Белодробен емфизем

Функционални нарушения на дишането и усложнения

• Нарушения на вентилацията от обструктивен тип:
  • Екзобронхиална обструкция:
    • спадане на белодробното напрежение при експириум (загуба на еластичност) с експираторно стесняване на бронхите, повишаване съпротивлението на дихателните пътища и намаляване на експираторния резервен обем (ЕРО); в покой съпротивлението може да бъде нормално, но при физическо натоварване със задълбочаване на дихателните движения да се повишава, така че бързо да настъпва диспнея;
    • евент. експираторен колапс на бронхите вследствие нестабилност на бронхиалната стена при напреднал емфизем.
  • Ендобронхиална обструкция:
    • оток на бронхиалната лигавица;
    • увеличена секреция;
    • бронхоспазъм в рамките на хроничнообструктивните белодробни заболявания (бронхиална астма и хроничен бронхит).

  Вентилаторните нарушения от обструктивен тип благоприятстват развитието на емфизем вследствие прераздуването и деструкцията на алвеолите. По време на форсирания експириум уголеменият и отпуснат алвеоларен сак може да притисне бронхиолите, да ги запуши и така да се стигне до експираторен колапс, преди алвеолите да са обезвъздушени („заключен“ въздух (air trapping)). При тежка обструкция и тахипнея експириумът може да бъде удължен до такава степен, че да се припокрие с инспириума (паралелна вентилация). Освен това може да се наблюдава инспираторно хлътване на гръдната стена (диафрагмално-торакален антагонизъм).

• Дихателна недостатъчност – споменатите функционални нарушения на дишането водят до увеличаване на мъртвото пространство, което не участва в газообмена. Над една определена критична граница се стига до частична дихателна недостатъчност (хипоксемия) и накрая – до тотална (хипоксемия и хиперкапния).
• Пулмонална хипертония и белодробно сърце, причинени от:
  • констрикция на артериолите в слабо вентилираните белодробни участъци вследствие хипоксията (рефлекс на Ойлер – Лилестранд (Euler – Liljestrand));
  • редукция на капилярната мрежа.