или кетоконазол (инхибитор на CYP2A6 и CYP3 А4)

Взаимодействия, които изискват корекция на дозата на розувастатин

Когато е необходимо да се прилага розувастатин едновременно с други лекарствени продукти, за които е известно, че повишават експозицията на розувастатин, дозите на розувастатин трябва да се коригират. На предписващите лекари се препоръчва да вземат предвид съответната лекарствена информация, когато обмислят прилагане на такива продукти едновременно със Заранта. Започва се с доза от 5 mg розувастатин веднъж дневно, ако очакваното повишение на експозицията (AUC) е приблизително двукратно или по-голямо. Максималната дневна доза на розувастатин трябва да се коригира така, че очакваната експозиция на розувастатин няма вероятност да надвиши тази на 40 mg дневна доза розувастатин, приет без взаимодействащи лекарствени продукти, напр. доза от 20mg розувастатин с гемфиброзил (1,9 пъти повишение) и доза от 10 mg розувастатин с kombinaciq атазанавир/ритонавир (3,1 пъти повишение).

Ефект на розувастатин върху едновременно приемани лекарствени продукти

  • Антагонисти на витамин К - Подобно на други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, започването на лечение с розувастатин или титрирането на дозата му при пациенти, приемащи антагонисти на витамин К (напр. варфарин или други кумаринови антикоагуланти), може да доведе до повишение на International Normalised Ratio (INR). Прекъсването на лечението или намаляване на дозата на розувастатин може да доведе до намаление на INR. При подобни ситуации се препоръчва мониториране на INR
  • Перорални контрацептиви/хормоно-заместваща терапия (ХЗТ) - Едновременният прием на розувастатин и перорални контрацептиви е довел до повишаване на AUC на етинилестрадиол и норгестрел, съответно с 26% и 34%, Тези повишени плазмени концентрации трябва да се вземат под внимание, когато се определя дозировката на пероралните контрацептиви. Няма фармакокинетични данни за пациенти, които приемат едновременно розувастатин и ХЗТ. Ето защо, взаимодействието описнао по-горе не трябва да бъде изключено като вероятност. Въпреки това, тази комбинация е била широко прилагана от жени в клинични изпитвания и е била толерирана добре.

Други лекарствени продукти

  • Дигоксин - Въз основа на данните от специфични проучвания за изследване на лекарствени взаимодействия, не се очаква клинично значимо взаимодействие с дигоксин
  • Фузидова киселина - Не са провеждани проучвания за изследване на взаимодействия с розувастатин и фузидова киселина. Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза, може да се повиши при едновременно системно прилагане на фузидова киселина и статини. Механизмът на това взаимодействие (независимо дали е от фармакодинамичен или фармакокинетичен тип или от двата типа) засега е неизвестен. Има съобщения за рабдомиолиза (включително някои случаи с фатален край) при пациенти, получаващи тази комбинация. Ако е необходимо лечение с фузидова киселина, лечението с розувастатин трябва да бъде спряно за целия период на терапията с фузидова киселина

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни. Степента на взаимодействията в педиатричната популация не е известна.

Нежелани реакции

Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при употребата на розувастатин са леки и преходни. При контролирани клинични изпитвания под 4% от пациентите, лекувани с розувастатин са прекъснали лечението поради нежелани реакции.
 
Честотата на нежеланите реакции се класифицира съгласно следната конвенция:
  • Чести (>/= 1/100 до < 1/10)
  • Нечести (>/= 1/1000 до < 1/100)
  • Редки (>/= 1/10 000 до < 1/1000) 
  • Много редки (<1/10 000)
  • С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
 
Нежелани лекарствени реакции
Системо органен клас Чести Нечести Редки Много редки С неизвестна честота
Нарушения на кръвта и лимфната система     Тромбоцитопения    
Нарушения на имунната система     Реакции на свръхчувствителност включително ангиоедем    
Нарушения на ендокринната система Захарен диабет        
Психични нарушения         Депресия
Нарушения на нервната система Главоболие Замайване     Полиневропатия Загуба на памет Периферна невропатия
Нарушения на съня (включително инсомния и кошмари)
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения         Кашлица
Диспнея
Стомашно-чревни нарушения Запек
Гадене
Абдоминална болка		   Панкреатит   Диария
Хепатобилиарни нарушения     Повишени чернодробни трансаминази Жълтеница
Хепатит		  
Нарушения на кожата и подкожната тъкан   Пруритус
Обрив
Уртикария		     Синдром на StevensJohnson
Нарушения на мускулноскелетната система и съединителната тъкан Миалгия   Миопатия (включително миозит) Рабдомиолиза Артралгия Нарушения на сухожилията, понякога усложнени от разкъсване
Имуномедиирана некротизираща миопатия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища       Хематурия  
Нарушения на репродуктивната система и гърдата       Гинекомастия  
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Астения       Едем

 

Ефект върху бъбреците

При пациенти, лекувани с розувастатин е наблюдавана протеинурия, установена при изследване с тест-лентички и която е с предимно тубулен произход.

В определени моменти от лечението при <1% от пациентите, приемащи 10 и 20 mg и при приблизително 3% от пациентите, лекувани с 40 mg са наблюдавани промени в количеството протеин в урината (полуколичествено определяне) от отрицателен резултат или следи до ++. Незначително отклонение в посока от отрицателен резултат или следи към + е наблюдавано при доза от 20 mg, В повечето случаи протеинурията намалява или изчезва спонтанно в процеса на лечението. От прегледа на данните при клиничните изпитвания и постмаркетинговите проучвания до сега не е идентифицирана причинно-следствена връзка между протеинурията и остро или прогресивно бъбречно заболяване.

При пациенти, лекувани с розувастатин е наблюдавана хематурия, но данните от клиничните изпитвания сочат, че честота й е ниска.

Ефект върху скелетната мускулатура

Въздействия върху скелетната мускулатура, като миалгия, миопатия (вкл.миозит) и, рядко, рабдомиолиза, са съобщавани при пациенти, лекувани с розувастатин, за всички дози, и особено с дози > 20 mg.

Увеличение на нивото на СК вследствие на увеличение на дозата е наблюдавано при малък брой пациенти, приемащи розувастатин; повечето от случаите са леки, асимптоматични и преходни. Ако нивото на СК се повиши (>5 пъти над горната референтна граница), лечението трябва временно да бъде преустановено.

Ефект върху черния дроб

Както при други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, увеличение на трансаминазите, свързано с дозировката, е наблюдавано при малък брой пациенти, приемащи розувастатин; повечето от случаите са леки, асимптоматични и преходни.

Ефект при някои статини

  • Сексуална дисфункция
  • Изолирани случаи на интерстициална белодробна болест, особено при продължителна терапия

Докладваната честота на рабдомиолиза, сериозни бъбречни и чернодробни събития (състоящи се основно от увеличени чернодробни трансаминази) е по-висока при 40 mg дозировка.

Педиатрична популация

Повишаване на креатинкиназата> 10xU LN и мускулни симптоми след упражнения или физическа активност са наблюдавани по-често в едно 52-седмично клинично проучване на деца и юноши в сравнение с възрастните. В друг аспект, профилът на безопасност на розувастатин е сходен при деца и юноши в сравнение с възрастните.

 

Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!