Земплар 2 мкг меки капсули

Резорбация

Парикалцитол се резорбира във висока степен. При здрави лица средната абсолютна бионаличност след орален прием на доза от 0.24 mcg/kg, е приблизително 72%; максималната плазмена концентрация (С_max) е 0.630 ng/mL (1.512 pmol/L) на 3 час и площта под кривата концентрация време (AUC_0-∞) е 5.25 ng_*h/mL (12.60 pmol_*h/mL). При пациенти на хемодиализа и перитонеална диализа, средната абсолютна бионаличност е 79% и 86% респективно, с горна граница на доверителен интервал от 95 % респективно от 93% и 112%. Изследвано е взаимодействието с храна при здрави лица, което показва,че С_max и AUC_0-∞ не се променят при прилагане на парикалцитол с богата на мазнини храна и на гладно. Следователно Земплар капсули се прилагат без отношение към приема на храна.

Сшах и AUC_0-∞ на парикалцитол се покачват пропорционално над дозовия интервал от 0.06 to 0.48 mcg/kg при здрави лица. След последователно дозиране при здрави лица, ежедневно или три пъти седмично, се достигна плазмена концентрация в състояние на равновесие (steady-state exposure) в рамките на седем дена.

Разпределение

Парикалцитол се свързва във висок процент с плазмените протеини (>99%). Отношението на парикалцитол в кръвта към този в плазмата е средно 0.54 при концентрационни стойности над интервала от 0.01 до 10ng/mL(or0.024 до 24 pmol/mL), което показва, че много малка част от лекарственото средство се свързва с кръвните клетки. Средният вероятен обем на разпределение след получаване на доза от 0.24 mcg/kg парикалцитол при здрави лица е 34 литра.

Биотрансформация

След орален прием на доза от 0,48 mcg/kg 3Н-Парикалцитол, основното лекарствено вещество се метаболизира във висока степен, като само около 2% от дозата се елиминира непроменена с фецеса и не се намери основно лекарствено вещество в урината. Приблизително 70% от радиоактивната съставка се елиминира с фецеса и 18% се откри в урината. Системната експозиция се дължи на основното лекарствено вещество. Два метаболита на парикалцитол са регистрирани в човешка плазма. Единият метаболит е идентифициран като 24(Л)-хидрокси парикалцитол, докато другият не бе идентифициран. 24(R)-хидрокси парикалцитол е по-слабо активен от парикалцитол в in vivo модел на потискане секрецията на ПТХ при плъх.

Данните in vitro показват, че парикалцитол се метаболизира чрез множество чернодробни и не чернодробни ензими, включително митохондриалната CYP24, както и CYP3A4 и UGT1A4. Идентифицираните метаболити включват продукта на 24(К)-хидроксилиране, както и 24,26- и 24,28-дихидроксилиране и директно глюкорониране.

Елиминиране

При здрави лица средното време за полуелиминиране на парикалцитол е от пет до седем часа при стойности, надвишаващи изследвания дозов интервал от 0.06 to 0.48 mcg/kg. Степента на кумулиране зависи от времето на полуживот и честота на дозиране. Хемодиализата не влияе на елиминирането на парикалцитол.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

Фармакокинетичните свойства на парикалцитол не е изследвана при пациенти над 65 години.

Педиатрични пациенти

Фармакокинетичните свойства на парикалцитол не е изследвана при пациенти под 18 години.

Пол

Фармакокинетичните свойства на парикалцитол след еднократни дози, надвишаващи дозовия интервал от 0.06 to 0.48 mcg/kg не показват зависимост от пола.