BETA
Лекарства и добавки
Зелсиглат 200 мг твърди капсули
0.00 лв.
Име на английски език:
Zelsiglat 200 mg hard capsules
Активни съставки:
- Приложение при деца: Целекоксиб не е показан за употреба при деца.
- Приложение при пациенти на(д) 65 години: Първоначалната доза е 200mg дневно.
- Приложение преди храни и напитки: Може да се приема преди хранене.
- Приложение след храни и напитки: Може да се приема след хранене.
- Приложение при бъбречни заболявания: Използването на целекоксиб трябва да е с повишено внимание.
- Приложение при чернодробни заболявания: Започва се с половината от препоръчителната доза.
- Приложение при бременност: Може да доведе до спонтанен аборт.
- Приложение при лактация
- Приложение при кърмене: Кърменето трябва да се прекрати при започване на лечение.
- Приложение при опити за забременяване: Може да доведе до обратимо безплодие при някои жени.
- Приложение при шофиране и работа с машини: Може да причини замаяност, свтовъртеж или сънливост.
Фармакодинамика
Фармакотерапевтична група: Противовъзпалителни и противоревматични продукти, нестероидни средства.
Механизъм на действие
Целекоксиб е перорален селективен инхибитор на циклооксигеназа-2 (СОХ-2) в рамките на клиничните стойности (200 - 400 mg дневно). В този дозов интервал при здрави доброволци не се наблюдава статистически значима инхибиция на СОХ-1 (оценена като екс виво инхибиране на образуването на тромбоксан В2 (ТхВ2).
Фармакодинамични ефекти
Циклооксигеназата е отговорна за образуването на простагландини. Идентифицирани са две изоформи, СОХ-1 и СОХ-2. СОХ-2 е изоформата на ензима, за която е доказано, че се индуцира от лровъзпалителни стимули и за която се предполага, че е основно отговорна за синтеза на простаноидни медиатори на болката, възпалението и фебрилитета. СОХ-2 участва също и в овулацията, имплаитацията и затварянето на дуктус артериозус, регулацията на бъбречната функция и функциите на централната нервна система (повишение на телесната температура, възприятие за болка и познавателна функция). Възможно е да играе роля и при заздравяване на язвите. СОХ-2 е идентифицирана в тъканта около стомашни язви при хора, но отношението й към заздравяване на язвите е неуточнени.
Разликата в антиагрсгантната активност между някои СОХ-1 инхибиращи НСПВС и селективните СОХ-2 инхибитори може да е от клинично значение при пациенти с риск от тромбоемболични реакции. Селективните СОХ-2 инхибитори намаляват образуването на системен (и по тази причина, вероятно ендотелен) простаци клин, без да засягат тромбоцитния тромбоксан.
Целекоксиб представлява диарил-заместен пиразол, химически сходен с други не-ариламинови сулфонамиди (напр. тиазиди, фуроземид), но се различава от ариламиновите сулфонамиди (напр. сулфаметоксизол и други сулфонамидни антибиотици).
След прилагане на високи дози целекоксиб се наблюдава дозо-зависим ефект върху образуването на ТхВ2. При здрави индивиди, обаче, в малки проучвания с многократен прием на 600 mg два пъти дневно (три пъти по-висока от най-високата препоръчвана доза), целекоксиб не е имал ефект върху тромбоцитната агрегация и времето на кървене в сравнение с плацебо.
Клинична ефикасност и безопасност
Проведени са няколко клинични изпитвания, потвърждаващи ефикасността и безопасността при остеоартрит, ревматоиден артрит и анкилозиращ спондилит. В плацебо и активно контролирани изпитвания с продължителност до 12 седмици при приблизително 4 200 пациенти, е направена оценка на целекоксиб за лечение на възпалението и болката, които се дължат на остеоартрит на коляното и тазобедрената става. В плацебо и активно контролирани изпитвания с продължителност до 24 седмици при около 2 100 пациенти, целекоксиб е бил оценен и за лечение на възпалението и болката при ревматоиден артрит. Целекоксиб в дневна доза от 200 - 400 mg води до облекчаване на болката в рамките на 24 часа от дозирането. Целекоксиб е бил оценен за симптоматично лечение на анкилозиращ спондилит при 896 пациенти в плацебо и активно контролирани изпитвания с продължителност до 12 седмици. В тези изпитвания целекоксиб в дози от 100 mg два пъти дневно и 200 mg един път дневно, 200 mg два пъти дневно и 400 mg един път дневно е показал значително подобрение на болката, общата активност на заболяването и функцията при анкилозиращ спондилит.
Фармакокинетика
Целекоксиб се абсорбира добре, като достига максимални плазмени концентрации след приблизително 2 -3 часа. Приемът по време на хранене (храна с високо съдържание на мазнини) забавя абсорбцията на целекоксиб с около 1 час, което води до Тmax от около 4 часа и повишаване на бионаличностга с около 20%.
При здрави възрастни доброволци, цялостната системна експозиция (AUC) на целекоксиб е еквивалентна, когато целекоксиб се прилага като непокътната капсула или разпръскване на съдържанието на капсулата върху ябълково пюре. Не се наблюдават значителни промени в Сmax, Тmax или Т1/2 след прилагане на съдържанието на капсулата върху ябълково пюре.
Разпределение
Свързването е плазмените протеини е около 97 % при терапевтични плазмени концентрации, като лекарството не се свързва преференциално с еритроцити.
Метаболизъм
Метаболизмът на целекоксиб се медиира основно от цитохром Р450 2С9. Три метаболита, неактивни като СОХ-1 или СОХ-2 инхибитори, са идентифицирани в човешката плазма, т.е. първичен алкохол, съответната карбоксилова киселина и нейния глюкурониден конюгат.
Активността на цитохром Р450 2С9 се намалява при индивиди с генетични полиморфизми, което води до намалена ензимна активност като хомозиготни за СУР2С9*3 полиморфизъм индивиди.
В сравнение с пациенти с нормална чернодробна функция, пациентите с леко чернодробно увреждане са имали средо увеличение на Сmax с 53 % и AUC с 26 % на целекоксиб. Съответните стойности при пациенти с умерено чернодробно увреждане са били 41 % и 146 % съответно. Метаболитният капацитет при пациенти с леко до умерено увреждане е корелирал най-добре със стойностите на албумин. Лечението трябва да започне с половината от препоръчваната доза при пациенти с умерено чернодробно увреждане (със серумен албумин 25 -35 g/l). Пациентите с тежко чернодробно увреждане (серумен албумин < 25 g/l) не са проучвани и целекоксиб е противопоказан за употреба в тази група пациенти.
Има недостатъчен опит с целекоксиб при бъбречно увреждане. Фармакокинетиката на целекоксиб не е проучвана при пациенти с бъбречно увреждане, но малко вероятно е тя да бъде подчертано променена при тези пациенти. Затова е необходимо повишено внимание при лечение на пациенти с бъбречно увреждане. Тежкото бъбречно увреждане е противопоказано.
Елиминиране
Целекоксиб се елиминира главо чрез метаболизъм. По-малко от 1 % от дозата се екскретира в урината в непроменен вид. Разликите в експозицията на целекоксиб между различни пациенти е около десет пъти. Целекоксиб има дозо- и време-независима фармакокинетика в терапевтичния дозов интервал. Елиминационният полуживот е 8 - 12 часа. Равновесните плазмени концентрации се достигат в рамките на 5-дневно лечение.
Показания
Симптоматично лечение на остеоартрит, ревматоиден артрит и анкилозиращ спондилит. Решението дали да се предпише селективен циклооксигеназа-2 (СОХ-2) инхибитор трябва да се основава на оценка на цялостния риск за отделния пациент.
Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка
- Свръхчувствителност към сулфонамиди Активна пептична язва или кървене от стомашно-чревния тракт
- Пациенти с астма, остър ринит, полипи в носа, ангионевротичен едем, уртикария или други алергичен тип реакции след прием на ацетилсалицилова киселина (аспирин) или други НСТТВС включително СОХ-2 инхибитори
- При бременни и жени в детеродна възраст, освен ако не използват ефективен метод на контрацепция. Има данни, че целекоксиб причинява малформации при двата изследвани животински вида. Потенциалният риск при хора по време на бременност е неизвестен, но не може да бъде изключен
- Тежко нарушение на чернодробната функция (серумен албумин < 25 g/l или индекс на ChildPugh > 10)
- Пациенти с доказан креатининов клирънс < 30 ml/min
- Възпалително заболяване на червата
- Застойна сърдечна недостатъчност (NYHA клас II - IV)
- Установена исхемична болест на сърцето, периферна артериална болест и/или мозъчносъдова болест
Специални предупреждения и предпазни мерки
Гастроинтестинални (GI) ефекти
Усложнения в горния и долния стомашно-чревен тракт (перфорации, язви или кървене), някои от които с фатален изход, са наблюдавани при пациенти лекувани с целекоксиб. Необходимо е повишено внимание при лечението на пациенти с най-висок риск от развитие на стомашно-чревни усложнения от НСПВС; пациенти в старческа възраст, тези, които използват други НСПВС или ацетилсалицилова киселина едновременно, глюкокортикоиди, пациенти, използващи алкохол, или пациенти с анамнеза за стомашно-чревно заболяване като язва или кървене от стомашно-чревния тракт.
Съществува повишен риск от гастроинтестинални нежелани ефекти за целекоксиб (гастроинтестинални улцерации или други стомашно-чревни усложнения ), когато целекоксиб се приема едновременно с ацетилсалицилова киселина (даже в ниски дози).
Значима разлика в гастроинтестиналната безопасност между селективни СОХ-2 инхибитори + ацетилсалицилова киселина спрямо НСПВС + ацетилсалицилова киселина не е демонстрирана при дългосрочни клинични изпитвания.
Едновременната употреба на НСПВС
Едновременната употреба на целекоксиб и НСПВС, което не е ацетилсалицилова киселина, трябва да се избягва.
Сърдечносъдови ефекти
В дългосрочно плацебо-контролирано проучване при пациенти със спорадични аденоматозни полипи лекувани с целекоксиб в дози 200 mg два пъти дневно и 400 mg два пъти дневно в сравнение с плацебо, не е наблюдаван повишен брой сериозни сърдечносъдови събития, главно инфаркт на миокарда.
Тъй като сърдечносъдовите рискове на целекоксиб могат да се повишат с дозировката и продължителността на експозиция, необходимо е да се използва най-кратката продължителност на лечение и най-ниската ефективна дневна доза. Нуждата на пациента от облекчаване на симптомите и отговор на терапията трябва периодично да се подлага на преоценка, особено при пациенти с остеоартрит.
Пациенти със значителни рискови фактори за сърдечносъдови събития (напр. хипертония, хиперлипидемия, захарен диабет, тютюнопушене) трябва да се лекуват с целекоксиб след внимателно обмисляне.
СОХ-2 селективни инхибитори не са заместители на ацетилсалициловата киселина за профилактика на сърдечносъдови тромбоемболични болести поради липсата на антиагрегантни ефекти. Затова антиагрегантните терапии не трябва да се прекратяват.
Хипертония
Както при всички НСПВС, приемът на целекоксиб може да доведе до проява на нови случаи на хипертония или влошаване на съществуваща хипертония, което и в двата случая може да допринесе за увеличаване броя на сърдечносъдовите събития. Затова кръвното налягане трябва стриктно да се следи при започване на лечение с целекоксиб и през целия курс на терапията.
Чернодробни и бъбречни ефекти
Компрометираната бъбречна или чернодробна функция и особено сърдечната дисфункция са повероятни при пациенти в старческа възраст и затова те се нуждаят от съответен медицински контрол. НСПВС, в това число и целекоксиб, могат да причинят бъбречна токсичност. Клиничните изпитвания с целекоксиб показват бъбречни ефекти подобни на наблюдаваните при използване на компаратор НСПВС. Пациентите с най-висок риск от бъбречна токсичност са онези с увредена бъбречна функция, сърдечна недостатъчност, нарушена чернодробна функция, онези, които приемат диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин-И рецепторни антагонисти, и пациенти в старческа възраст. Такива пациенти трябва внимателно да бъдат наблюдавани докато са на лечение с целекоксиб.
При лечение с целекоксиб има съобщения за тежки чернодробни реакции, включително и фулминантен хепатит (някои с фатален изход), чернодробна некроза и чернодробна недостатъчност (някои с фатален изход или с необходимост от трансплантация на черен дроб). Сред случаите, за които се съобщава времето до настъпване на нежеланата реакция, повечето тежки нежелани чернодробни реакции са се развили до един месец след започване на лечението с целекоксиб.
Ако по време на лечение пациентите покажат влошаване на функциите на някоя от органовите системи посочени по-горе, трябва да се вземат необходимите мерки и да се обмисли прекратяване на лечението с целекоксиб.
Инхибиране на CYP2D6
Целекоксиб инхибира CYP2D6, Макар, че не е силен инхибитор на този ензим, може да се наложи намаляване на дозата за индивидуално титрираните лекарствени продукти, които се метаболизират от CYP2D6.
Лоши метаболизатори иа CYP2C9 Пациентите, за които се знае, че са лоши метаболизатори на CYP2C9, трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.
Кожни и системни реакции на свръхчувствителност
Много рядко се съобщава за сериозни кожни реакции, някои от които фатални, включителн ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза, във връзка с употребата на целекоксиб. Пациентите са с най-висок риск за тези реакции в началото на терапията: в повечето случаи реакцията настъпва през първия месец на лечението. За сериозни реакции на свръхчувствителност (включително анафилаксия, ангиоедем и лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), или синдром на свръхчувствителност се съобщава при пациенти лекувани с целекоксиб. Пациенти с анамнеза за сулфонамидна алергия или алергия към който и да е лекарствен продукт, може да бъде с по-висок риск за сериозни кожни реакции или реакции на свръхчувствителност. Приемът на целекоксиб трябва да бъде преустановен при първа поява на кожен обрив, лигавични лезии или друг признак на свръхчувствителност.
Общи ефекти
Целекоксиб може да замаскира повишена температура и други признаци на възпаление.
Използване с перорални антикоагуланти
При пациенти на епновременно лечение с варфарин са съобщени събития със сериозно кървене. някои от тях Фатални. Съобщено е повишаване на протромбиновото време (INR) при едновременно лечение. Следователно то трябва да се наблюдава внимателно при пациенти, получаващи варфаринов/кумаринов тип перорални антикоагуланти. особено когато е започнато лечение с целекоксиб или дозата на целекоксиб се променя. Едновременната употреба на антикоагуланти с НСПВС може да увеличи риска от кървене. Трябва да се внимава при комбиниране на целекоксиб с варфарин или други перорални антикоагуланти. включително нови антикоагуланти (например апиксабан. дабигатран и ривароксабан).
Приложение
Начин на приложение
Перорална употреба.
Зелсиглат може да се приема със или без храна.
Дозировка
Тъй като сърдечносъдовите рискове на целекоксиб могат да се увеличават с дозировката и продължителността на експозиция, необходимо е да се използва най-кратката възможна продължителност на лечение и най-ниската ефективна доза. Нуждите на пациента от облекчаване на симптомите и отговор към терапията трябва периодично да се преоценяват, особено при пациенти с остеоартрит.
Остеоартрит
Обичайната препоръчителна дневна доза е 200 mg в един или два приема. При някои пациенти, при които не се получава достатъчно облекчение на симптомите, увеличение на дозата до 200 mg два пъти дневно може да повиши ефикасността. Ако след две седмици не се наблюдава повишен терапевтичен ефект, трябва да бъдат обмислени други терапевтични опции.
Ревматоиден артрит
Началната препоръчвана дневна доза е 200 mg разделена в два приема. При необходимост дозата може по-късно да бъде увеличена на 200 mg два пъти дневно. Ако след две седмици не се наблюдава повишен терапевтичен ефект, трябва да бъдат обмислени други терапевтични опции.
Анкилозиращ спондилит
Препоръчваната дневна доза е 200 mg в един прием или разделена в два приема. При малък брой пациенти, при които не се наблюдава достатъчно облекчаване на симптомите, увеличение на дозата до 400 mg веднъж дневно или в два приема може да повиши ефикасността. Ако след две седмици не се наблюдава повишен терапевтичен ефект, трябва да бъдат обмислени други терапевтични опции.
Максималната препоръчвана дневна доза е 400 mg за всички показания.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст (> 65 години)
Както и при по-млади пациенти, първоначално трябва да се използва доза от 200 mg дневно. При необходимост дозата може да се увеличи по-късно на 200 mg два пъти дневно. Необходимо е специално внимание при пациенти в старческа възраст с телесно тегло под 50 kg.
Педиатрична популация
Целекоксиб не е показан за употреба при деца. Безопасността и ефикасността на Зелсиглат при деца не са установени. Липсват данни.
Слаби СУР2С9метаболизатори
При пациенти, за които е известно или има подозрения, че са слаби CYP2C9 метаболизатори на базата на определяне на генотипа или на анамнеза/предишен опит с други субстрати на CYP2C9, целекоксиб трябва да се прилага с повишено внимание, тъй като при тях има повишен риск от дозозависими нежелани реакции. Необходимо е да се обмисли намаляване на дозата до половината от най-ниската препоръчвана доза.
Пациенти с чернодробно увреждане
Лечението трябва да започне с половината от препоръчваната доза при пациенти с доказано умерено чернодробно увреждане със серумен албумин 25-35 g/l. Опитът при такива пациенти се ограничава само до пациенти с цироза.
Пациенти с бъбречно увреждане
Опитът с целекоксиб при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане е ограничен, затова такива пациенти трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.
Бременност
Проучвания при животни (плъхове и зайци) показват репродуктивна токсичност, включително малформации. Инхибирането на простагландиновия синтез може да повлияе неблагоприятно на бременността. Данни от епидемиологични проучвания показват повишен риск от спонтанен аборт след използване на инхибитори на простагландиновия синтез в ранна бременност. Потенциалният риск за хора е неизвестен, но не може да се изключи. Целекоксиб, подобно на другите лекарства, които потискат простагландиновия синтез, може да предизвика слабост на матката и преждевременно затваряне на дуктус артериозус през последния триместър на бременността. Целекоксиб е противопоказан за употреба при бременни и жени, които могат да забременеят. При забременяване по време на лечение с целекоксиб, той трябва да бъде спрян.
Кърмене
Целекоксиб се екскретира в млякото на лактиращи плъхове в концентрации подобни на тези в плазмата. Приложението на целекоксиб при ограничен брой кърмещи жени показва, че много малка часг от целекоксиб преминава в кърмата. Жени, които приемат целекоксиб, не трябва да кърмят.
Фертилитет
Въз основа на механизма на действие, използването на НСПВС, включително целекоксиб, може да забави или предотврати разкъсването на яйчникови фоликули, което е свързано с обратимо безплодие при някои жени.
Шофиране и работа с машини
Пациенти, които изпитват замаяност, световъртеж или сънливост докато приемат целекоксиб да се въздържат от шофиране или работа с машини.
Взаимодействия
Фармакодинамични взаимодействия
Антикоагуланти
Антикоагулантната активност трябва да бъде наблюдавана особено през първите няколко дни след въвеждането или смяната на дозата целекоксиб при пациенти на варфарин или други антикоагуланти, тъй като тези пациенти са с повишен риск за усложнения с кървене. Затова пациентите, които получават орални антикоагуланти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за протромбиновото време /международно нормализирано съотношение/INR, особено през първите няколко дни, когато започва лечението с целекоксиб или дозата на целекоксиб се променя, Съобщават се събития на кървене, някои от тях фатални, във връзка с удължаване на протромбиновото време, особено при пациенти в старческа възраст, при пациенти получаващи целекоксиб едновременно с варфарин.
Антихипертензивни средства
НСПВС могат да намалят ефекта на антихипертензивни лекарствени продукти, включително АСЕинхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, диуретици и бета-блокери. Както и при НСПВС, рискът от остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима, може да се повиши при някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти, пациенти на диуретици или пациенти в старческа възраст), когато АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и/или диуретици се комбинират с НСПВС включително целекоксиб. Затова комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при по-възрастните. Пациентите трябва да бъдат достатъчно хидратирани и бъбречната функция трябва да се наблюдава след въвеждане на съпътстващата терапия и периодично след това.
Циклоспорин и такролимус
Предполага се, че едновременната употреба на НСПВС с циклоспорин и такролимус може да увеличи нефротоксичния ефект на циклоспорин или такролимус съответно. Бъбречната функция трябва да се наблюдава при комбиниране на целекоксиб с някои от тези лекарствени продукти.
Ацетилсалицилова киселина
Целекоксиб може да се използва с ниска доза ацетилсалицилова киселина, но не е заместител на ацетилсалициловата киселина за сърдечносъдова профилактика. В разглежданите проучвания, както и при други НСПВС, повишен риск за гастроинтестинални улцерации или други гастроинтестинални усложнения в сравнение с употребата на целекоксиб самостоятелно, се наблюдава при едновременно приложение на нискодозова ацетилсалицилова киселина.
Фармакокинетични взаимодействия
Ефекти на целекоксиб върху други лекарствени продукти
Инхибиране на CYP2D6
Целекоксиб е инхибитор на CYP2D6. Плазмените концентрации на лекарства, които са субстрати на този ензим, могат да се повишат при едновременна употреба на целекоксиб. Примери за лекарства, които се метаболизират от CYP2D6, са антидепресантите (трициклични и селективни инхибитори на серотониновия транспорт (SSRI), невролептици, антиаритмици и др. Дозата на индивидуално титрираните CYP2D6 субстрати може да се наложи да бъде намалена, когато започва лечението с целекоксиб или дозата се увеличава, ако лечението с целекоксиб се прекратява.
Едновременното приемане на целекоксиб 200 mg два пъти дневно води до 2,6-кратно и 1,5-кратно увеличение в плазмените концентрации на съответно декстрометорфан и метопролол (субстрати на CYP2D6). Тези увеличения се дължат на инхибирането на CYP2D6 от целекоксиб на метаболизма на субстрата CYP2D6.
Инхибиране на CYP2C19
Ин витро проучвания сочат извесен потенциал на целекоксиб да инхибира CYP2C19 катализирания метаболизъм. Клиничната значимост на тази ин витро находка е неизвестна. Примери за лекарства, които се метаболизират от CYP2C19 са диазепам, цитапопрам и имипрамин.
Метотрексат
При пациенти с ревматоиден артрит, целекоксиб не упражнява статистически значим ефект върху фармакокинетиката (плазмен или бъбречен клирънс) на метотрексат (в ревматологични дози). Все пак е необходимо адекватно наблюдение на свързаната с метотрексат токсичност, когато тези две лекарства се комбинират.
Литий
При здрави доброволци едновременното приложение на целекоксиб 200 mg два пъти дневно с литий 450 mg два пъти дневно води до повишение на Сmax с 16 % и на AUC с 18 % на литий. Затова пациентите лекувани с литий трябва да бъдат внимателно наблюдавани, когато целекоксиб се въвежда или прекратява.
Пероралпи коитрацептиви
В едно проучване за взаимодействие, целекоксиб не показва клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на орални контрацептиви (1mg норетистерон)/35микрограма етинилестрадиол (ethinylestradiol).
Глибенкамид/толбутамид
Целекоксиб не повлиява фармакокинетиката на толбутамид (CYP2C9 субстрат) или глибенкамин клинично значима степен.
Ефекти на други лекарствени продукти върху целекоксиб
Слаби метаболизатори на CYP2C9
При индивиди, които са слаби метаболизатори на CYP2C9 и показват увеличена системна експозиция на целекоксиб, едновременното лечение с CYP2C9 инхибитори като флуконазол може да доведе до допълнително увеличаване на експозицията на целекоксиб. Такива комбинации трябва да се избягват при известни слаби метаболизатори на CYP2C9.
Инхибитори и индуктори на CYP2C9
Тъй като целекоксиб се метаболизира предимно от CYP2C9, той трябва да се използва в дозировка наполовина от препоръчваната доза при пациенти, които получават флуконазол. Едновременната употреба на 200 mg еднократна доза целекоксиб и 200 mg веднъж дневно флуконазол, мощен CYP2C9 инхибитор, води до средно увеличение на целекоксиб Стах с 60 % и AUC със 130 %. Едновременната употреба на индуктори на CYP2C9 като рифампицин, карбамазепин и барбитурати може да понижи плазмените концентрации на целекоксиб.
Кетоконазол антиацидни средства
Кетоконазол или антиацидни средства не повлияват фармакокинетиката на целекоксиб.
Нежелани реакции
В крайните данни от изпитванията АРС и PreSAP при пациенти лекувани с целекоксиб 400mg дневно в продължение на до 3 години (обобщени данни от двете изпитвания), броят на нежеланите събития над този при инфаркт на миокарда е бил 7,6 събития на 1 000 пациенти (нечести), като не е наблюдаван по-голям брой нежелани събития за инсулт (неуточнен тип) в сравнение с плацебо.
Подробно описание на нежеланите лекарствени реакции може да се види в приложената по-долу кратка характеристика на продукта.
Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта
- Производител/Вносител:
- Показания:
- Легален статус:
- Рецептурни бланки:
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!
