Лекарства и добавки

Зелдокс 40 мг твърди капсули

18.08.2019, 14:53
Бъдете първият гласувал!
0.00 лв.
Име на английски език:

Zeldox 40 mg hard capsules

Активни съставки:

зипразидон (ziprasidone)

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: Антипсихотик, индолов дериват.

Зипразидон има висок афинитет към допаминовите рецептори тип 2 (D2) и значително по-висок афинитет към серотониновите рецептори тип 2А (5НТ2а). Рецепторната блокада 12 часа след еднократна доза от 40 mg зипразидон е била над 80% за серотонин тип 2А и над 50% за D2, което е установено с използването на позитронна емисионна томография (ПЕТ). Зипразидон също взаимодейства със серотониновите рецептори 5НТ2С, 5НТ1D и 5НТ1А, където неговият афинитет към тези места е еднакъв или по-висок, отколкото афинитета му към D2 рецептора. Зипразидон има умерен афинитет към невроналните серотонинови и норадреналинови преносители. Зипразидон демонстрира умерен афинитет към хистамин Н(1)- и алфа(1)- рецептори, Зипразидон демонстрира пренебрежителен афинитет към мускариновите М(1)- рецептори.

Зипразидон е доказан антагонист както на серотониновите тип 2А (5НТ2A), така и на допаминовите тип 2 (D2) рецептори. Предполага се, че терапевтичната активност е медиирана отчасти чрез тази комбинация на антагонистични въздействия. Зипразидон също е мощен антагонист на 5НТ2с и 5НТ1D рецепторите, мощен агонист на 5HT1A рецептора и инхибира невроналния обратен захват на норадреналин и серотонин.

Фармакокинетика

Абсорбация

Пиковите серумни концентрации на зипразидон след многократен перорален прием по време на хранене обикновено се достигат от б до 8 часа след приема. Абсолютната бионаличност на доза 20 mg, приета по време на хранене, е 60%. Фармакокинетични проучвания показват, че бионаличностга на зипразидон се увеличава до 100% при прием по време на хранене. Ето защо се препоръчва зипразидон да се приема с храна.

Разпределение

Обемът на разпределение е около 1,1 l/kg. Зипразидон се свързва над 99% с протеините в серума.

Биотрансформация и елиминиране

Средното пределно време на полуелиминиране на зипразидон след перорален прием е 6,6 часа. Равновесни концентрации се достигат в рамките на 1-3 дни. Средният клирънс на зипразидон, приложен интравенозно, е 5 ml/mm/kg. Около 20% от дозата се екскретират в урината и около 66% се елиминират с фекалиите.

Зипразидон показва линейна кинетика в терапевтичния дозов интервал от 40 до 80 mg два пъти дневно след хранене.

Зипразидон се метаболизира екстензивно в организма след перорално приложение, като само малка част се екскретира в урината (< 1%) или фекалиите (4 %) в непроменен вид. Зипразидон основно се отстранява по три метаболитни пътя, при което се получават четири основни циркулиращи метаболита: бензизотиазол пиперазин (BITP) сулфоксид, BITP сулфон, зипразидонов сулфоксид и S-метил-дихидрозипразидон. Непромененият зипразидон представлява около 44% от общия свързан с лекарството материал в серума.

Особени популации

Фармакокинетичният скрининг на пациенти не е дал някакви значими фармакокинетични разлики между пушачи и непушачи.

Не са установени клинично значими възрастови или полови разлики във фармакокинетиката на зипразидон. Фармакокинетиката на зипразидон при педиатрични пациенти на възраст от 10 до 17 години е била подобна на тази при възрастни след коригиране на разликите спрямо телесното тегло.

В съответствие с факта, че бъбречният клирънс има много малък принос към цялостния клирънс, не е установено прогресивно нарастване на експозицията на зипразидон при неговото приложение при пациенти с различни степени на бъбречна функция. Експозициите при болни с леко (креатининов клирънс 30-60 ml/min), средно тежко (креатининов клирънс 10-29 ml/min) и тежко (изискващо диализа) увреждане са били 146%, 87% и 75% от тези при здрави хора (креатининов клирънс над 70 ml/min) след перорално приложение на 20 mg два пъти дневно за седем дни. Не е известно дали серумните концентрации на метаболитите нарастват при тези пациенти.

При лека до средна степен на чернодробно увреждане (Child Pugh А или В), причинено от цироза, серумните концентрации след перорално приложение са били с 30 % по-високи и пределното време на полуелиминиране е било с около 2 часа по-дълго, отколкото при пациенти с нормална чернодробна функция. Не е установен ефектът на чернодробното увреждане върху серумните концентрации на метаболитите.

Показания

Зипразидон е показан за лечение на шизофрения при възрастни.

Зипразидон е показан за лечение на манийни или смесени епизоди с умерена тежест при биполярно разстройство при възрастни, деца и юноши на възраст от 10 до 17 години.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. Анамнеза за удължен QT-интервал. Вроден синдром на удължения QT-интервал, Прекаран наскоро остър миокарден инфаркт. Декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Сърдечни аритмии, лекувани с антиаритмични лекарствени продукти клас IA и клас III.

Съпътстващо лечение с лекарствени продукти, които удължават QT-интервала, като антиаритмични лекарства клас IA и клас III, арсениев триоксид, халофантрин, левометадил, ацетат, мезорадазин, тиоридазин, пимозид, спарфлоксацин, гатифлоксацин, моксифлокацин, долазетрон мезилат, мефлохин, сертиндол или цизаприд.

Специални предупреждения и предпазни мерки

За да се идентифицират пациентите, при които не се препоръчва лечение със зипразидон, е необходимо да се снеме анамнеза, включително и фамилна анамнеза и да се направи физикален преглед на болния.

QT-интервал

Зипразидон причинява леко до умерено дозозависимо удължаване на QT-интервала.

Зипразидон не трябва да се прилага заедно с лекарствени продукти, за които се знае, че удължават QT-интервала. Препоръчва се внимание при пациенти със сигнификантна брадикардия. Електролитни нарушения като хипокалиемия и хипомагнезиемия увеличават риска от малигнени аритмии и трябва да се коригират преди започване на лечението със зипразидон. Ако се лекуват пациенти със стабилно сърдечно заболяване, трябва да се има предвид разчитане на ЕКГ преди започване на лечението.

Ако възникнат сърдечни симптоми като палпитации, вертиго, синкоп или припадъци, трябва да се има предвид възможността от малигнена сърдечна аритмия и да се направи оценка на сърдечния статус, включително ЕКГ. В случай, че QTc-интервалът е > 500 msec, се препоръчва спиране на лечението.

Налице са постмаркетингови съобщения за редки случаи на torsade de pointes при пациенти с множество препокриващи се рискови фактори, приемащи зипразидон.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на зипразидон при лечението на шизофрения при деца и юноши не са установени.

Злокачествен невролептичен синдром (ЗНС)

ЗНС е рядко, но потенциално фатално събитие, което се съобщава във връзка с приложението на антипсихотични лекарствени продукти, включително зипразидон. Овладяването на ЗНС трябва да включва незабавно прекратяване на лечението с всички антипсихотични лекарствени продукти.

Тежки кожни нежелани реакции

При експозиция на зипразидон се съобщава за лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (Drug reaction with eosinophilia and systemic symptoms, DRESS). DRESS се състои от комбинация от три или повече от следните: кожна реакция (като обрив или ексфолиативен дерматит), еозинофилия, фебрилитет, лимфаденопатия и едно или повече системни усложнения, като хепатит, нефрит, пневмонит, миокардит и перикардит.

При експозиция на зипразидон се съобщават други тежки кожни нежелани реакции като синдром на Стивънс-Джонсън.

Тежките кожни нежелани реакции понякога са фатални. Спрете приема на зипразидон, ако възникнат тежки кожни нежелани реакции.

Късна дискинезия

Има възможност след продължително лечение зипразидон да предизвика късна дискинезия и други късни екстрапирамидални синдроми. Известно е, че пациенти с биполярно разстройство са особено уязвими към тези симптоми. Това се наблюдава по-често при по-продължително лечение и с напредване на възрастта. Ако се появят признаци и симптоми на късна дискинезия трябва да се има предвид намаляване на дозата или спиране на лечението със зипразидон.

Падания

Зипразидон може да предизвика сънливост, замаяност, постурална хипотония и нарушение на походката, които могат да доведат до падания. Трябва да се обръща особено внимание при лечение на пациенти с по-висок риск, както и да се обмисли по-ниска начална доза (напр. при лечение на пациенти в старческа възраст или при увредени пациенти).

Припадъци

Препоръчва се внимание при лечение на пациенти с анамнеза за припадъци.

Чернодробно увреждане

Липсва опит при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и зипразидон трябва да се използва внимателно при тази група.

Лекарствени продукти съсъдржащи лактоза

Тъй като капсулата съдържа помощното вещество лактоза, пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lарр-лактазен дефицит или глюкозогалактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Повишен риск от мозъчно-съдови инциденти при пациенти с деменция

В рандомизирани, плацебо-контролирани клинични проучвания при пациенти с деменция е наблюдавано приблизително 3-кратно повишение на риска от мозъчно-съдови инциденти при приложението на някои атипични антипсихотици. Механизмът на това повишение не е известен. Повишен риск не може да бъде изключен за други антипсихотици или при други популации пациенти. Зелдокс трябва да се прилага с внимание при пациенти с рискови фактори за инсулт.

Повишена смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция

Данните от две големи обсервационни проучвания показват, че пациенти в старческа възраст, лекувани с антипсихотици, са с леко повишен риск от смърт и/или възможни мозъчно-съдови нежелани събития, в сравнение с пациенти, които не са лекувани. Данните не са достатъчни, за да се направи точна оценка на степента на риск и причините, водещи до повишаването му.

Зелдокс не е одобрен за лечение на поведенчески нарушения, свързани с деменция.

Венозен тромбоемболизъм

Съобщава се за случаи на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) при прием на антипсихотици. Тъй като при пациентите, лекувани с антипсихотици, често съществуват вече придобити рискови фактори за развитие на ВТЕ, това налага идентифициране на всички възможни рискови фактори преди и по време на лечението със зипразидон и предприемане на съответните превантивни мерки.

Приапизъм

Съобщава се за случаи на приапизъм след употреба на антипсихотици, включително зипразидон. Както и при другите психотропни лекарства, тази нежелана реакция не е дозозависима и не корелира с продължителността на лечението.

Хиперпролактинемия

Зипразидон може да повиши стойностите на пролактин, също както и другите антагонисти на допаминовите D2 рецептори. След прилагане на вещества, повишаващи стойностите на пролактина, се съобщава за поява на нарушения като галакторея, аменорея, гинекомастия и импотентност. Продължителната хиперпролактинемия, когато е свързана с хипогонадизъм, може да доведе до понижаване на костната плътност.

Приложение

Дозировка

Възрастни

Препоръчителната доза за лечение на остри епизоди на шизофрения и биполярна мания е 40mg два пъти дневно по време на хранене. Дневната доза може да бъде коригирана в последствие в зависимост от индивидуалното клинично състояние до максимална доза от 80 mg два пъти дневно. Ако е показано, максималната препоръчвана доза може да бъде достигната на третия ден от лечението.

От особена важност е да не се надвишава максималната доза, тъй като профилът на безопасност над 160 mg/ден не е потвърден и зипразидон се свързва с дозозависимо удължаване на QT-интервала.

При поддържащото лечение на пациенти с шизофрения следва да бъде приложена най-ниската ефективна доза; в много случаи доза от 20 mg два пъти дневно може да е достатъчна.

Старческа възраст

Обикновено не е показана по-ниска начална доза, но тази възможност трябва да се има предвид при болни на възраст на и над 65 години, когато клиничните фактори го изискват.

Бъбречни увреждания

Не се изисква корекция на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция.

Чернодробни увреждания

При пациенти с чернодробна недостатъчност трябва да се има предвид прилагането на пониски дози.

Педиатрична популация

Биполярна мания

Препоръчителната доза при лечение на остър епизод на биполярна мания при педиатрични пациенти (на възраст от 10 до 17 години) е единична доза от 20 mg на ден, по време на хранене. След това зипразидон трябва да се приема по време на хранене в две отделни дневни дози и трябва да се титрира през 1-2 седмици до прицелен диапазон от 120-160 mg/ден при пациенти с тегло >45 kg, или до прицелен диапазон от 60-80 mg/ден при пациенти с тегло 45 kg, или от 40-80 mg/ден при пациенти с тегло <45 kg. В клиничното проучване е позволена асиметрична дозировка, със сутрешни дози 20 mg или 40 mg по-ниски от вечерните дози .

От особено значение е да не бъде надвишавана максималната доза, базирана на теглото, тъй като профилът на безопасност над максималната доза (160 mg/ден за деца >45 kg и 80 mg/ден за деца <45 kg) не е потвърден и зипразидон се асоциира с дозозависимо удължаване на QT-интервала.

Шизофрения

Безопасността и ефикасността на зипразидон при педиатрични пациенти с шизофрения не са установени.

Бременност

Не са провеждани проучвания при бременни жени. Тъй като опитът при хора е ограничен, приложението на зипразидон по време на бременност не се препоръчва, освен ако очакваната полза за майката надвишава възможния риск за плода.

Новородените, изложени на антипсихотици (включително зипразидон) по време на третия триместър на бременността са с риск от поява на нежелани реакции, включително екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност след раждането. Има съобщения за възбуда, хипертонус, хипотонус, тремор, сънливост, респираторен дистрес и нарушения на храненето. Ето защо е необходимо внимателно мониториране на новородените, Зелдокс не бива да се прилага по време на бременност, освен ако не е изрично необходимо. Ако е необходимо спиране на лечението по време на бременността, то това не трябва да става изведнъж.

Кърмене

Няма подходящи и добре контролирани проучвания при кърмещи жени. Доклад от един случай показва, че зипразидон се открива в кърмата. Пациентките трябва да бъдат посъветвани да не кърмят, ако получават зипразидон. Ако се налага лечение, кърменето трябва да се преустанови.

Фертилитет

Няма подходящи и добре контролирани проучвания при жени и мъже с експозиция на зипразидон.

Жените с детероден потенциал, получаващи зипразидон, трябва да бъдат посъветвани да използват подходящ метод за контрацепция.

Шофиране и работа с машини

Зипразидон може да причини сомнолентност и може да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, за които е вероятно да шофират или работят с машини, трябва да бъдат предупредени.

Взаимодействия

Не са провеждани фармакокинетични и фармакодинамични проучвания между зипразидол и други лекарствени продукти, които удължават QT-интервала. Тъй като не може да се изключи адитивен ефект на зипразидон и тези лекарствени продукти, зипразидон не трябва да се прилага с лекарствени продукти, които удължават QT-интервала, като антиаритмици клас IA или III, арсениев триоксид, халофантрин, левометадил ацетат, мезоридазин, тиоридазин, пимозид, спарфлоксацин, гатифлоксацин, моксифлоксацин, долазетрон мезилат, мефлохин, сертиндол или цизаприд.

Не са провеждани проучвания при деца за взаимодействията на зипразидон с други лекарствени продукти.

Лекарствени продукти повлияващи ЦНС/алкохол

Като се имат предвид основните ефекти на зипразидон, трябва да се подхожда внимателно, когато се приема в комбинация с други централно действащи лекарствени продукти и алкохол.

Ефект на зипразидон върху други лекарствени продукти

In vivo проучване с декстрометорфан показва липса на забележимо инхибиране на CYP2D6 при плазмени концентрации 50% по-ниски от тези, които се получават след приложение на 40 mg зипразидон два пъти дневно. In vitro данни сочат, че зипразидон може да е умерен инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4. Малко вероятно е обаче, зипразидон да повлияе в клинично значима степен фармакокинетиката на лекарствени продукти, метаболизирани от тези изоензими на цитохром Р450.

Перорални контрацептиви - приемът на зипразидон не е довел до значима промяна във фармакокинетиката на естроген (етинилестрадиол, субстрат на CYP3A4) или прогестеронови компоненти.

Литий - едновременният прием на зипразидон не е показал ефект върху фармакокинетиката на лития. Тъй като зипразидон и литий се свързват с промени в сърдечната проводимост, комбинацията може да обуслови риска от фармакодинамични взаимодействия, включително аритмии. Въпреки това в контролирани клинични изпитвания комбинирането на зипразидон с литий не показва повишен клиничен риск, в сравнение с лечение само с литий.

Данните за съпътстващо лечение с тимостабилизатора карбамазепин са ограничени. Фармакокинетичното взаимодействие между зипразидон и валпроат е малко вероятно, поради липсата на общи метаболитни пътища за двете лекарства. В клинично проучване едновременният прием на зипразидон и валпроат е показал, че средните концентрации на валпроат са в границите на терапевтичния диапазон, в сравнение с валпроат, прилаган с плацебо.

Серотонергични лекарствени продукти

В изолирани случаи има съобщения за серотонинов синдром, свързан във времето с терапевтичната употреба на зипразидон в комбинация с други серотонергични лекарствени продукти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Симптомите на серотонинов синдром могат да включват объркване, възбуда, треска, изпотяване, атаксия, хиперрефлексия, миоклонус и диария.

Свързване с плазмените протеини

Зипразидон екстензивно се свързва е плазмените протеини. In vitro свързването на зипразидон с протеините в плазмата не се повлиява от варфарин или пропранолол, две лекарства с висок свързващ афинитет към протеините. Също така зипразидон не повлиява свързването на тези лекарства в човешката плазма. Следователно възможността за лекарствени взаимодействия със зипразидон, поради изместване от плазмените протеини, е малко вероятна.

Нежелани реакции

Зипразидон в перорална форма е прилаган в клинични проучвания на около 6 500 възрастни. Най-честите нежелани лекарствени реакции в клинични проучвания за шизофрения са били безсъние, сънливост, главоболие и възбуда. В клинични проучвания за биполярна мания най-честите нежелани лекарствени реакции са били седация, главоболие и сънливост.

В краткосрочни и дългосрочни клинични проучвания със зипразидон при шизофрения и биполярна мания честотата на тонично-клонични припадъци и хипотония е била нечеста, възникваща при под 1% от лекуваните със зипразидон пациенти.

Зипразидон причинява леко до средно изразено дозозависимо удължаване на QT-интервала.

В дългосрочните проучвания при шизофрения, в които зипразидон е прилаган като поддържаща терапия, нивата на пролактин при пациенти, лекувани със зипразидон, в някои случаи са били повишени, но при повечето пациенти са се връщали до нормални стойности без прекъсване на лечението. В допълнение, потенциалните клинични изяви (напр. гинекомастия и нарастване на гърдите) са били редки.

Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!